На 19 август светът отбеляза едно от най-големите постижения в развитието на изкуството – а именно представянето на фотографския процес. Сензационното събитие се е случило през далечната 1839 година от френския художник и физик Луи Дагер, който за първи път показва публично принципа на дагеротипията пред Френската академия на науките и изящните изкуства, откъдето фотографията получила своето признание като вид изкуство.
До ден-днешен фотографията е необятен начин за израз на чувства, мисли, емоции и схващания за заобикалящия свят. А напоследък да бъдеш фотограф е повече от лесно и достъпно само с един смартфон в ръка.
Дали обаче фотографията се свежда единствено до щракането с телефон и кога се превръща в изкусно уловен момент и какви други модерни тенденции бележат развитието на изкуството, разказва разградският фотограф с усет към красивото Йорданка Бозаджиева. Нейни изображения на лудогорското природно обаяние й носят освен слава и разпознаваемост в цялата страна /фотосите й красят телевизионната прогноза за времето/, но и престижни награди. За Данчето се оказва, че фотографията е просто хоби, чието начало поставя съвсем случайно преди близо 15 години. Тя е начин да избяга от работата си като счетоводител след 24-годишен стаж като ревизор. Любимият ѝ обект за снимане е природата. Влечението ѝ към нея се появява съвсем естествено, защото няма човешка намеса, а красотата е естествена.
Отбелязват ли фотографите по специален начин Световния ден на изкуството?
Световният ден на фотографията е празник на изкуството и въздействието на фотографията. Това е ден, в който да признаем силата на изображенията да вдъхновяват, да разказват истории и да улавят същността на моментите. Фотографията е универсален език, който преодолява бариерите и показва различни гледни точки и опит.
За мен този ден бе подходящото време да се потопя сред любимата природа – място, което наистина резонира с мен и е красив начин да отпразнувам страстта си към фотографията. Заобикалящият ни свят позволява да се свържа с неговата красота, спокойствие и постоянно променящи се сцени. Може да е една капчица роса върху листо, летяща птица или вълничките по повърхността на езеро, всичко това предизвика в мен усещане за чудо.
Кога щракането с камера се превръща в изкуство?
Когато надхвърли обикновената документация и се трансформира в емоция. Вече не става дума само за улавяне на това, което е пред обектива, а за пресъздаването му по начин, който предава по-дълбоко послание и предизвиква силна реакция у зрителя. Една изкусна снимка трябва да провокира чувства, независимо дали става дума за радост, меланхолия, любопитство или тъга. Тя трябва да разказва истории. Някои снимки пренасят зрителите в други светове или предизвикват чувство на страст към пътешествия, което им позволява за момент да избягат от реалността. Личните преживявания и спомени могат да направят един кадър дълбоко трогателен. Една снимка може да напомни на някого за специален момент, място или човек в живота му. Един кадър може да разкаже силна история или да хвърли светлина върху социален проблем.
Какво за теб представлява фотографията? Каква част заема в живота ти?
Фотографията е моят начин да открадна миг от времето и да го превърна във Вечност.
Фотографията е моето платно, а фотоапаратът е моята четка. Когато съм зад камерата, аз напълно се потапям в сцената, забелязвам детайлите, играя си с ъглите и търся красотата в обикновеното. Всяка снимка е спомен, замразен във времето. Фотографията ми позволява да уловя мимолетни моменти или скъпи преживявания с най-важните за мен хора. Поглеждането назад към тези изображения е като отваряне на сандък със съкровища и спомени. Накратко, фотографията за мен е повече от хоби, това е начинът ми на живот.
Какво ти носи усещането да държиш фотоапарата в ръце?
Представете си, че сте обгърнати от спокойната прегръдка на зелената гора. Нежният шум на поточето и шумоленето на листата изпълва въздуха. Всяка стъпка по меката земя е връзка с гората и обещание за приключения. С всяко щракване на фотоапарата, аз не просто улавям изображение – аз замразявам чувство. Аз съм не просто зрител, а активен участник в този естествен спектакъл. Камерата ми позволява да споделя чудото на момента с другите и вълнението, което изпитвам, е заложено във всяка моя снимка.
Съществува ли перфектният кадър?
Въпреки че няма абсолютна, универсално перфектна снимка, фотографите често се стремят да заснемат изображения, които се доближават до тяхната артистична визия. Перфектният кадър трябва да предаде емоции и да разкаже истории, предизвиквайки силна реакция от страна на зрителите. Важно е обаче да се отбележи, че фотографията е форма на изкуство и това, което е перфектно за един човек, може да не е за друг. В крайна сметка преследването на перфектния кадър е част от това, което прави фотографията вълнуваща и постоянно развиваща се.
Какво е актуално в света на фотографията?
В момента светът на фотографията кипи от няколко вълнуващи тенденции, сред които мобилната фотография. Хората използват смартфони, за да заснемат зашеметяващи изображения с разширените функции на камерата си. Завръщат се и фотоапаратите, предлагащи незабавно отпечатване на снимки. А фотографията с дрон позволява заснемането на уникални въздушни и спиращи дъха гледки. Тези тенденции се обединяват, за да уловят света по нов и вълнуващ начин.
Ще заменят ли телефоните фотоапаратите?
Вярно е, че телефоните са невероятно напреднали в заснемането на снимки, но в света на фотографията все още има специално място и за камерите. Телефоните са като удобни швейцарски ножове – винаги са с нас, готови да уловят неочаквани моменти. Те създават впечатляващи изображения с множество обективи, интелигентен софтуер и лесни опции за споделяне. За много хора са се превърнали в техен инструмент за бързи снимки и публикации в социалните медии. Фотографските камери обаче предлагат нещо различно. Те осигуряват по-голям контрол върху настройки като бленда и скорост на затвора, което позволява на фотографите да създават своите снимки с прецизност. Камерите също се справят отлично в предизвикателни условия като слаба светлина и бързо действие, където техните по-големи сензори и усъвършенствана оптика имат значение.
Отговорът дали телефоните ще заменят камерите не е еднозначен. Става въпрос повече за това, как тези инструменти се допълват взаимно. Така че, вместо да заменят фотоапаратите, телефоните разшириха фотографския пейзаж, давайки ни повече начини да улавяме и изразяваме нашия свят.
Довърши изречението „Ако Луи Дагер не беше изобретил принципа на фотографския процес, днес светът щеше да бъде…“
В миналото хората е трябвало да разчитат на картини и рисунки, за да увековечат специалните си моменти. Но Дагер измисля как да улови красотата на света и лицата на хората, използвайки силата на светлината. Представете си свят без селфита, семейни албуми или зашеметяващи снимки на природата. Ако Дагер не беше използвал своето въображение и не беше създал фотографския процес, щяхме да пропуснем много важните моменти в нашия живот, като първите бебешки стъпки или красивия залез.
И така, завършвайки изречението: ако Луи Дагер не беше изобретил принципа на фотографския процес, днес светът щеше да бъде книга, в която липсват някои от най-удивителните й картини. Бихме били като изследователи без карта, художници без цветове и разказвачи на истории без думи.
Десислава СТЕФАНОВА
Прекрасна Данче Бозаджиева! Винаги на точното място и в правилния момент. Пожелавам й здраве, настроение и творческо дръзновение!