В следващите редове обръщаме внимание на твърде непопулярната тема за Европейския комитет на регионите /КР/. Сред всички 29 членове и 329 заместници от всички държави в Европейския съюз, включително по 11 от България, се нарежда и кметът на Цар Калоян – Дауд Аляовлу. Настоящият градоначалник, вече трети мандат, е натрупал дългогодишен опит още като зам.-кмет, има поглед не само върху случващото се на ниво община, но и върху ръководенето на Северен централен регион, стои близо и до европейските политики като заместник в Комитета на регионите.
Институцията е гласът на регионите и градовете в Европейския съюз. Той представлява местните и регионалните власти в целия ЕС и изразява мнение относно нови закони с отражение върху регионите и градовете. Членовете са с мандат от пет години. Те заседават в Брюксел до шест пъти годишно, за да обсъдят своите становища по предложеното законодателство и да излязат с резолюции за по-нататъшните действия на ЕС. Европейската комисия и Съветът на ЕС са длъжни да се консултират с Комитета винаги, когато в определени области се правят нови предложения с отражение на регионално или местно равнище.
За да разберем повече за работата на разградския представител в Комитета и какъв е имиджът на Лудогорието в очите на „голяма“ Европа, потърсихме информация лично от Дауд Аляовлу.
Г-н Аляовлу, от колко време сте член на Комитета на регионите?
Част съм от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, в който членува и ДПС. Член съм на Комитета от 2020 година, като заместник, но имаме същите права като членовете – получаваме цялата документация и кореспонденция, имаме право да участваме в обсъжданията и да правим предложения.
Как бяхте избран за позицията?
За всяка страна има определена квота спрямо населението, както и за политическата партия, представена на местно ниво. На базата на това разпределение се определя и броят членове от всяка политическа партия в България. Разград поддържа традицията да имаме представителство в Комитета, започнало от Ремзи Халилов /бивш кмет на Кубрат/ през 2007 година. След него членове са Ахмед Ахмедов /депутат и бивш кмет на Цар Калоян/ и Бейтула Сали /бивш кмет на Самуил/. Дали съм аз, или някой друг колега от Разградска област, ще направим всичко необходимо да продължи представителността в Комитета. Важно е регионът да си отстои позициите там.
Защо участието в Европейския комитет е от полза за областта?
Пряко като директно въздействие върху социално-икономическия и политическия живот – нищо не печелим. Но като дейност и визия за развитие на целия Европейски съюз получаваме предварителна, изпреварваща информация. Например, преди Европейският парламент да гласува решение, законовите и подзаконовите нормативни актове минават през комисиите на Комитета, който е подкомисия на Европейския парламент. Идеята е местните власти да споделят проблемите и да участват във взимането на решения за бъдещето и за политико-икономическия живот на ЕС. Ние, бидейки едни от тези членове, имаме информацията, преди да бъде обявена. По-подготвени сме за предстоящите приоритети на ЕС и подготвяните промени.
Ние сме като постоянните комисии в парламента – правим, обсъждаме и разгласяваме предложения, за да може местната власт да участва при взимането на решенията. Законовите проекти първо минават през Комитета на регионите и другите подкомисии, за да се съберат вижданията и ЕС евентуално да се съобрази с тях.
През предходните години Комитетът работи много активно във връзка с ковид кризата. При предложенията за рестрикциите бяха вети предвид вижданията къде ограниченията директно въздействат на местната икономика и бизнес, изплащанията на обезщетенията и компенсациите също бяха след предложение на Комитета на регионите, който движи и актуалния проект за Европейския Баухаус /с цел подпомагане на Зеления пакт, бел.ред./
За съжаление, ние като страна и нация нямаме приоритети. Не можем да се намерим вътре в ЕС, ние сме най-зле!За да влияем по-осезаемо и да имаме имаме по-дългосрочна перспектива, трябва да имаме национални интереси и приоритети. Последните години така се развива политическата действителност в България, че нямаме стабилно правителство, което да може да очертае една средносрочна визия, която да определи накъде ще се развиваме. В този смисъл сме много хаотични. Говорим за Европейския Баухаус – кои са приоритетите на България в земеделието? Нямаме такива! И ние не знам кой отрасъл ще развиваме приоритетно. Като не знаем какво искаме, как да го искаме? Какво лобиране можем да правим тогава? Да стреляме насляпо ли? Не така стоят нещата в другите европейски страни. Докато нямаме целеполагане и визия, бездействаме.
По отношение на земеделието още в началото не бяхме подготвени за предизвикателствата, които ще ни предложи ЕС. Като цяло изоставаме във всички области. Част съм от Комисията за социална политика, образование, заетост, изследвания и култура. Смея да твърдя, че по отношение на социалните услуги Разградска област е на добро ниво като териториална обхванатост и начин на предлагане на услугите, макар да има какво още да се желае. Но не се възприемам като представител на държава, която е от водещите или от средно развитите в иновативно отношение. Освен биотехнологиите, какво иновативно имаме в областта?
Учебните заведения залагат на иновативно образование…
В Комитета на регионите се говори за иновативно образование от близо 10 години, в България по-интензивно въвеждаме СТЕМ среда през последната година. Бъдещето може би е там. Като база ще придобием необходимата техника, но учителите дали са готови да работят по този начин? Темповете на въвеждане на иноваците в образованието са мудни.
Във всички сектори действаме със закъснение, изоставаме. В някои сфери – с много. Беше актуално да говорим за Програмния период 2020 от Общата селскостопанска политика. Вече сме в следващия период, а нямаме разписани мерки, споразумения.
Как се отразяват тези национални липси върху област Разград?
Земеделците е нормално да излизат на протести, когато я няма националната политика, изпитват и виждат несигурност за своето бъдеще. Нямаме ориентация и се лутаме в общия европейски пазар. Загубили сме се в „голяма“ Европа.
Каква е визията на област Разград в очите на тази „голяма“ Европа?
В очите на „голяма“ Европа Разградски регион е много малка област. Може би трябва да говорим повече за регионите на планиране, където сме част от Северен централен район. Повдига се въпросът за окрупняването им, защото населението оредява. Аз съм твърдо против това! Колкото и да е малка България, съответните региони имат своята идентичност. Например, един вид е туризмът в морските курорти, друг е при нас.
Каква тежест има мнението на членовете на Комитета при взимането на крайните решения от европейските институции?
Те могат да не се съобразят с Комитета, но всяко направено предложение по надлежния ред се разглежда, някои се взимат предвид. Комитетът на регионите е подобно на Националното сдружение на общините в България, със същата тежест като представителност на местната власт, лобиране, отстояване на позиции. Създаден е, за да може местните власти активно да участват във взимането на решенията, да имат лостове да правят предложения. Той осигурява представителността на местната власт в общото европейско семейство.
Казвате, че ползата от участието в Комитета на регионите е предварителната информираност, но възползваме ли се от това преимущество и по какъв начин?
За съжаление, моето мнение е, че не можем да се възползваме заради липсата на национални приоритети и стратегия за развитие. Ние обсъждаме актуалните теми, инициативи и предстоящи събития. И какво от това? Само обсъждаме! Имаме добри представители от други градове с техни инициативи, но Разградска област участва повече информативно.
Колко често посещавате заседанията в Брюксел, във взимането на какви конкретни решения сте участвали и какви въпроси сте поставяли за разглеждане пред европейските институции?
Пленарна сесия има всеки месец, на която присъстват членовете. Аз имам възможност да участвам в срещите, ако някой член ме посочи да го замествам, когато е възпрепятстван. Един път съм присъствал на сесия, за последно бях посочен през февруари, но отказах заради други ангажименти. Нямам изказвания и предложения, не съм участвал във взимането на решения. Най-активни от групата ни са Таня Христова, председател на Комитета и кмет на Габрово, и Неджми Али – кмет на Джебел и бивш евродепутат с опит в работата с европейските институции.
Като част от Комитета на регионите, по какъв начин сте спомогнали за разрешаването на регионални проблеми?
Нашите регионални проблеми са извън обхвата на Комисията, в която участвам. Например – лошата инфраструктура, липсата на инвестиции във ВиК сектора на областно ниво. Този сектор е основен проблем за цялата област, ако не се предприемат драстични мерки, проблемите ще се мултиплицират. След Разград и други населени места ще започнат да изпитват сериозни проблеми с водоснабдяването – постоянни аварии, летни месеци без водоподаване. Системите са стари и амортизирани. Говорим за СТЕМ обучение, а пием вода от етернитови тръби. Какво да кажа на европееца – пия вода от тръби, съдържащи азбест?Не сме осигурили елементарните, битови нужди на хората, а говорим за това да се ситуираме някъде в европейското семейство, да развиваме иновативно, високотехнологично земеделие…
Участието Ви в Комитета не предполага ли да поставяте подобни въпроси на по-широка сцена?
Не е проблем да ги поставя на други колеги от нашето политическо семейство, но на местно ниво не сме си свършили работата, какво да искаме от Европейския парламент? Кой ни пречи да се консолидираме – ЕС или ние самите? По отношение на националната стратегия по разписаните процедури и програми с ЕС сме заявили, че ще има консолидиране, но в Разградска област не сме се справили. Има норми и финансиране, ако отговаряш на правилата, но ние не ги покриваме. Това е болната тема!
Съветът и Комисията трябва да се консултират с членовете на Комитета. Като част от състава му, какви тези защитавате при взимането на решенията?
Въпросът опира докъде и доколко България може да си защити интересите като нация, държава и после в частност общините… В Европа колкото има общи разписани правила, толкова всяка държава има оперативна самостоятелност. Политическото говорене „Европа каза“ е в услуга на някои хора, за да можем да прехвърляме отговорността към ЕС. Затова са комисиите и органите към структурите на ЕС, за да може всеки да се опита да си изкаже болната тема и да се бори за своята идентичност, приоритети, развитие. Доколко ние успяваме… на този етап като я няма националната визия и стратегия, няма как да стане.
За какво се борим ние, властимащите, кой ни е приоритетът? Последно говорим за борбата да върнем младите хора. Нищо не сме направили в тази насока! Местната власт работи при несигурност и липса на бюджет – няма как да визионерстваме за развитие, повече се занимаваме с ежедневните, текущите въпроси. Самата страна като не се е подредила вътре, Европа какво да направи? Да дойде да ти пише приоритетите ли? Не! Другите държави знаят какво да искат, за тях не е проблем, че ти не можеш да искаш и ти не си готов. Подготвяй се, кой ти пречи?
Когато се смеехме на гърците, че през първия селскостопански програмен период са усвоили едва 30 процента от еврофондовете, се оказа, че ние сме по-зле. През втория период, ако не беше ковид кризата и възможностите да прехвърляме средства, показателите ни щяха да бъдат още по-лоши. Настоящият програмен период е наполовина, ние не сме започнали с нищо. За малките населени общини, каквато е Цар Калоян, ако не са постановленията на Министерски съвет, трябва да работим по Националната програма за селските райони, след като не са започнали да вървят европроектите. Не сме си написали домашното!
Общините дори не са включени в Плана за възстановяване. Добрите практики ги има в Европа, но се проявява типичната българска психоза – защо да ги приложим, след като можем да измислим нещо по-хубаво, което обаче се оказва неработещо. В нито един сектор нямаме български модел.
Във връзка с „изтичащите“ мозъци от Лудогорието, Цар Калоян най-бързо губи трудоспособното си население. На какво отдавате този факт?
Причината е трудовата миграция. Цар Калоян осигурява лесна транспортна обвързаност, Русе и Разград са на около 30 километра разстояние, има осигурен транспорт и до „Тракия глас“ в Търговище. Икономическата ситуация не предразполага да предлагаме атрактивна работа на младите, знаещите и можещите. Естествено е да предпочетат по-големия град. При нас много ясно е подчертана представителната извадка – Цар Калоян е като една малка България в ЕС, малка община в България.
Колкото и трудно да е, колкото и малко възможности да има, местната общност създава кадри. Цар Калоян е една от общините с най-ниска безработица в областта.
Сред приоритетите на Комитета е доближаване на Европа до хората. Какво се прави на практика, за да се изпълни, как хората в Лудогорието усещат, че са част от европейската общност?
За съжаление, най-много усещаме, че сме част от общото европейско семейство по отношение на лесната трудова миграция. Икономически активното население в трудоспособна възраст, особено в нашата община, използва възможностите на ЕС да се труди в други държави. 400 души от диаспората в Белгия са от Цар Калоян. Последната трудова миграция е на шофьори, по-високото заплащане блазни. Само за последните около две години близо 50 шофьори от общината са заминали в друга страна-членка. За Европа може да е нищо, но за размерите на Цар Калоян е драстично.
От срещите ми с хората знам, че в чужбина емигрантите водят по-динамичен живот, по-несигурен и неспокоен. Само финансовата страна ги привлича. Тенденция е да взимат и семействата със себе си, но билингвите деца няма как да се върнат обратно в България! Вкъщи се говори на турски, в училище се изучават други езици – за българския няма време, още повече, че са създали друга социална среда. Ще се върнат родителите им за спокойни старини. Много тъмна, грозна, мрачна прогноза – така е действителността! Трябва да направим така, че да задържим останалите. Оптимист съм, че при стегната, добра работа, можем да създадем условия да не продължава трудовата миграция. Трябва да положим всички усилия Североизтокът да не е североизостаналата част на България.
Остават ли Европа с институциите си имагинерно понятие за обикновения човек?
Всеки жител на община Цар Калоян има близък, член на семейството, който е в Европа. За всички тях Европа е подреденият свят, където има яснота за бъдещето, сигурност за работна среда и базови социални придобивки. А България е хаосът и се стремим да оцелеем в този хаос. Такава е представата, която виждам в очите на познати, приятели, жителите. Вече сме отрезвели от мисълта, че ЕС ще ни замеря с пачки с пари, без да полагаме усилия да се трудим. Не, всичко е в наши ръце!
Десислава СТЕФАНОВА
