Веселите пространства на разградчани до 1944 година, или нещо като кратка история на кръчмите в Разград

Тук иде реч за кръчмите в Разград. За думата „кръчма“ няма достоверна етимология. В българския диалект кръчма е „почерпка по случай сделка“, на сръбски диалект „крчма“ е „угощение, почерпка“, на словенски krčmovnica е „къща, в която се танцува след сватбата“. По-вероятен е арабският произход خرج (хarǯ) „стопански разход, дан, харч“. От турски е harcama „разход“, произв. от harcamak „изразходвам, прен. погубвам (пари)“.

От ХIV в. насетне на юг в Европа ракията (бяла Рада), включително и по българските земи, бавно и постепенно стеснява употребата на виното (червен Петко). Обстановката в традиционната българска кръчма е позната не само от бита на българите през 19-ти век, а и на нашето поколение от литературата и етнографията. Това са големи помещения, с ниски тавани, с дървени тезгяхи, зад които се разполага кръчмарят, и обикновени, с голи дъски маси за посетителите. Като основен материал за изграждане интериора на кръчмата /а и на възрожденската къща въобще/ се явява дървото.

Образът на кръчмата в българското културно пространство има противоречиви значения. Обикновено е място за почерпка, хапване, разпускане и обмяна на злободневни клюки, а виното и ракията стават средство за социална комуникация, като няколкото чаши се изпиват с мечтата да се зарежат грижите на света и хората да се утешат малко. Лалка Павлова (2021) в „Кръчмата на бъдещето в поемата „Балканска елегия“ от Петър Анастасов“ пише: „В творчеството на Иван Вазов кръчмата и кафенето изпълняват функцията на липсващия в условията на робската действителност български парламент – те са мъжко пространство, където се обсъждат важни обществени и политически въпроси. В творчеството на Йордан Йовков „статутът“ на кръчмата до голяма степен се запазва – там се коментират проблеми, свързани с общото благо на селото във връзка с опазването на реколтата и законността на едни или други действия – разказът „Другоселец“. При Елин Пелин обаче нейното пространство е демонизирано, превърнато е в дом на Дявола, на тъмните сили на алчността, на жаждата за пари, имот и власт – „Гераците“ и „Нечиста сила“. Но ако и при тримата посочени автори образът й вписва само българското пространство, то в творчеството на Христо Ботев целият свят се е превърнал в кръчма: „Заспиш и сънуваш… Но какво сънуваш? Сънуваш, че светът прилича на кръчма и че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бакхусу.“ (Хр. Ботев, „Политическа зима“).

Преди Освобождението механджии, кръчмари (meyhaneciler) в Разград през 40-те години на XIX век са били петима българи (Неделчева, Н. Социално-икономическа структура на християнското население в Разград през 40-те години на XIX век, Интернет версия, б.г.). Естествено, поради ислямската религия, кръчми в централната турска част на града не е имало. Имало е кафенета. Важен въпрос, който трябва да се вземе предвид, е, че немюсюлманските османски поданици са получили ограничена свобода в рамките на ислямския закон.

Според Крум Денев – „Музикалното минало на Разград“, кръчмите в града започнали да се появяват след 1830 г. заедно с първите лозя на Гаргаджика, Сейрян и Хендама.

Във „Варуша“ и на ул „Раковски“ през годините е имало доста кръчми. Това са на: Симеон Илиев Стамболията, Хаджи Иван, Величко Йоцев, Георги Папазооглу, Илия Арнаудоолу, Петър Герганов (по-късно „Академията“), Камбуроолу, Тодор Бошнаков, свещеник-иконом Никола Димитров, Иванчо Давидов и зет му (купена по-късно от други собственици), Хаджи Костовата механа (на площада пред старите гробища със шадраван в двора), Тодор Дацков, Златю Петров. На продължение на ул „Климент“ (от двете страни) до Кереметчилийската махала имало 14 кръчми, от които 5 с ханове: хаджи Михню Минков (с фурна), Ръжан Пенев, Петър Бозаджията, Христо и Петър Геранлиеви (с хан), дядо Друми (Ширската механа), Абрашев, С. и Петър Хаджиненкови, Райно Пастърмаджията, Христо Кремедчиев (по-късно съборена и построен билярд клуб „Интернационал“), Христо Цончев, Христо Русчуклиев, Тодор Камбуров, Радун Гаяурев (с хан), Георги Фучиджиев.

Според Крум Денев кръчмите били пълни след работно време от представители на различните еснафи. Ракията, виното и пелинът били по-хубави от тези вкъщи, защото са били със сладка раздумка. След първата чаша през зимата идвало и мезето: домашна наденица или свинска луканка, допълнена с овче месо, свински кебап, пържен с лук, пастърма. В някои от кръчмите се подвизавала музикалната банда на Христо Петров–Чалгаджията.

Ето и още няколко любопитни подробности за тогавашното време, хората и кръчмите.

Христо Геранлиев (1819-1906) е смятан за син на преселника Стоян Геранлията от Лясковец („Пътуване през годините“, Разград, 2003). Според Крум Денев Христо Геранлиев е роден между 1830-1835 г. и е преселник от с. Геран, Ескиджумайско, сега кв. Въбел на Търговище. Държал е с брат си Павли кръчма с хан на ъгъла на сегашните улици „Христо Ботев“ и „Св. Климент“. В нея през януари 1872 г. е основан частният Таен революционен комитет в Разград. Кръчмата се наричала „революционната“.

Малко преди Освобождението на Разград, Христофор Петров с приятели натоварил пианото на Мюкерем ханъм на волска кола и го отнесъл в кафенето на Петър Герганов в кв. „Варуша“. След това за втори път пианото било преместено в кръчмата на Тодор Дацков (също в кв. „Варуша“). За трети път му намерили място в хаджи-Костовата кръчма (на площада преди гробищата), която имала шадраван в двора. След смъртта на Христофор през 1888 г. никой не се заинтесувал от пианото и то било продадено на един офицер, живеещ на квартира в Малечков, тогава собственик на хаджи-Костовата кръчма.

По-известните локали, кръчми, бирарии и гостилници в Разград след Освобождението са съществували с по-дълъг или с по-кратък живот. Отличавали са се с вкусна и здрава българска и всякаква храна, съчетана с разнообразни напитки и не съвсем определено работно време и чистота. Поредицата е следната.

Най-старите бирарии са „Батенберг“ (във „Варуша“) и на шуменската пивоварна в градската градина, също и бирария „Червен салон“ в центъра. След това идват кръчма „Габрово“ от 1910 година – на улица „Полицейска“ (сега „Св. Св. Кирил и Методий“; бирария „Червен рак“ на Владимир Змейски от 1912 г.; кръчма на А. Велчев на ул. „Чаршийска“ (Борисовска) от 1912 г.; кръчма на Иван Локмаджиев на ул. „Керемидчийска“ от 1913 г. (девизът на кръчмата е бил „Пийте си мастика, тя навсякъде ви тика!“); кръчма „На мегдана“ на Неделчо Комитов от 1922 г.; питейно заведение на Георги Малчев и Иван Кулев на „Момина чешма“ от 1922 г.; бирария на Андрей Ангелов от 1922 г. с 10 вида ликьори, горчивка, вишновка, кюрасао, американски бекон и др.; кръчма на Доси Попов и Доси Стоянов в къщата на Ив. Чернев срещу Окръжния съд от 1925 г.; кръчма „Бели Лом“ на Сава Ангелов от 1922 г.; бирария „Лада“ на Антон Захариев от 1924 г.; мегахитовата бирария „Старата круша“ с намаление на виното и пелина за „къщята“ от 1924 г.; бирария-ресторант „Капша“ от 1924 г; питейно заведение „Лоза“ от 1924 г.; бюфет в парка на дружество „Лес“ с ронда (площадка с пейки и кръгова сцена).

Имало и ресторанти в хотелите „София“, „България“ (хотелът е на В. Хинков, после продаден на други, но кръчмата е наета от Хр. Стойков), „Централ“, „Русия“ (съдържатели Никола Илиев и Вл. Иванов – Чаиркьойлиите); ресторант в хотела на Илия Минков на гара Разград, гостилница на гара Разград; гостилница „При Балкански“ срещу Окръжния съд. Пак по това време работят хитова кръчма „Султан тепе“ на Хр. Русчуклиев на ул „Керемидчийска“ от 1925 г. – със специална градска песен за нея; кръчма на Неофит Хр. Донев (собственик на „Централ“) на манифактурната чаршия от 1925 г.; ресторант „Езерото“ при ловната градина от 1925 г.; кръчма в хан „Делиорман“ на ул „Башбунар“ в бившето здание на х. Кесар Хорозов от 1925 г.; кръчма на Николай Черния от 1925 г. с мото „Консуматори от всички краища на града – съединявайте се!“ и „На недоволните ще се връщат парите!“; ресторант „Черешово топче“ от 1925 г. на гара Разград; кръчма „Хаберман“ (на името на русенската пивоварна) на Белчо Димитров от 1925 г. – до фурната на Юрдан Маринов; питейно заведение от 1925 г. на Иван Къделков, под тогавашната училищна инспекция; бирария „Курорт“ от 1926 г. на гара Разград отново със съдържател Илия Минков. За кръчмата на М. Бончев от 1926 г. открихме ценоразпис, от който става ясно, че литър вино е 15 лв., а шишенце гроздова 3 лв. (по тогавашен курс това е почти без пари).

Следващите разградски заведения са: пивница „Безгрижие“ от 1926 г. до читалище „Развитие“ (работи до късни часове); кафене „Родна защита“ от 1926 г. с наемател Стоян Денков; кръчма на Хр. Бончев от 1928 г.; питиепродавница на Хр. Сапунджиев от 1928 г. във „Варуш“ (свири грамофон); мегахитова бирария (после ресторант) „Здраве“ (Драгийчето) на Иван Драгийчев от 1929 г. на „Голямо чаршийска“ („Борисовска“, сега там е Търговският дом), преди да я съборят беше ресторант „Република“; кръчма на Димо Рашков (2 лв. шишенце вино); ресторант на Слави Захариев от 1931 г. (може би наследство от А. Захариев); ресторант – бирария на Радослав Захариев от 1932 г, пивница „Семейна среща“ на Хр. Ив. Торчев на ул. „Керемидчийска“ от 1932 г. (същият държи бюфета в парка от 1933 г.).

Във квартал „Варуша“ специално място има питиепродавница „Стара Академия“ от началото на XX в.; след това питейно заведение „Нова академия“ от 1933 г. и питиепродавница „Обновена Нова Академия“ от 1935 г. и „Академичен бар“ от 1939 г..

Доста известни са питиепродавницата на Елисей Гецов от 1937 г.; ново питейно заведение „Бяла мечка“ от 1939 г.; ново питейно заведение на Ив. Драгийчев „Приятелска среща“ от 1940 г.; питиепродавница „Мусала“ на Петър Спахларски от 1943 г. на пл. „Цар Шишман“ срещу тепавица „Победа“; бирария „Цар Освободител“ на пл. „Цар Освободител“ със собственици Крум. Н. Авджиев и Дечито; кръчма на Цоньо Пенев; кръчма на Иван Симеонов – „Симеончето“ на ул. „Св. Климент“ (кой не е чувал за нея?); кръчма на Иван Радоев на ул. „Борисова“; кръчма на Богомил Д. Борисов; кръчма на Иван Георгиев на ул „Вардар“; кръчма на Николай Зисов на ул „В. Левски“ (по-късно позната като „Опасен завой“) – много известна; кръчма на Марийка Драгийчева; кръчма на Йордан Похонзов; ресторант на Иван Р. Цонев на ул „Шар“, ресторант на Недка Ив. Тодорова на гара Разград.

Заведенията след 1920 година, без да съм изброил всички, независимо от това колко време са съществували, надхвърлят седемдесет. В тях могат да се чуят най-различни лафове от рода на:

„вино, вино голо, продаде ми воло, па на брата дор и двата, а на тата и колата, на майка ми фурката, на сестра ми прикята“;

„когато се върнеш в къщи без Бакхус, Венера ти се струва хладна“;

„чашка по чашка, напърчи опашка;

„свърши се ракията, прекъсна се лакардията“;

„воденица не клепана и жена не тепана не работят“.

През 1933 г. четем следните цени на предлаганите ястия и напитки: Агнешко, мешено – 10 лв., бъбрек – 2 лв., пържола – 2 л.в, дробчета – 1 лв., сърца – 1 лв., далачета – 1 лв., момици – 1 лв., шишчета – 2 лв., ядки – 1 лв., кебапчета – 1 лв., телешки кебапчета – 0.50 лв., пържола – 4 лв., кюфтенца – 1 лв., филе – 5 лв., свински карначета – 1 лв, говежди пържоли – 5 лв, нервозни кюфтета – 1 лв., вино – в заведението 12 лева, за дома 8 лева.

Скъпо или евтино е излизало посещението на заведение по това време. Ето някои данни за цени и заплати от онова време, от които читателят сам ще си направи изводите.

Най-ниската месечна заплата за дребен служител по това време е била от 1200 до 1500 лева. Месечната заплата на средния чиновник е била приблизително 3000 лева, учителка – 3500 лв., учител 4000-4500 лв., агроном 4000 лв. Средната надница на професионален работник е била около 1200 лв. Средната пенсия за старост през 1932 г. е 1774 лева, през 1939 г. 1400 лв. Промишлените стоки са били сравнително по-скъпи от хранителните продукти, но в сравнение с днес са имали голяма трайност и високо качество. Например 1 метър басма, боядисана с трайни анилинови бои, е струвала от 25 до 50 лева. 1 метър фин вълнен английски плат, често с две лица, има цена от 220 до 300 лева. 1 чифт дамски обувки с хубава лицева кожа от шевро, бокс, лак, подюсие, с подметки от естествен гьон струват от 140 до 160 лева. 1 чифт мъжки обувки от същите материали са били с цена от около 200 лева. Изработката е била ръчна, подметките красиво ушити за горницата, лакът еластичен, обувките скърцаха, гъвкави, леки. Самата горница можела да износи 2-3 чифта нови подметки. Билетите за кино, концерт, театър струват от 3 до 8 лева. Цените на някои най-необходими стоки, както днес ги наричаме хранителни стоки от първа необходимост, в магазин са били следните:

1. Хляб бял и среден за 1 кг – от 5 до 6 лева.

2. Брашно средно, бяло и фино за 1 кг – от 3 до 5 лева.

3. Месо – агнешко, овнешко, свинско, телешко, говеждо за 1 кг – от 12 до 18 лева.

4. Сирене за 1 кг – от 14 до 16 лева.

5. Масло прясно – овче, краве, биволско за 1 кг – от 25 до 35 лева.

6. Мляко прясно – краве, козе, овче, биволско за 1 л – от 3 до 5 лева.

7. Шарлан и олио за 1 литър – от 12 до 18 лева.

8. Вино – за 1 литър – от 6 до 10 лева.

9. Ракия – гроздова, сливова, мастика за 1 литър – от 20 до 30 лева.

10. Цигари – кутия от I, II, и III качество, съответно осем, шест и пет лева.

Съгласно Закона за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството (Обн., ДВ, бр. 154 от 7.07.1947 г., изм., бр. 2 от 4.01.1952 г., отм., бр. 34 от 25.04.2000 г.) в Разград се оставят само 18 кръчми и ресторанти, от които по един в Стражец и на гара Разград. Закриват се общо 36 кръчми. След създаването на Общинско стопанско предприятие „Хоремаг“ (Хотели, ресторанти и магазини) от 1948 г. постепенно се закриват всички ресторанти и кръчми. За това време остават или се създават гостилниците „Русия“, „Хавана“, „Крим“, „Варшава“, ресторант „Здраве“, но вече прекръстен на „Република“, „Лес” в градския парк. От 1963 г. започва да действа ГТП „Здрава храна“, което през 1971 г. се преименува на ДТП „Обществено хранене“.

Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ