
Будни граждани на Кубрат спасиха бебе – сова. Главният експерт към Регионалната инспекция по околната среда и водите в Русе Венелин Скарлатов съобщи, че птицата пристигнала при него в края на миналата седмица късно вечерта в добро състояние и без видими наранявания. При първоначалния преглед се оказало, че е от строго защитен вид. Става въпрос за вида горски ушати сови, които се срещат и в градски среди, но само сред борови дървета. Видът е рядък, но пък популацията успешно се развива в България, което предполага, че още по-защитен от закона, тъй като в Европа е много рядък. Птицата достига размери три пъти по-малки от бухал и четири пъти по-голям от т.нар. „домашна“ кукумявка. В Кубрат са се наблюдавали успешни популации по дърветата и в някои домакинства, а като такова се посочват примери в семейства на ул. „Стефан Караджа“ в града.
Венелин Скарлатов посочи, че е захранил совата с месо и й е дал вода, а по-късно я е предал за доотглеждане в спасителния център в Стара Загора. По негови думи, с оглед на бебешкия пух и новите пера, птичето е започнало обучение за полет от семейното гнездо в близкия парк „Омол“. Въпреки това по неизвестни причини се е озовало на земята. Това потвърждават и граждани на Кубрат, които информират за случая в социалната мрежа.
Парадоксално звучи, но според очевидци совата е прекарала две денонощия на земята, като е обиколила цялото пространство на площад „Възраждане“ в града, без да бъде разкъсана от уличните котки и кучета. Факт е обаче, че оцелява съвсем сама, преминавайки различни места. Последно деца я бутат с пръчки, но будни граждани виждат птицата и я прибират, откарвайки я към Русе за спасение.
Радослав СТОЙКОВ





Намерих паднала такава сова в градината ми в гр. Банкя. Около нея прелиташе друга голяма прица, сова и издаваше лаещ звук, а малкото писклив пронизителен звук. Оставих я на високо, на покрив, за да я вижда майката, но когато стана тъмно и поради опасения, че може да я нападнат котките ни, я похлупих с щайга за плодове, която притиснах с дървена талпа, за да не могат да я обърнат котките ми. Оставих вода и зрънца в щайгата, но после прочетох, че е трябвало месо да оставя и ще купя утре… Дано да оцелее. Интересно, майката престана да издава лаещия звук когато вдигнах малкото; мъничето също замлъкна същисано… На кого да се обадя за да спасят това мъниче? Или е по-добре да го кача на високия бор и да го оставя на грижите на майка му? Ако някой има рационален съвет, моля да ми пише на sema.bca@gmail.com. Предварително благодаря!