Малко отбори в българския професионален футбол нямат играч, който е продукт на Академия „Лудогорец“. Улисани в новините за поредната шампионска титла, обикновено пропускаме имената на треньорите „пчелички“ от школата, които бълват таланти. В Академията се привличат хора, които освен спортно-технически умения, трябва да притежават и човешки качества, да умеят да работят в колектив, да са педагози, да са комуникативни. Случайни специалисти няма, подбират се из цяла България, като на върха на пирамидата е треньорът на дублиращия състав Тодор Живондов (52 г.). За 4 сезона работа Живондата, както го наричат колегите му, напълни елита със свои възпитаници. Смята, че са 54, без да брои тези във Втора лига. Преди неговото назначаване в дубъла на „Лудогорец“ (създаден през 2015 г.), за да се избегне изпадане, бяха привиквани футболисти от първия тим. Тук играха по малко Моци, Терзиев, Дяков, Кешеру и кой ли не. Живондов преобрази отбора, и то изцяло с таланти от школата, като единствен привлечен отвън футболист бе Бранимир Костадинов. На два пъти дубълът заемаше четвърто място във Втора лига, а ако правилникът даваше право тимът да се класира в елита, щеше да атакува и лидерската позиция. С треньора се срещаме на базата „Гнездо на орли“, където е домът на отбора.
– Кой е Тодор Живондов?
– Едно безумно влюбено във футбола момче, отдало целия си живот на тази велика игра. Като играч достигнах до Втора лига, а после тренирах няколко аматьорски пловдивски отбора.
– Вярвахте ли, че някога ще бъдете в клуб като „Лудогорец“ и как стигнахте до Разград?
– Всичко се разви като в приказка. От „Лудогорец“ проявиха интерес към един пловдивски талант. Следяха го с месеци и когато родителите му взеха решение да го пуснат в Разград, аз като негов наставник го придружих. Като видяхме базата, ахнахме, защото беше като в приказка от хиляда и една нощ. Всичко чисто, подредено, с осветление, терен до терен, наредени като мъниста, тревата окосена като за каталог! Дори си разтърках очите, да не би да сънувам. С тогавашния директор на школата Яков Папарков сме стари приятели и трябваше да съм луд да не приема поканата. Първо тренирах юношеските формации, за да ми поверят по-късно втория отбор.
– Как успявате да се справите с текучеството – всяка година Ви напускат добрите футболисти в посока Първа лига, а на тяхно място привличате таланти от „Лудогорец 3“.
– В „Академия „Лудогорец“ ръководството следи под лупа развитието на всяко дете, като се почне от най-малките от U10 до играчите на третия отбор. Освен директора на школата Радослав Комитов, и аз, като треньор на дубъла, съм наясно с моментното състояние на всеки футболист от школата с неговите радости и несгоди. Така че трудности при попълване на състава не срещаме, дори имаме възможност да преотстъпим таланти.
– Защо на ежегодните кастинги за прием в академията се явяват над 100 деца от цялата страна?
– Отговорът е прост – школата разполага с най-добрата тренировъчна база не само у нас, а според мнозина и в съседните страни няма такава. Тук работят кадърни и можещи треньори, които са в състояние да научат децата на най-съвременните тенденции в играта. Димитър Стойков (U13) например е завършил школата на „Барселона“ в Чикаго, момчетата (U15) на Росен Маринов станаха шампиони в Елитната група след 25 победи от 30 мача, 4 равенства и само една загуба с голова разлика 96-5, третият отбор с треньор Захари Сираков ще играе в Младежката шампионска лига, всяка година има по два турнира в чужбина… Как при тези условия няма да има наплив от кандидати?
Искам да подчертая, че никакви връзки не са в състояние да въздействат. На един от кастингите не бе одобрен дори синът на тогавашния национален треньор Ясен Петров.
– При какви обстоятелства работите? Има ли вмешателства?
– Никога никой от ръководството не се е месил в работата на треньорите – както при мъжкия състав, така и в академията. Колкото до условията – пожелавам на всеки колега от страната да работи при предоставените ми условия. Има изграден фитнес салон специално за академията, всяка възрастова формация разполага със старши треньор, негов помощник, треньор на вратарите, кондиционен треньор, лекар и домакин. Системата е направена така, че тук да се мисли единствено и само за футбол.
– Кой е върхът като треньор в кариерата Ви?
– Класирането на отбора за първи път за участие в младежката Шампионска лига през 2019 г. Тогава липсата на опит и късмет ни попречиха да елиминираме „Слован“ (Братислава). Като гости загубихме с 0:1, със същия резултат победихме в Разград, но рулетката на дузпите ни попречи да докараме тук „Рейнджърс“.
– С кои Ваши футболисти се гордеете?
– Много са, ако трябва да ги изброявам, няма да ни стигне времето. Все пак не мога да не спомена Доминик Янков, Иван Стоянов, Димитър Митков… Ерол Дост също не е лош футболист. Огромно развитие има в играта на Хюсеин Кельовлуев.
– Имате две висши образования, както и лиценз „Про“ от УЕФА. Не мечтаете ли да поемете отбор от Първа лига?
– В началото инвестирах в знания, надявайки се някога да ми помогнат в израстването като треньор. Изчел съм цял вагон книги и ето сега това ми се отплаща. Колкото до поемането на отбор от Първа лига, ще кажа, че мечтите са безплатни… Нека първо си изпълня договора, който изтича догодина.
– Как се чувствате в малък град като Разград, още повече, че идвате тук от Пловдив?
– Жена ми и двете деца дотолкова свикнаха с града, че трудно ще се разделят с него. Хората тук са много дружелюбни, спокойни, а тишината на малкото градче те пренася далеч от пловдивската „лудница“. Дори да се разделим с Разград, тук ще оставим частица от нашия живот.
Мехмед ХОДЖОВ
