Археологическо проучване на тракийския град от елинистическата епоха в Археологически резерват „Сборяново“ за 2023 година е към своя край. То се осъществява под ръководството на доц. д-р Даниела Стоянова от СУ „Св. Климент Охридски“ и Мария Николаева от Исторически музей – Исперих. Заместник-ръководители са Велислав Бонев от столичния университет и Калин Маджаров от НАИМ при БАН. В екипа са археолозите от Историческия музей Теодора Василева, завеждащ отдел „Археология“, и Християн Узунов, натоварен и с фото- и геодезическо документиране, Юлияна Събева е специалистът реставратор – консерватор.
Работата на терен е в рамките на 25 работни дни с участието на студенти от специалност „Археология“ на Исторически факултет при СУ „Св. Климент Охридски“, както и дългогодишните работници от Исперих и селата Свещари и Малък Поровец. Припомняме, че Тракийският град се проучва над три десетилетия и е един от най-големите градски центрове в Древна Тракия. Той е укрепен през последната четвърт на ІV в. пр. Хр. и има средищни икономически, политически и военни функции. До загиването му от земетресение през 40-те години на ІІІ в. пр. Хр. градът се е развил до мощен политически и икономически център, най-вероятно столица на гетския владетел Дромихет и неговите наследници.
Научноизследователската програма, по която работи екипът, предвижда в периода 2020–2024 година да се постигне значителен напредък в проучването и разкриването на два важни участъка от структурата на тракийския град – Югозападният квартал и Цитаделата. Проведените теренни проучвания на Югозападния квартал с неговите значими елементи – Залата с есхарите, Ъгловата монументална кула и каменни структури от ранната и късно елинистичната епоха, ще доведат до реализирането на трайната им консервация и експониране.
Теренните проучвания на Южната крепостна стена на Цитаделата целят цялостното разкриване в дълбочина на Вътрешната крепостна стена, на запад от западното крило на Южната порта и структурите, изградени в близост до нея. През последните години са документирани вкопавания, нарушаващи целостта й. Затова и усилията са насочени за изясняване на конструктивните и функционалните особености на вътрешната стена, както и стратиграфията ѝ.
Финансирането е осигурено от Министерството на културата по проект на Историческия музей в Исперих и Софийския университет.
Мехмед АЗИЗ
