Разградска област залага на слънчевата енергия

Последните месеци могат да се опишат като „златния“ период в развитието на възобновяемите енергийни източници. Заради наложените изисквания от Европа и „зелената“ сделка, борбата в помощ на климата, високите цени на електроенергията и не на последно място разклатения енергиен сектор след войната в Украйна. Пикови стойности отчитат конкретно проектите за изграждане на фотоволтаични станции, за които напоследък е „жътвено“ време. „Ако възобновяемите източници можеха да работят непрекъснато, те биха били предостатъчни за задоволяването на енергийните нужди на страната“, заключават анализаторите от Института за пазарна икономика.

По отношение на замяната на изчерпаемите енергийни източници с възобновяеми, област Разград стопроцентово залага на електроенергия от слънцето. В региона електричество не се добива нито от вода, нито от вятър, нито от други източници, като биогаз, дървесина, черна луга, газ от пречиствателни станции за отпадни води и сметищен газ. Причината е географското разположение и равнинният терен в Лудогорието.

С най-много на брой енергийни обекти сред общините в областта може да се похвали Исперих. На територията на населените места са изградени 44 станции за производство на енергия от слънцето. Общата им инсталирана мощност възлиза на 1.22 мегавата. Важно е да посочим, че данните са към 16 август 2023 година и включват само обекти с гаранция за произход на енергията, а такива не притежават всички. Заради което липсват мащабни проекти, като соларния парк на „Биовет“ АД, което пък обяснява класацията на общините по брой енергийни обекти и ватовете, които се падат на човек от населението.

Преди да продължим с изреждането на статистическите данни, е важно да направим някои ключови уточнения. За да стане ясно на какво възлиза произведеното електричество от слънцето, ще обърнем внимание колко се пада на човек от населението. Разглеждано за община Исперих, става въпрос за 0.06 киловата, равносилно на необходимото електричество за един лаптоп или за стара енергийно неефективна крушка с нажежаема жичка.

Като цяло, областта е сред по-малко развитите по отношение на соларната енергия, като повече електроенергия от слънцето се добива по крайбрежието на Североизточна България, в градове в южните и северозападните части.

Да се върнем обаче на примера с Исперих. Соларни проекти има реализирани в 14 от общо 24 населени места в общината – в едноименния град и в селата Вазово, Драгомъж, Духовец, Китанчево, Конево, Лудогорци, Малко Йонково, Малък Поровец, Подайва, Райнино, Свещари, Тодорово и Яким Груево. Мощностите варират от 0.03 мегавата, което може да захранва две домакинства, до 0.33 мегавата в Исперих, но последното число се разделя на по-голям брой изградени обекти и респективно получената енергия от всеки е по-малка. В града са изградени 16 станции, докато из селата преобладават единични проекти.

За останалите общини цифрите сочат следното: след Исперих по брой енергийни обекти се нареждат Разград с 35 /0.94 мегавата/, като в статистиката все още не е включен наскоро откритият парк на „Биовет“, Кубрат с 29 /0.83 мегавата/, Самуил с 13 /0.39 мегавата/, Цар Калоян с 10 /0.35 мегавата/, Завет със 7 /0.17 мегавата/ и на дъното Лозница с едва 2 изградени обекта, които обаче произвеждат повече електроенергия /0.13 мегавата/.

От данните стават ясни бавните темпове, с които енергийната трансформация се случва в Лудогорието. Причините за това са комплексни. Първо, инвестицията във възобновяеми енергийни източници налага солидно първоначално капиталовложение, „затваряне“ на голяма сума пари и дълго чакане на реализацията. Един подобен проект, бил той за домакинствата, или за бизнеса, отнема от дни до месеци в зависимост от изгражданата мощност. Покупката на батерии за фотоволтаиците излиза меко казано „солено“, доставката на соларните панели трае незнайно колко дълги месеци, тромавата бюрокрация и купчината документация допълнително натоварват и изискват време, а възвръщаемост от слънчевата енергия може да има чак след десетилетие. На този фон милиони средства по европейските програми останаха неусвоени от бизнеса. Същевременно, масово изоставени съборетини из селата се купуват евтино за поставяне на фотоволтаични панели, защото токът само от малките централи до 30 киловата се изкупува на преференциални цени. Така соларни панели „накацаха“ по покривите на къщи, магазини, заведения, автомивки…, които произвеждат ток за собствено потребление, а излишъкът продават на дружествата.

Нека обаче се върнем на разпределението на инсталираните ВЕИ мощности на човек от населението, което показва колко малко ток всъщност се произвежда от слънцето в област Разград. Според оценките на експерти по електроснабдяване, месечното потребление на електроенергия на един човек възлиза на 120 киловатчаса дневна електроенергия, а 3-киловатова фотоволтаична система за дома е най-подходяща за 2-3 членно семейство. Тази система покрива хладилник, телевизор, осветление с 10-20 лампи, пералня (3-5 изпирания на седмица), съдомиялна (до 5 пускания седмично), компютър и дори малък климатик. Имайки предвид това, ето по колко киловата се падат на човек в различните общини в Разградско: най-много са в Цар Калоян – 0.08 киловата, 0.07 е средната стойност в Самуил, по 0.06 киловата се падат на живущ в Исперих и Кубрат, а на дъното са Разград, Лозница и Завет, на които се падат по 0.02 киловата. Разбира се, при изчисленията трябва да се има предвид населението на общините. Колкото по-многобройно е то, толкова по-малко електроенергия се пада на човек. Например, в община Разград обекти за производство на електроенергия от слънцето има в 13 населени места от общо 22. Лозница пък е единствената община, където подобни конструкции има само в едноименния град.

Като цяло се затвърждава наблюдението за малко произвеждана електроенергия от слънцето, която е залегнала в програмата за енергийна ефективност на Община Разград до 2030 година. За сравнение, Ивайловград отбелязва абсолютно първенство сред всички общини с 23.83 киловата на човек, в община Рила стойността възлиза на 10.16 киловата, в Малко Търново са 5.07 киловата. На другия край на страната, в Северозапада, 6.44 киловата се падат на живущ в Чупрене. Онагледените данни позволяват да се види с колко бавни крачки Лудогорието осъществява своя „зелен“ преход.

Доколко спомагането на борбата с климатичните промени може да се реши чрез масовото изграждане на фотоволтаични паркове, които заливат планетата с китайска пластмаса, от каквато се произвеждат соларите, е друг въпрос. Както и политическата страна на процеса, защото прави впечатление засичането на двата пика на солари през 2012 година, след приемането на закона за енергията от възобновяеми източници и след 2020-та. Домакинствата обаче продължават да бъдат в периферията на търсената енергийна трансформация, защото тя е твърде скъпа за „обикновения“ човек. Макар облекчения режим за мощности до 20 киловата за собствени нужди, за които от началото на годината не се изисква разрешение за строеж или инвестиционен проект, то остава предварителното плащане на проекта и последващото във времето връщане на вложените пари, което утежнява бюджета. И защото всичко накрая опира до пари – ето и колко струва подобен лукс. Над 10 100 лева е инвестицията в 5-киловатова фотоволтаична централа с близо 300 лева годишна поддръжка. За година би генерирала 6715 киловатчаса и приход от 1129 лева. За да стане по-ясна картината, 4-членно семейство се нуждае от около 200 киловата месечно, 180 потребяват двама, 120 – един. 30 киловата соларна система за продажба на енергия възлиза между 24 000 лева и 29 000 лева. При евтиния вариант годишната производителност възлиза на 40 290 киловатчаса и 6778 лева приходи. Когато дръпнеш чертата, остава въпросът доколко достъпен за хората е „зеленият“ преход или е поредният ход в угода на и без това заможните.

Десислава СТЕФАНОВА