
Годината е 1990. Почти година преди това най-охраняваната ни дотогава държавна граница, тази с Турция, е поотпуснала своята „желязна“ хватка и вече може да се премине спокойно, стига, разбира се, да имаш издадена виза.
Малко преди това пък, в края на срамния „възродителен процес“, границата бе „отворена“ за българските турци, като 300 000 от тях сменят България с южната ни съседка. Сред тях бе и игралият професионален футбол в нашата „А“ група като дясно крило с отбора на „Хасково“ Юксел Реджебов. Опитва се безуспешно да продължи кариерата си в „Бурса“, а дори Турската футболна федерация му издава лиценз /картотека/ за местен аматьорски тим.

Та по това време закъсалият яко четвъртодивизионен отбор „Кешанспор“ търси наши изселници, които да го измъкнат от незавидното последно място във временното класиране. Обръщат се към направилия име във „Фенербахче“ бивш футболист на „Лудогорец“ Меджнун Чолак, известен у нас като Маджунката. Той пък, от своя страна, търси съдействие от Станимир Йорданов – Катила, който в Острово е израснал сред турчета и говори перфектно техния език, което е предпоставка да играе под фалшива самоличност. За да не бъде сам при пътуванията по дестинация Разград-Кешан-Разград, към него се присъединяват съотборниците му – вратарят Неджати Алиев – Пинко, известен и като Алката, и Ремзи Дъвката от Кубрат. На тримата са изготвени фалшиви картотеки, на които са поставени само снимките на нашенци. За Дъвката и Алката не мога да си спомня под какво име ритаха, но в лиценза на Катила бе записано, че той се назовава Юксел Реджебов.
До пристигането на нашенци „Кешанспор“ е последен, без нито една спечелена точка. Следват шест поредни победи, които го изстрелват сред челниците. Публиката е изключително доволна от разградското трио, но най-вече от Катила, която го подкрепя с бурни ръкопляскания и викове „Хайде Юксел, хайде Юксел!“. След всеки кръг „Юксел“ е избиран от журналистите в отбора на кръга, а невероятният възход на „Кешанспор“ приковава вниманието на мениджъри и футболни хора. Измамата е така изпипана, че никой не се съмнява за такава. Само дето преди един мач, при проверка на картотеките, делегатът се обръща към Алката с въпрос: „Абе, ти си черен, пък на снимката в документа си много бял?“. Алката излиза от положение, казвайки, че снимката в картотеката е от времето, когато е бил в казармата, а на туй отгоре по-късно е спал на отворен прозорец до жп гарата и парният локомотив го опушил…
След време в Кешан пристигат Маджунката и неговият мениджър. Известяват Катила, че срещу сумата от 250 000 долара е желан от „Вапспор“. Естествено, знаейки, че се подвизава под фалшива самоличност, Станимир отказва. Все пак, Маджунката е настоятелен и започва упорито да го навива с думите: „Дай сега да им вземем парите, пък после каквото ще да става“. „Добре, че не се съгласих, щото те щяха да вземат парите, а от „Ванспор“ щяха да си ги търсят от мен, пък можеха и да ме гръмнат в ония времена“, казваше по-късно пред приятели Катила.
Цял есенен полусезон продължава футболното приключение на нашенци в Турция, но когато все пак се появяват някакви съмнения за измамата, довела до бързите успехи на отбора, решават повече да не пътуват до Кешан, където освен някакви пари, са спечелили сърцата на местните запалянковци и на града, в който ги тачат направо като бейове.
Мехмед ХОДЖОВ




