По повод на инициативата на настоятелството на читалище „Развитие“ за набиране на средства за реставрацията на Музикалния дом е добре да си спомним за Христо Чехларов – директор на Популярната банка в Разград, председател на настоятелството на музикално дружество „Железни струни“ и същевременно хорист по времето, когато се строи Музикалният дом и когато тържествено е открит. Неговият живот е пример като живота на немалко други разградчани – ентусиасти, участници в обществения и културния живот на Разград, с много любов към родния град вградили силите и способностите си за неговия просперитет.
Роден е в бедно чиновническо семейство. Като ученик в прогимназията сам се научава да свири на мандолина и китара. Напредва толкова много в подготовката си, че впоследствие в продължение на десет години преподава уроци по китара. Свири известно време като китарист в кинооркестъра, който придружавал прожектирането на немите филми тогава.
Като гимназист започва да взема уроци по цигулка и участва в гимназиалния оркестър и хор.
Започва работа в Популярната банка,на която посвещава целия си живот. Постепенно преминава през всички длъжности в нея – книговодител, касиер счетоводител и от началото на октомври 1931 г. е вече директор на банката.
За това колко добър служител е бил, говори една благодарност във вестник „Разградско слово“ от 30 ноември 1924 г. В нея съдържателят на бирария „Хаберман“ Никола Илиев разказва, че касиерът при банката Христо Чехларов му е върнал надвнесените от него в повече 1000 лева. „Постъпката на г. Чехларов нека послужи за пример на подражание. Хвала на подобни чиновници“ – пише благодарният съдържател.
А какво е била Популярната банка за Разград? Създадена през 1910 година, тя обединява всички слаби икономически съществувания – занаятчии, дребни търговци, земеделци, лекари, учители и много други служители. Те са осъзнали, че само във взаимопомощта, самопомощта и солидарността се намира тяхната подкрепа в трудния живот.
От началото на 1920 година банката започва своя организационен период на развитие. И много от членовете й, особено занаятчии, търговци и земеделци заявяват, че са се издигнали и закрепнали благодарение на подкрепата на банката.
Освен това Популярната банка издига и един паметник на светлината – това е електрифицирането на Разград – една културна и стопанска общогражданска придобивка. Това е с две думи ролята и значението на Популярната банка за Разград. Банката, на която Христо Чехларов посвещава живота си и на която е директор от 1931 до 1952 г. А от 1952 до пенсионирането си през 1958 г. той е управител на Държавна спестовна каса.
Този сърцат банков служител е имал и широка обществена дейност. В юбилейния вестник „100 години Народно читалище „Развитие“ /13 декември 1969 г./ той си спомня: „Закърмен още от ученическите си години с любов към книгата, още като юноша се приобщих към читалището и станах негов ревностен активист и агитатор…Като дългогодишен председател на музикалното дружество „Железни струни“ хвърлих мост между него и читалището, настоявах приходите от много наши концерти да се внасят във фонда „Постройка на нов читалищен салон“. А в автобиографията си Христо Чехларов споделя, че от 1920 г. непрекъснато е бил член на читалище „Развитие“. Бил е три години председател на контролния съвет на настоятелството му, три години член на настоятелството и три години член на строителния комитет, който има грижата за постройката на новия театрален салон.
Участвал е и в ръководствата на дружество „Лес“, кооперация „Напред“, българо-съветското дружество, създадено през 1940 г., Помощната организация и други. Най-продължителната му и може би най-ентусиазирана дейност е свързана с музикалното дружество „Железни струни“. Още като 10-12-годишен той редовно посещава и слуша репетициите на хора.
Разградските вестници са запазили за следващите поколения описания на много изяви на „Железни струни“. Така например през 1921 г. вестник „Разградска камбана“ отделя голямо внимание на постановката на оперетата „Царският пуяк“ от Луиджи Бордез, изнесена от музикално дружество „Железни струни“ два пъти в града. Оценката е, че оперетата е била представена повече от задоволително. Диригент е бил Илия Бърнев, режисьор Н. Николаев.
Особено на страниците на „Разградско слово“ е отразена активната дейност на „Железни струни“. Отбелязани са Шубертов и Менделсонов концерт по повод на годишнини на тия велики композитори, концерти в града, посещения с цел изнасяне на концерти в Кубрат, Калово /Дянково/, Варна и други места.
За концерт в Разград на 2 януари 1937 г. капелмайсторът на 19-и пехотен полк. Дим. Кильовски пише: „С отлично изнесената програма хорът показа превъзходна дисциплина, вещина и зрелост. В всеки момент проличаваше здравата и стегната ръка на диригента г. Димчев, комуто се пада и най-големият дял за издигане хорът на тази висота. Изобщо хорът „Железни струни“, подпомогнат от един добре уреден оркестър, би могъл да изнесе с голям успех не само концерти, но и оперети и по-леки опери…“.
Подобен ласкав отзив четем и за концерта във Варна през юли 1937 г. Разградчанинът Георги Балканджиев, живеещ във Варна, пише: „Хорът даде много повече от това, което аз очаквах. Направи особено впечатление голямата дисциплина, стегнатост, единодушие и сплотеност между хористите, което може би се дължи на вещото ръководство от страна на управата на дружеството, начело на което вече години стои г. Чехларов. Направи също така добро впечатление на мен, че нови млади сили излизат напред, което е много похвално и радостно“.
На 11 ноември 1937 г. е поместено кратко антрефиле „Музикален дом“ в Разград. Съобщава се, че комитетът за постройка на Музикален дом към дружество „Железни струни“ е решил през пролетта на следващата година да започне строежът. Домът щял да бъде двуетажен и щял да има зала за спявки, зала за репетиции на оркестър, библиотека, канцелария и др. Домът щял да улесни много дружеството в неговата работа. Комитетът полагал всички усилия до пролетта да бъдат събрани необходимите средства за изграждане на дома. Предстояло да бъде изнесена голяма литературно-музикална вечер с богата томбола, приходите от която да бъдат за фонда „Постройка на Музикален дом“.
В началото на 1938 г. на годишното събрание на дружеството след отчета за дейността председателят Христо Чехларов съобщава, че през настоящия строителен сезон ще се реализира една от целите на дружеството – построяването на музикален дом. Проектът се готвел и щял да струва около 330 хиляди лева. „Смятайте, че средствата за постройката на Музикалния дом са осигурени“ – казал Чехларов според кратка информация в „Разградско слово“.
Христо Чехларов пише в автобиографията си, че в тия години предшестващи строежа, кипяла усилена музикална дейност – по няколко концерта годишно, пеене в църквата, организиране на утра, вечеринки, събиране на помощи от Общината и граждани. И дългоочакваният ден идва – на 4 септември 1938 г. се полага основният камък на новостроящата се сграда. Присъстват много граждани, околийският управител Бончо Чобанов, помощник-кметът Иван Ненов и други. Отслужен е водосвет. Всички хористи са облечени с формени блузи. Говори председателят на дружеството Христо Чехларов.
Строежът ангажира много председателя на дружеството Христо Чехларов и той полага много грижи като че ли строи своя собствена къща. По подобен начин се чувстват и останалите членове на дружеството. Разбира се, основна роля при строежа имат средствата на най-големия дарител – почетният председател на дружеството Димитър Бъчваров. Той има неограничено доверие в Христо Чехларов и често му е броял по 50 или 100 хиляди лева без предварително да му е давал оправдателен документ.
Строежът продължава две години. И на 5 май 1940 г., след 26-годишно очакване и упорита работа става тържественото освещаване на Музикалния дом. Участва и Доростоло-Червенският митрополит Михаил, многобройни граждани. На всички поздравления отговаря председателят на „Железни струни“ Христо Чехларов. Той благодари сърдечно на всички дарители и на всички деятели за постигането на тая придобивка за Разград. Поднася разкошен художествен албум на дарителите Екатерина и Димитър Бъчварови и адрес на дългогодишния бивш диригент Евстати Димчев. На Чехларов пък като председател е поднесен благодарствен адрес от името на настоятелството на дружество „Железни струни“.
Прочетени са 35 поздравителни телеграми. На всички отговаря главният дарител Димитър Бъчваров. Помнят се думите му: „Този дом не е за мен, а за всички“.
Автобиографията на Христо Чехларов завършва така: „Струняците тогава изпитаха истинска радост, подобна на тая, която изпитват всички новодомци, настанени в собствен дом, след дълго скитане под чужди стряхи. Домът приюти всички струняци – хористи и оркестранти и стана средище на музикалния живот в града“.
Не може да не се радва човек на далновидността на Крум Денев, който е запазил в труда си „Разград и неговото музикално минало.1844-1944“,съхраняван в Държавния архив, автобиографията на Христо Чехларов.
Не бива да се пропуска честването на 30-годишния юбилей на „Железни струни“, състояло се на 9 септември 1934 г. Тържеството е било открито от почетния председател Димитър Бъчваров. Председателят на дружеството Христо Чехларов в своето слово проследява 30-годишната дейност.
Христо Чехларов обявява, че по решение на дружеството за почетни негови членове са провъзгласени останалите живи основатели, общо 22 души. След поднесените поздравления и прочетените телеграми и писма е бил изнесен концерт, един от най-добре изнесените дотогава, отбелязва „Разградско слово“ в брой 425.
И още нещо – когато на 7 март 1937 г. по Радио Варна се излъчва културен ден на Разград, в разговора с уредника на Радиото д-р Коста Тодоров след няколко дни, той отбелязва, че най-добро впечатление са му направили хор „Железни струни“ /на първо място/ и след това изрежда други музикални формации.
Христо Чехларов е бил и един от най-добрите сътрудници на вестник „Разградско слово“. Хубави са статиите му „Ден на спестовността“, „Кооперативен Велик ден“, „Поява, развой и значение на Популярната банка за гр. Разград“ и други. Много интересна е статията му „Постижения на кооперациите в нашия край“, публикувана в „Агитационен лист „Развитие“ – 1938 г. От нея става ясно, че освен Популярната банка в Разград в района има още две популярни банки – на гара Самуил и в с. Осенец, освен това има потребителна кооперация „Напред“ и клон на Общия съюз на земеделските кооперации. Изобщо това е задълбочена статия за кооперативното движение в нашия край.
Един човек, обичащ много родния си град, е вървял по улиците му. Пред очите му, а и с негово участие са ставали всички събития, предхождащи изгряването на електрическото осветление в Разград. След напрегнатия си работен ден в Популярната банка, той е бил сред ентусиастите-хористи на дружество „Железни струни“. Пред очите му и с неговото участие е израствала и красивата сграда на Музикалния дом – една лелеяна 26 години мечта. А след това и внушителната сграда на новия театър на читалище „Развитие“ – една лелеяна 37 години мечта.
Един човек, чието име е потънало в реката на забравата. А дейността му, ентусиазмът му не бива да бъдат забравени. Христо Чехларов е направил много, за да остане в паметта на Разград. Той, който от 1919 до 1945 г. непрекъснато е бил член и хорист, а от 1932 до 1945 г. председател на настоятелството на музикално дружество „Железни струни“.
Божидарка ЗЛАТАРЕВА
Наистина позабравен, явно скромен човек, със значителни заслуги за развитието на града през първата половина на 20 век. Не става ясно имал ли е Христо Чехларов семейство и съответно сега живи деца и внуци в Разград?