Плодовитостта на жените в България се подобрява. Тази позитивна тенденция отбелязват от Института за пазарна икономика. Какво означава това и къде стои област Разград на демографската карта?
Определението за тоталния коефициент на плодовитост е „средният брой деца (момчета и момичета), които би родила една жена през целия си фертилен период (от 15 до 49 години)“. През годините се наблюдават пикове и спадове в динамиката на този показател, съобразно историческите и икономическите сътресения, които преживява населението. Така например след Първата световна война се раждали по пет деца в домакинство, а днес статистиката поднася обнадеждаващата новина, че жената отново ражда по две деца.
Не и в Разградско обаче. Докато в някои райони на страната, като Сливен, Ямбол и Ловеч жените раждат по две деца, то в Лудогорието коефициентът е под 2. За сравнение, преди 10 години той е бил 1.5, като се забелязва известно покачване в порядъка на стотни пункта. Видим остава контрастът в темпа на подобрение на демографската картина между Северна и Южна българия, допълват анализаторите, в полза на Юга.
Разградско се нарежда в края на опашката, заемайки 8-мото място сред всички 28 региона. Най-ниските стойности на индикатора са в Смолян, където ръстът е от 1 до 1.5 пункта. Зад града в централни Родопи се нареждат София (столица), Перник, Русе, Благоевград, Варна и Велико Търново.
Коефициентът на плодовитост е част от ключовите показатели, оформящи облика на демографията. Например, населението в Разградско е застаряващо, а коефициентът на смъртност е висок. Върху показателя, от своя страна, влияят броят на жените във фертилна възраст, който не спира да намалява, както и възрастовата структура на родилките /има се предвид, че младите жени стават все по-малко от общия брой, бел.ред./
На този фон през последното десетилетие поне се увеличава средният брой деца, които жените в Лудогорието раждат. Бавен и постепенен е процесът, дори едва забележим, но поне не е с отрицателен знак.
Десислава СТЕФАНОВА
Десислава СТЕФАНОВА – „Северна България“ или „северна България“
Когато пред наименование на географски обект се поставят определенията „южен, северен, източен и западен“, както и комбинация от тях („северозападен“), и двете наименования се изписват с главна буква: Южна Франция, Североизточна България. В останалите случаи с главна буква се изписва само географското наименование: австрийските Алпи.