Във връзка с протестите на Национално сдружение „Свободни български пчелари“ в София и исканията им към министъра на земеделието за субсидии в сектора, потърсихме за разговор 60-годишната Фатме Наим от Кривня. Както по-рано „Екип 7“ разказа, от десет години насам жената отглежда над 140 кошера с български и италиански пчели в стопанство си в селото.
Госпожо Наим, Вие като собственик на пчелно стопанство подкрепяте ли протеста на колегите си от „Български свободни пчелари“ и исканията държавата да субсидира пчеларите и да закриля сектора?
Аз този протест не го подкрепям, защото в сектора ни има голямо разделение. Ние с колегите ми от Лудогорието протестирахме на 20 септември и всичко, което тогава ни обещаха от Министерството на земеделието вече е изплатено до стотинка. Министърът обеща, че ще има плащания и по схемата „de minimis” за малките стопанства, но колко малки и каква ще е помощта не стана ясно.
Откъде идват спънките в реализирането на продукцията, опазване на пчелните семейства и въобще в развитието на отрасъла?
Моите наблюдения показват, че има една мания за лидерство сред пчеларите, които са разделени на различни сдружения, съюзи и организации, на био и конвенционални производители на мед, професионални пчелари и такива, които гледат пчели като хоби. Всичко това просто ни дърпа надолу, губим всички, най-вече любителите на истинския български натурален мед. Аз смятам, че докато няма обединение в сектора и единни искания, няма как да си отстояваме всеобщите интереси.
От колко години не сте получавали финансова помощ „de minimis”, от която пчеларите от другите европейски държави са се възползвали максимално?
Може би две или три, не си спомням от колко точно, защото за мен е по-важно да си реализирам меда на пазара на добра цена, а не да се надявам на някакви мижави средства. За съжаление стигнахме и дотам – от миналата година започнахме да се молим за парични помощи, защото цената на меда се е сринала наполовина. Няма как мед, произведен от мен в чистата от производства и незаразена природа на Кривня, с куп анализи и сертификати, за които съм платила 600 лева, да го продавам на 4.20 лева за килограм на едро.
Как може да бъде регулиран пазара, така че трудът ви да бъде достойно платен?
Аз смятам, че държавата трябва да влезе в ролята си и да контролира нерегламентирания внос на мед със съмнително качество, който подбива пазара ни. Трябва и да съдейства на производителите да реализират продукцията си в трети страни. Чак тогава може да се надяваме да оцелеем на пазара с производство на натурален нашенски мед. В Лудогорието с неговите специфични климатични условия опазването на пчелите е изключително трудно, особено през пролетта. При тези пръскания на земеделските култури, за които ни уведомяват със закъснения и по електронен път, губим хиляди пчели и майки. Идва известие за пръскане в дадено землище, а през това време, поради различни причини, се оказва, че се пръска в друго. Ние докато реагираме, пчелите вече са отровени. Не можем по цял ден да стоим и да следим накъде се насочват машините, които ще пръскат. Много са проблемите на пчеларите, но като сме се хванали на тази работа трябва бъдем упорити и да се справяме. Наред с това обаче и държавата трябва да свърши своето, за да има сносни цени на продукцията и реализация навреме.
Шенол АХМЕДОВ
