Министърът на културата Кръстю Кръстев остана впечатлен от срещите си в Разград и изрази убеденост, че културните институти тук се управляват от кадърни хора. Срещата му с тях бе част от работното посещение на министъра и екипа му в Разград.
На среща при областния управител с министъра говориха кметове на общини, както и ръководители на културни институти от областта.
По време на разговора си с кмета на Разград Добрин Добрев и председателя на Общинския съвет Галина Георгиева бе запознат с културната инфраструктура на града и богатия събитиен календар. В конструктивен план кметът Добрев представи два конкретни проблема, за които е необходимо съдействие от културното ведомство.
На срещата с културните дейци министър Кръстев сподели, че бюджетът на министерството е достатъчно добър, но той счита, че трябва да има още средства за българската култура. Изрази и мнение, че не знае дали българската култура е подготвена да поеме повече от това. По-късно на брифинг пред местните медии министърът съобщи, че завишението на бюджета е със 154 милиона лева, от които 80 милиона за сценичните изкуства, както и 30 милиона за музеи, библиотеки и други дейности.
Заплащането на специалистите в областта на културата, което не е конкурентно на образователната сфера, бе основна тема в становищата на представителите на културните институти. Министър Кръстев уточни, че 50% от увеличението на финансирането за сценичните изкуства ще отиде за подобряване на заплащането, но това ще го решават директорите им, „министърът не определя заплатите“ – каза Кръстев.
Директорът на Регионалния исторически музей Таня Тодорова сподели необходимостта от по-голяма сграда за културната институция с трезор и експозиционна площ, тъй като в момента музеят може да изложи около 10% от фонда си. От Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ заявиха, че имат нужда от средства за поддръжка на сградата, споделиха и за проблеми с усложнено отчитане на проекти, финансирани от структури на министерството. Не сподели проблеми, а само благодарности за ремонта на сградата изрази директорът на Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ Димитър Петров.
Всички участници в срещата поканиха министъра на следваща визита, при която да има възможност да разгледа и самите културни институции. В четвъртък той бе само в сградата на Общинския културен център, където се запозна с проблема в Театрално-музикалния и филхармоничен център, свързан с дейността на Разградска филхармония „Проф. Димитър Ненов“. Министърът пое ангажимент да се потърсят възможности за ремонт на сцената на ОКЦ и завършването й.
Ето какво повече коментира министър Кръстю Кръстев пред „Екип 7“:
За първи път като практика в държавния бюджет за 2024 година бяха предвидени 3 500 000 лева за програма, подкрепяща професионалните фолклорни ансамбли, какъвто е Капанският ансамбъл в Разград. Наясно ли сте с нуждите от финансиране на Капанския ансамбъл и каква част от тези средства биха достигнали до него, за да бъде подпомогната дейността му?
Министерство на културата ще предостави тези средства в определени програми за дейност на Капанския ансамбъл. Това е възможното, което да направи министерството. Ние затова сме се борили за тези пари! Срещите ни в Разград бяха, за да видим проблемите точно по места, защото във всяко населено място с културни институти има различни потребности и условия за съществуване на тези институции. Когато ги разбираме, тези възможности и пари могат да достигнат до тях.
С огромно удоволствие констатирам нещо много важно – че има хора, които искат да работят. Специално за директора Капанския ансамбъл – той е човек, който освен че иска, знае и какво да направи, което е много важно за нас, защото с него точно можем да говорим по какъв начин и за какво трябва да минат тези средства и какво директорът ще направи. На него всичко му е ясно, с такъв човек лесно се работи. Знае се какво би се подпомогнало от дейността на Ансамбъла, предстои да направим конкретното разпределение на средствата. Всички културни институти, общински и държавни, могат да кандидатстват за помощ по програмите на Министерството на културата, както и към Национален фонд култура. Работата е сложна, но ще се опитаме всички тези програми да достигнат до хората.
В държавния бюджет бяха предвидени 23 000 000 лева за вдигане на стандартите при финансиране на музеи, галерии и библиотеки. Ще получат ли културните институти от областта част от тези средства, как ще стане това и кога?
Всичко ще получат, когато се изработят тези стандарти. Те ще бъдат готови до края на месеца и ще достигне до институциите още от следващия месец, след като мине цялата процедура по приемане на държавния бюджет. Преди това обаче ще ги консултираме пак с хората по места, за да знаем за какво точно ще служат тези пари.
Отдели ли се на практика Филхармония „Проф. Димитър Ненов“ в Театрално-музикален и филхармоничен център? В какво се изразява това и как променя разпределението на бюджета на културните звена в обхвата на Центъра?
Театрално-музикален и филхармоничен център звучи хубаво. Това е уникално като явление в българската култура! Няма друг такъв институт! Няма толкова сложен за управление български културен институт. С радост констатирах, че има хора, на които им се работи. Начертахме технологични мерки, задачи, цял план, а след двуседмични консултации ще представим мерки, които пак ще обсъдим с тях. Лично директорът на дирекция СИХО в Министерство на културата, който отговаря за сценичните институции, ще се заеме с този проблем. Аз мисля, че казусът произлиза от общото неразбиране за същността на дейността на трите различни институции. Мисля, че това вече не е проблем, виждам, че те говорят и започват да се чуват. Онова, което се опитах да им кажа, и твърдя, че ще работи най-добре, е трите различни части на това уникално цяло да заработят заедно и тогава резултатите ще бъдат добри. Тук има повече натрупано напрежение, което е решимо чрез комуникация и набелязаните практически мерки, които ще бъдат взети. Това са много свестни хора и са пристрастни към това, което вършат, а това е най-хубавото за един творец.
Чрез оформянето на Театрално-музикален и филхармоничен център се цели осигуряване на достатъчно пари и трите части да работят хармонично и никой да не се чувства изолиран и подценен. Проблемите на частта Филхармония ще бъдат решени организационно и финансово. Това е решение, което пак ще вземем заедно. Има няколко варианта, които бяха обсъдени накратко.
Иска ми се вътре в тези три различни като работа звена да звучи хармония. Установихме основните проблеми – щатни бройки, кой, как, ръководство, художествено ръководство, как ще се разделят тези неща… Всичко е обсъдено, ние ще дадем решение и мисля, че то може да работи с точна финансова рамка.
От Министерството бяха отпуснати над 170 000 лева за крайно необходимия ремонт на Музикалния дом. Освен материалната обезпеченост, какво според Вас може да се направи, за да продължат младите таланти развитието си на професионално музикално равнище с оглед на непривлекателната за тях сфера?
Няма млади хора, трябва да ги намерим и да им предложим тези условия, при които те не могат да ги пренебрегнат. Всичко опира не до пари, а до позицията на тези професии в обществото. Това е най-важното, защото колкото и пари да дадеш на човек, който не знае какво да прави с тях и няма качествата да бъде музикант, какво правим? Ние трябва да създадем тези условия, при които младите хора ще предпочетат тази професия. В това отношение Министерството може да работи само за условия, а кадрите, които ще обучат талантите, и условията как ще се случи това е съвсем друг проблем, който трябва да решат професионалистите.
Десислава СТЕФАНОВА
