В последните години едно име от Разград прави впечатление с успешно реализираните си проекти по програма „Еразъм +“. Става дума за учителката по английски език Айтен Кязимова. Средно образование завършва през 1998 г. в ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ – Разград, профил „Френски и английски език“. Впоследствие се дипломира в ШУ „Еп. К. Преславски“ и започва като стажант-специалист в областта на образованието и културата в Областна администрация – Разград. От 2004 до 2006 г. работи в родното си село Сушево като учител по английски, а от 2013 до 2022 година в ОУ „Ив. С. Тургенев“ в Разград. Допринася за престижа на училището, което днес е с иновативен статут, както и за спечелването на отличия като „Международни училищни награди Дубай“ /2018 и 2019 г./ в категории „Най-добро управлявано училище“ и „Най-квалифициран педагогически персонал“. Школото е акредитирано с няколко знака за качество – по програма „Европейски корпус за солидарност“, за „Глобално училище 2020“ и „еTwinning училище 2020“ благодарение на екипа, в който е и Айтен.
През годините тя надгражда професионалната си квалификация, като се включва в редица обучения у нас и в чужбина. Както сама отбелязва: “и най-големият вдъхновител не би успял да вдъхнови децата на 21 век само с една бяла дъска“.
Г-жо Кязимова, имате редица реализирани проекти по програма „Еразъм+“ с партньори от Турция, Италия, Сърбия и други? На какво се дължи този успех?
Успехите на всеки човек се дължат на много труд и постоянство. Аз не винаги ги постигам с лекота, но разочарованията от провала ме мотивират още по-силно да следвам целта. Смятам, че бързите успехи бързо залязват, а трудните остават трайни. Бях чувала за програмата „Еразъм +“ още като учител в Острово, но тогава за мен всичко беше като мъгла, а и провинцията не предлага много възможности. Когато започнах работа в ОУ„Ив. С. Тургенев“ се заех активно да търся информация за това как да се включи училището в програмата. Не беше лесно, признавам. Започнах с работата по проекти „eTwinning”, които са част от „Еразъм+“, представляващи онлайн дейности с ученици, но нищо повече. Така до 2016 г., когато кандидатствах като партньор на полска водеща организация от Бялисток по проект „Вдъхновяващи училища – Амбициозни ученици“. Последва мой авторски проект „В Европа – децата в страната на чудесата“, с което през 2019 г. ОУ„Ив. С. Тургенев“ се превърна във водеща организация. Така „Еразъм +“ се оказа началото на остатъка от моя живот. Дължа голяма част от успехите си на тази програма, но не само. За авторския проект „Слънцето грее еднакво за всички“ училището бе удостоено с знака „Глобално училище 2020“, а за работата ми по „eTwinning”проекти и със знак за качество „eTwinning училище 2020“, както и с множество награди от Националното звено за координация към Европейската комисия.
Носител сте на престижни отличия като „Неофит Рилски 2020“, „Иноватори на годината 2020“ от Съвета за иновативно образование на Финландия, „Най-отдаден учител 2021“ от Университета Кеймбридж. Кое Ви е най-ценно?
Всяка една награда е специална и повод за гордост, защото зад нея стои много пот на челото и неуморен труд. Но най-голяма радост за мен е оценката на ученик, родител, колега и признанието за вдъхновението, което съм предала.
Има ли дейност от Вашата работа, която бихте определили като добра практика, такава, която да дава добри резултати сред учениците?
Провеждала съм много извънкласни мероприятия с ученици и родители – състезанието „Татко знае по-добре“, „Бабинден“ и други, но най-много се гордея с конкурсите „Ученик на годината“ и „Грешката на госпожата“. Излъчваше се ученик на месеца по изготвени от мен критерии, а в края на годината този с най-много точки бе избиран за ученик на годината. Това повиши мотивацията на децата и конкурентността сред най-добрите. Конкурсът „Грешката на госпожата“ беше изключително интересен. Учениците трябваше да откриват мои неволни или умишлени грешки, което пък повиши концентрацията им в часовете. В края на учебната година ученикът, открил най-много грешки, се обявяваше за победител. Целта бе децата да се научат, че всички допускаме грешки и няма нищо срамно да не знаеш, а е срамно да не искаш да се учиш.
От две години сте собственик и управител на „Къщичката на чудесата“ – Каанланд ЕООД. Как се стигна до нея и каква дейност развива в момента?
Съвсем спонтанно и може би като резултат от натрупан педагогически опит и умения. Защо „Къщичката на чудесата“? Защото започнахме да творим първите чудесата в моя дом, за малчуганите мястото не е от значение… Така постепенно се стигна до „Къщичка на чудесата“ в сегашния й вид. Отворихме през лятото на 2021 г., след ковид-пандемията, с идеята да бъдем полезни в борбата с тежките последици върху психическото състояние на децата, изолацията и дефицитите, натрупани след дистанционния образователен процес. Образователният ни център предлага целогодишно обучение по български и английски език, математика за деца от всички степени на образованието, както и курсове по английски език за възрастни. Сред приоритетите на организацията ми са още включване на ученици и младежи в международни проекти по програма „Еразъм+“ и “Европейски корпус за солидарност“, краткосрочни обучения и стажове в чужбина. За съжаление програмата не е популярна в Разградско и още се посреща с недоверие от подрастващите и родителите ми. А „Еразъм +“ е съвременното чудо, което се случи за мен и чудо, което ще се случи за всички, които изберат да се включат в нея, дори само веднъж.
Дълги години сте в училище. Какво от класната стая не пренесохте в частната си практика и защо?
Скучната среда и академично обучение. Все още голяма част от българските училища не предлагат модерно оборудвана материално-техническа база и обучението е морално остаряло и безинтересно за повечето от учениците. След обменни посещения по програма „Еразъм+“ в училища в Европа преподаването за мен с бяла дъска и маркер бе изключително отегчително. Съвременните деца искат да са активни участници, а не пасивни слушатели. Липсата на приятна атмосфера за обучение води до липса на внимание и апатия, които пречат на овладяването на знания, осъзнаване на интересите и заложбите им.
Опитен учител като Вас каква оценка би дал на българското образование?
Тревожна тенденция към пълен разпад на българската образователна система и липса на всякакви ценности у подрастващите. Причината – пълната свобода за ученици и родители, незачитане авторитета на учителя, липса на механизми и инструменти от страна на учителя за справяне с агресията, лошата дисциплина по време на учебния процес. Картината за в бъдеще е мрачна и споделям мисъл на колега, която подкрепям – „Българското образование вече копае дъното“.
Имате поглед върху образователната политика в други европейски държави. Какво от чуждия опит мултиплицирате в практиката си?
Уютната и дружелюбна атмосфера в унисон с респект към авторитета на учителя. Важен елемент е и ползването на интерактивни методи на обучение, при които ученикът не само чете и пише, а търси и докосва, учи забавлявайки се. В нашия център залагаме на съвременното технологично оборудване, което ме е впечатлявало при посещенията ми в училища в чужбина. Така преподаването за мен става по-приятно и часовете минават неусетно. Залагам много на проектните дейности като екипна работа с елементи на състезателен характер и други. Децата учат по лесно докато се забавляват и вниманието им към материала се задържа по-лесно. Присъствала съм на уроци по английски език в начален етап в Испания и Кипър. Изненада ме това, че в часовете се развиваха основно комуникативните умения на учениците и те не написаха и една думичка, не ползваха и учебници. В България прекалено много се набляга на писането, на учебници и на тонове помагала за сметка на говоренето.
Какви „чудеса“ готвите в краткосрочен план ?
От тази година „Къщичката на чудесата“ предлага целогодишно обучение по български език и математика за прогимназиален и гимназиален етап поради интерес от страна на родителите и конкретни причини – предстоящите НВО за 7 клас и ДЗИ за 12 клас. Предлагаме курсове по английски език от създаването ни. Следваща ни цел е присъединяване към Асоциацията на Кеймбридж Училища, за да може възпитаниците на центъра да имат поле за изява чрез включване в състезания и конкурси в страната, както и в чужбина по програма „Еразъм +“. Имаме един успешно изпълнен проект „STEAM Powered Education” и одобрен за изпълнение през следващите 18 месеца “Have a Dream, Go Green”. Целим да превърнем в традиция работата по проекти „Еразъм +“ и ще продължим да кандидатстваме. Но най-вдъхновяващите идеи идват спонтанно и хубавите неща се случват с хубави хора.
През юни учредихте Фондация „От мечта до реалност“. Как се роди идеята за нея и каква ще бъде основната й мисия?
Преживях години на големи трудности като самотен родител, в съчетание с това, че съм и много амбициозен родител ставаше още по-трудно. След като детето ми поотрасна и стъпих по-здраво на краката си, желанието да помогна на самотни родители като мен узря. Така се роди идеята за създаване на фондация още през 2019 г.. Заради последвалата пандемия бе отложена и, ето, този юни „От мечта до реалност“ вече е факт. Така е трябвало. Основната ни мисията е да съдействаме на обществото и държавата за осъществяване на образователни, културни и социални политика, да подпомагаме уязвими, маргинализирани групи и слоеве на населението, да насърчим инициативността и активността сред подрастващите и младите.
Какво искате още да ви се случи в професионален план?
Осъзнавам, че звучи прекалено смело, но бих желала „Къщичката на чудесата“ да бъде мястото, което открива и развива талантите на децата ни и се превръща в място за още по-големи чудеса.
А в личен план?
В личен план, честно казано, за себе си нямам планове. Отглеждам детето си сама и със сигурност допускам грешки във възпитанието му, докато поправям тези на моите родители. Опитвам се да бъда негов ролеви модел и се надявам в бъдеще да видя, че съм успяла.
Как би продължила изречението: „Вдъхновяващ учител е този…“?
…който оценява и малките усилия, поощрява и мотивира за успехи.
Хармонични отношения родител-учител-деца се създават чрез…?
…комуникация, градивна критика, разбиране, и най-вече уважаване личността на всеки един участник в този процес.
Нади КАРАГЬОЗОВА
Снимки: личен архив А. КЯЗИМОВА
