Това е една история за любов, защото език се учи, като се влюбиш в културата, в музиката, в игрите, които се създават на този език. Единадесетокласникът от Математическата гимназия в Разград Антон Лазаров говори английски като роден, но не е имал нито един частен урок, нито пък извънкласен курс по английски в живота си – просто си е учил уроците в училище, а в свободното си време е бил потопен в англоезичната култура.
От осми да десети клас Антон е неизменен участник в националните кръгове на Олимпиадата по английски език на МОН и редовно попада сред най-добрите петима свои връстници в страната. Негов преподавател по английски език в ППМГ „Акад. Н. Обрешков“ бе Станислав Петров – също така владеещ английския като носител на езика, благодарение на пътешествия, общуване с хора от цял свят и потапяне в шедьоврите на културата.
След последното си отлично представяне на националната олимпиада, разградското момче Антон Лазаров получи възможност да се бори и за участие в сформиращия се за първи път национален отбор. Тони направи безапелационно представяне на устното изпитване пред комисията на МОН, извоюва си място в престижните редици и през изминалата седмица се бори за реномето на България на първото издание на Международната олимпиада по английски език/ I.E.L.O. 2023/ за чуждестранни ученици.
Хващаме го по телефона в някакъв кратък момент между награждаване и вечеря в румънската столица Букурещ, домакин на събитието. Да не си помислите, че ще ни разкаже нещо за тежката подготовка или за писмените и граматически задачи от тридневната международна олимпиада? Не! Той говори за творческия проект, с който отборът му е станал първи. Проект, в който нашият Тони естествено е отговорен редактор на видео проекта. Да, видео, защото тези, които знаят език, не го знаят, за да решават тестове. Те използват езика, за да създават култура, изкуство, игра и забавление – това, което всъщност ги е запалило да го учат.
Тони, ти си четвърти в индивидуалното класиране и на първо място с отбора си. Разкажи как победихте?
Условията на груповата задача бяха много широки, нямахме идея какво можем и какво не може да направим реално. Ние решихме да направим видео от този тип: някой сяда и тръгва да си рисува живота.
Да рисува?! Вие не сте ли само филолози – нима умеете да снимате видео и да рисувате?
Нашият отбор се състои от четирима души. Съотборничката ми рисуваше, друг написа сценарий, трети озвучаваше, четеше този сценарий, аз бях редактор на всичко това и го обединих в едно цяло. Проектът беше по книгата „Крадецът на книги“ на Маркъс Зюсак. (Докато Тони говори, край него са другите участници в отбора и се долавя силен английски акцент, явно българчетата общуват и помежду си на английски в дните на олимпиадата).
Тони, извинявай, а ти на какъв език сънуваш?
Май на английски, не знам (смее се). Всъщност не съм сигурен вече дали сънувам на български.
И за да не се усъмни читателят, че става дума за деца чуждопоклонници, които нямат нищо общо с българската земя, която ги е родила, ще завършим с една снимка, направена от Антон в родното му село Осенец. С нея той спечели тазгодишния конкурс на Община Разград, посветен на празника на града. Акордеонът на снимката е негов, защото той се учи да свири. Дуварът е на неговата къща, в която той се чувства много щастлив и на мястото си. Въпреки че мечтае да учи в Канада.
Дани КУМАНОВА
