Идваше два пъти в седмицата – вторник и четвъртък. Следобед. Точно в 16.00ч. отваряше вратата на канцеларията, поглеждаше ни над очилата и с усмивка казваше: „Bonan tagon“. Подаваше ръка на всеки и после сядаше зад малкото бюро до прозореца. Често съм се питала как преценява, че винаги в едно и също време идва в Есперантския дом за култура. Отговорът намирах само в едно – д-р Кирчев беше много прецизен и точен в деянията си човек. Беше…
Да, той беше, като че ли донеотдавна, сред нас, есперантистите, стожерът на разградското есперантско движение, инициаторът и създателят на Есперантския дом за култура, който днес с достойнство носи неговото име.
Д-р Иван Кирчев е роден на 04 юли 1923 година в семейството на общински служител в село Горица, Поповска община.Там завършва основното си образование. Под давление на баба си Койка, която била много религиозна, а и по финансови прични, постъпва в Духовната семинария в Пловдив. Още там научава за съществуването на международния език есперанто. Прилежен, ученолюбив, с бистър ум, природно надарен и с перспектива млад човек, той прави силно впечатление на католическите духовници в Пловдив. Следва предложение да приеме католическата вяра с обещание за растеж в ерархията на католицизма. Но младият Иван вече е решил – ще лекува не душите на хората, а техните тела, когато страдат.
Така той постъпва в Медицинската академия в София. И тук среща своята бъдеща спътница в живота – Розалия. Създават семейство, което се радва на две прекрасни дъщери. Голямата Стелиана следва професионалния път на баща си и става психиатър, а сестра й Дочка е зъболекар.
След време идва и първото разпределение на младия лекар, което по онова време е задължително. Назначен е за Главен участъков лекар в болницата на гара Каспичан, обслужващ 26 населени места. Следва преместване в Кубрат, където активно се включва в есперантското движение. След още няколко премествания през 1962 година идва в Разград и поставя началото на гастро-ентерологичната помощ в града, както и началото на възхода на есперантското движение .
По това време в Разград има не голяма група есперантисти, които поради липса на своя собствена база провеждат сбирките си понякога на пейките в местния парк. Те приветстват идването на д-р Кирчев, който вече е известен с активната си дейност като есперантист в Кубрат. Дори, по предложение на председателя на дружеството Димо Димов, е избран в ръководството.
Независимо от това, че като лекар, назначен за завеждаш гастроентерологичен кабинет, му предстои огромна работа в областта на медицината, д-р Кирчев първо организира курс по есперанто в болницата с 50 курсисти – сестри и лекари.
Всеки ден в пощенската кутия на семейство Кирчеви има поща от цял свят. Ето какво казва за своя баща д-р Стелиана Кирчева: „Все още си спомням добре, когато пощальонът носеше на баща ми, всеки ден, много писма от различни страни“. Въпреки голямата си натовареност д-р Кирчев успява да коресподира чрез езика есперанто с много световни учени по света, от които да черпи знания в областта на гастроентерологията и не само, както и да споделя свои идеи. Такъв е случаят със световно известния лекар Алберт Швайцер – встралиец, работил в Африка, за да помага на хората там. С него д-р Кирчев си кореспондира дълго време. „Чрез писмата татко се консултира с него относно професионалната му работа“, разказва дъщерята на д-р Кирчев и допълва за неизчерпаемите му усилия да твори, да постави началото на фундаменталните дела в нашия живот.
Много са инициативите по идея на тогавашния млад лекар, които са реализирани успешно и довели до подобряването на медицинската помощ в областта на гастроентерологията в града. Сред тях са самостоятелно отделение в болницата, кабинет в поликлиниката, диетичен стол, диетични кухни в столовете на големите предприятия в града и региона.
Въпреки голямата натовареност като лекар, той не забравя своята мечта – разпространението на езика есперанто, чрез който ще бъде популяризирана българската култура по света. Но затова е нужна собствена база, за която са необходими средства. По негова идея към дружеството, по тогаващното Постановление № 56, е създадено стопанско предприятие „Глобус“. Само 5 години след основаването на Есперантския културен център на 08 декември 1989 година тържествено е открита собствена материална база, вече преименувана на Есперантски дом за култура. Никога няма да забравя каква беше радостта ни, че вече се сдобихме със собствен Дом.
Последваха все нови и нови проявите, които и днес прославят името на Дома по света.
Вече 37 години се провежда „Есперантската творческа среща Абритус“ с отчитане на международен конкурсза оригинална есперантска поезия и хумор с участието на творци от петте континента на света. Съществува и ежегодното издание – алманах „Есперантска трибуна“, на чиито страници есперантистите по света могат да прочетат за културната дейност на Дома. По инициатива на председателя на ЕДК е поставен барелеф на д-р Заменхов на стената на Дома. Творбата е дело на скулптура Богдан Живков. Издаден е и сборник с поезия на разградски поети в превод на есперанто „Sonoj kaj kredoj el Razgrad“./ „Звуци и вярвания от Разград“/
Още много са начинанията, които свързваме с името на д-р Иван Кирчев. Една от тях е уникалният български препарат „Мукостабил“ с който в много случаи успешно се лекуват язвени и други болести и който е награден със златен медал на Пловдивския международен панаир и получава световна известност. Д-р Кирчев е получил 5 авторски свидетелства за изобретения и рационализации, публикувал е 22 научни разработки в медицински списания у нас и в чужбина.
По негова инициатива е създаден и единственият извън столицата клон на СНР /Съюз на научните работници/, който разполага със собствена материална база – реставрирана къща във Възрожденския квартал „Варош.“
Венецът на неговата активна есперантска дейност, който завинаги ще остане като образец на перфектна организация не само у нас, а и в чужбина, е провеждането на 44 конгрес на БЕС в Разград през 1993, който донася на града национален и международен престиж. Ще спомена и думите на есперантиста, поета, журналиста, преводача Венелин Митев: „Разград вдигнаха толкова високо летвата, че ще е много трудно на ония, които след тях ще организират следващия конгрес“.
Д-р Кирчев е почетен член на БЕС, на Фондация „Общество и есперанто“, Почетен гражданин на Разград, носител е на орден „Кирил и Методи“ първа степен. Завинаги остава в сърцата на разградските есперантисти!
Иваничка МАДЖАРОВА
