От четири години ръководител на Градската пречиствателна станция за отпадъчни води в Разград е Цветан Цветанов. Той е на 42 години и е студент четвърти курс по строително инженерство със специалност „ВиК“. Работи във ВиК-сектора от 13 години, като преди да дойде в Разград е бил шеф на пречиствателната станция в Попово.
Г-н Цветанов, Градската пречиствателна станция за отпадъчни води /ГПСОВ/ е като че ли основен заподозрян за неприятните миризми в Разград. Как ще коментирате това?
Пречиствателната станция наистина е много стара – въведена е в експлоатация през 1974 година и оттогава не й е извършван някакъв по-сериозен ремонт. Искам обаче да уточня, че основната миризма, която се усеща в града, не е от станцията. Тя също има някакви миризми, но подчертавам, сигналите, които се подават, не са за това. Станцията работи в непрекъснат режим, с постоянен поток. Няма процес, който да е епизодичен, който да продължава да речем половин или един час и да предизвика такава рязка промяна на миризмата. Самото пречистване е биологично и механично, не използваме никакви химикали за допълнително пречистване на водите.
А според Вас кой е основният причинител на тези неприятни миризми?
Не мога да кажа кой. Има много промишлени предприятия – някои от тях, може би. Земеделските производители вероятно също имат „принос“ защото по това време на годината торят нивите си на територията на община Разград.
Значи е налице комбинация от различни фактори?
Да.
Защо през летните месеци мирише най-силно? Можете ли да обясните принципа?
Може би защото е топло, атмосферните условия също оказват влияние. Някои предприятия в летния сезон извършват профилактика на съоръженията си – като миене и почистване, което също води до отделяне на миризми.
Какво пречиства ГПСОВ и чии са отпадните води?
Станцията пречиства отпадъчните води от канализационната система на град Разград, също и на някои промишлени предприятия, както и на „АДМ България“.
Може би по-малко отпадъчни води в канализацията да усилят миризмата, както твърдят, например, от РИОСВ – Разград?
По-малкото количество течност не води до този ефект, за който говорите. Според мен по-скоро атмосферните условия влияят на това.
В тази връзка се появи информация за подготовка да се вкарва в градската канализация на вода от язовир „Бели Лом“, за да се намали зловонието?
При такава хипотетична възможност, станцията няма да може да издържи на такива количества вода, които да разреждат канализационната система. Това на практика даже е забранено.
Може ли чрез многобройните шахти канализационната система да причинява неприятни миризми?
Нормално е да има някакви миризми, особено през лятото, но те едва ли се разнасят из целия град, който като територия никак не е малък. Не вярвам на такива предположения.
Какво мислите за технологията за „изяждане на миризми“, която наскоро бе представена на извънредното заседание на Общинския съвет и която предстои да се приложи в „Лукойл Нефтохим-Бургас“?
Според мен тази технология е много иновативна и все още не е прилагана никъде, включително и в пречиствателните станции в страната. На практика не вярвам това да реши проблема на Разград. По-скоро трябва да се извърши реконструкция на станцията.
Ключът към решаването на проблема с миризмите обаче е във всички пречиствателни станции и в по-големите промишлени предприятия да се изградят биофилтри, което не е нито толкова сложно, нито много скъпо.
Технологията е проста – биофилтърът се състои от кокосови стърготини, които постоянно се напояват и навлажняват и по този начин абсорбират миризмите от всякакъв произход. Всяко място за пречистване – фини решетки или други съоръжения трябва да са в закрити помещения, където да се изсмукват миризмите и се прекарват през биофилтъра. След този процес няма вече миризми. Като пример мога да посоча биофилтърът в пречиствателната станция за отпадъчни води в Попово, който си вършеше отлично работата.
Има ли пречиствателни станции, в които водата се пречиства идеално, без никакви остатъчни миризми?
Мога да дам пример, но не в България, а в Сингапур. Понеже там има голям недостиг на питейна вода, всичката отпадъчна вода се пречиства до степен годна за пиене и се връща във водопроводната мрежа, като към нея се добавя внесена с танкери от Малайзия питейна вода.
Виждате ли това да се случи някога и при нас?
Всичко е въпрос на добре усвоени много пари и технологии.
След като се пречистят отпадъчните води, те се вливат в река Бели Лом. А какво става с консистенцията, която все пак остава в определени количества след целия процес на пречистване?
Остава активна утайка, смесена с пречистена вода, която постоянно циркулира и се връща обратно в началото на самия биологичен процес по пречистване. При нарастване на обема на активната утайка, част от нея се вади и с метан танкове се изпраща в изсушителни полета. След като утайката изсъхне се предава на фирма, която има разрешително за събиране на този вид отпадък. С него се прави рекултивация на нарушени терени – кариери.
На 10 август, при посещението си в Разград министърът на околната среда и водите Юлиян Попов посети изсушителното поле и лично бръкна в утайката и я помириса. Фактът, че нямаше реакция от негова страна за това, че тя причинява миризма, е достатъчен. С министъра бяха директорът на РИОСВ – Русе инж. Цонка Христова и зам.-кметът Мирослав Грънчаров,
Пречиствателната станция в Разград вече е на почни половин век. Как сме живели без нея преди това?
Всеки имот си е имал септична яма, тоалетните са били външни. Всичко се е просмуквало в почвата и е било равномерно разпределено на територията на цялото населено място. Сега всичко се концентрира на едно място.
Станцията е проектирана да пречиства 250 литра в секунда, а в момента средният дебит е 80-90 литра. Как се отразява това на процеса на пречистване?
Ако водите са много замърсени и ако влязат 250 литра за секунда, станцията няма да се справи. Благодарение на това, че е малко водата, тя се пречиства нормално.
В останалите общини в региона, където има нови и обновени пречиствателни станции – Кубрат, Лозница, Исперих, няма сигнали за миризми във въздуха.
От голямо значение е наистина станцията да е нова, изградено по съвременна технологии.
Какъв според Вас ще бъде ефектът от реконструкция на разградската станция?
Ще се справяме още по-добре със замърсеността на отпадъчните води, няма да ги има санкциите на екоинспекцията, утайките ще се отделят по-добре, няма да има никакви миризми. Всичко ще бъде много по-добре.
Отдавна има готов проект за Водния цикъл на Разград. Той обаче така и не се случва заради липсата на консолидация на ВиК операторите в област Разград и най-вече отказът на „ВиК Исперих“ да се присъедини към ВиК Асоциацията на територията, обслужвана от „Водоснабдяване – Дунав“. Това ли е причината?
Това е основната причина и поради нея не можем да кандидатстваме за финансиране от Европейския съюз. Нямаме и спонсор.
Не може ли държавата, която чрез Асоциацията по ВиК, притежава 51% от дяловете на „ВиК Исперих“, да предприеме принудителни мерки?
За да има промяна на обособената територия, на която функционира един ВиК оператор или една Асоциация, такова решение се взема с пълно единодушие на Асоциацията. Това означава Асоциацията по ВиК Исперих, която се състои от две общини – Исперих и Самуил, и държавата в лицето на Регионалното министерство, всички заедно да гласуват с „да“.
Но освен европрограмите, има и други потенциални източници на финансиране на Водния цикъл. Най-достъпният от тях е Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/, в което се плащат всички такси за водовземане и за заустване на отпадъчните води. Досега „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД е внесло над 5 000 000 лева в ПУДООС. Към момента 23 административни области в България получават средства и са потенциални бенефициенти на ОП „Околна среда“. Останалите 5, сред които е и Община Разград, която е собственикът на пречиствателната станция, не могат да получават такова финансиране. Въпросът ни е защо ПУДООС продължава да дава пари на тези 23 области, които получават стотици милиони левове от „Околна среда“. Според нас справедливо решение би било ПУДООС да пренасочи изцяло своето финансиране към тези пет области и то към общините, които не пречат на консолидацията и са пълноправни граждани на страната. Тогава предприятието ще има огромен финансов ресурс. Проектът за реконструкция на пречиствателната станция умишлено е разработен в четири етапа за да може да бъде финансиран поетапно по 5-6 000 000 лева. Това е най-бързият вариант за привеждане на пречиствателната станция в по-добро състояние и да стане по-малко съмнителна и да бъде изключена като основен заподозрян за замърсяването на въздуха…
Каква е стойността на проекта за реконструкция на станцията?
Към 2020 година беше за 21 000 000 лева, сега очакваме да достигне 28-30 000 000 лева.
А на целия Воден цикъл?
Вече може и да наближат 50 000 000 лева. Искам да уточня, че канализационната система в града изисква относително малко средства. Тя функционира нормално и има единични къси участъци, които се нуждаят от реконструкция или доизграждане. Водопроводната мрежа обаче ще изисква повече средства.
Димитър КИРИЛОВ
При внимателен прочит на казаното от Цветан Цветанов се вижда, че специфичните миризми на тоалетна НЕ са от градската пречиствателна станция. Тогава остава те да са от „другата“ пречиствателна станция?!
При това положение лицата Т. Г. и А. Ж. ще трябва да отговорят на доста въпроси.
Ако лицата Т. Г. и А. Ж. не отговорят на въпросите за миризмите в Разград, това ще се тълкува като бягство от отговорност. А премълчаването на даден проблем само поражда съмнения…
Аз имам лично мнение / хипотеза / по въпроса с миризмите на тоалетна.
Ако замълча по този проблем, това ще се тълкува като затаяване на истина, т. е. съучастие в дадено нарушение / престъпление.
Лицата Т. Г. и А. Ж. ще трябва ясно и категорично да кажат дали миризмите на тоалетна са следствие от химия / ферментация / производство на някакъв продукт /!
Отново ще кажа, че на практика почти никой не вярва на резултатите от замерванията на риосв – Русе.
П. С. Водя се от търсенето на обективната истина!