„Влюбих се в това училище! Категорично ще ми липсва! Но не е драма. Както казва Пелъм Удхаус, и на най-големите приятности им идва краят. За мен беше едно голямо преживяване, много приятно, дълго пътуване“. Думите са на директора на ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ – Пейчо Георгиев. След 13 години в директорския стол, дойде времето да го освободи.
Днешният вълнуващ бал на гимназистите в ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ ще бъде запомнящ се за всеки един от зрелостниците. Тържеството тази година обаче ще бъде най-паметно за училищния директор, защото е последният му гимназиален купон. Математикът сдава властта след малко повече от десетилетие начело на елитното школо, към което време се връща в спомените си с трогателна усмивка.
Да се присъедини към семейството на столетната гимназия, получава покана във важен професионален момент. След като е бил учител по математика и пеене, областен управител, началник на Инспектората и управител на център за професионално обучение, поредното кариерно предложение го заварва като директор на ОУ „Ив. С. Тургенев“, където посреща новата образователна реформа с въвеждането на проблематичните делегирани бюджети. По онова време училището е „в трагично състояние“ – откъм материална база и брой ученици. „Ставал съм в три часа през нощта, за да излезем от кашата“, разказва Пейчо Георгиев за неуморната работа начело на основното школо. За годината и девет месеца като директор там, училището „живва“. Годината е 2010-та и се обявяват конкурси за училищни директори на Езиковата, Математическата гимназия, ОУ „Хр. Ботев“ и ОУ „Ив. С. Тургенев“. Пейчо Георгиев подава документи и за четирите учебни заведения, но се явява на изпити само в ръководеното до момента „Тургенев“ и ГПЧЕ „Екзарх Йосиф“. Печели и двете позиции. „Трябваше да избирам. Дълго време ми се сърдеха в „Тургенев“, гласуваха ми голямо доверие, а аз ги предадох“, споделя своята равносметка години по-късно учителят по математика. Макар в основното училище да се чувства добре, приема да поеме ръководството на гимназията като „по-голямо предизвикателство“.
„Беше с добра репутация, и двете ми деца са завършили тук, не дойдох на празно поле“, разказва Пейчо Георгиев. Носещата му се слава изпреварва първото впечатление, посрещнат е с доза недоверие и подозрение. Още в началото задава твърд курс към създаване на максимално добри условия и уют за учениците и за работещите, следване на традициите за отлични резултати. Днес, след стотици връчени дипломи и десетки новоназначения, си дава сметка, че е изпълнил заложените цели.
Още през първата си година кандидатства по проекти за обновление на сградния фонд към „Америка за България“, а венецът на усилията му е дългоочакваното откриване на спортния салон преди три години. Доволен е от свършеното, а на следовника си завещава идеята за актова зала и музейна експозиция с ценна книжнина отпреди три века.
Официалното оттегляне на дългогодишния директор на елитната гимназия е планирано за 1 юли, след годишния педагогически съвет. „Тук имам прекрасни моменти, баловете са част от страхотните преживявания. На първия ми беше много интересно, много се вълнувах“, си спомня Пейчо Георгиев за празничните традиции в училище. В някои е предизвиквал фурор с китарата си, борил се е с православната църква за отбелязването на Хелоуин.
За четирите десетилетия работа в образователната система, съдбата е преплела пътищата на Пейчо Георгиев с мнозина. На много е подавал ръка, привличал е и респект, и неблагодарност. Уважаваният учител си дава сметка, че трябва да има мярка и заради това напуска ръководното място. От близо три години е навършил пенсионна възраст, а и иска да обърне повече внимание на себе си, на внуците и на село. Чакат го и задачите като председател на Народно читалище „Развитие 1869“.
Какво място заема Езиковата гимназия в професионалния път и в сърцето на любимия директор на поколения, Пейчо Георгиев споделя в емоционалния си ретроспективен разказ.
Каква е личната Ви равносметка след 13 години като директор на елитната Езикова гимназия?
Положителна! Тръгвам си удовлетворен от стореното! Тръгвам си обогатен от общуването с прекрасните млади хора!
Какво успяхте да постигнете и за какво не стигна времето?
Много свърших! Днес гимназията има модерен физкултурен салон, основно ремонтирани сгради /и двата корпуса/ на гимназията, модерна външна спортна площадка, модерен павилион за закуски, паркинг за велосипеди, ново обзавеждане на класните стаи, както и съвременни учебно-технически средства. Не стигна времето за нова актова зала и зала за музейна експозиция. Но една гимназия не са сградите. Гимназията – това са хората в нея. А тук има прекрасни ученици и учители! Те правят гимназията – мястото, където духът и словото са свободни. Мястото, което е храм на знанието!
С какво се гордеете най-много като училищен директор, връщайки лентата назад?
Най-много се гордея с учениците на гимназията. Има невероятни деца! Никога няма да ги забравя! Гордея се и с учителите! За 13 години две трети от учителите, които заварих, се пенсионираха. От новите учители, които назначих, половината са възпитаници на гимназията. Добри учители са!
Една година след въвеждането на природонаучния профил, какви са резултатите?
Рано е за изводи и резултати, но тенденцията е оптимистична!
С какви емоции посрещате днешния бал?
Вълнувам се! Това е и мой абитуриентски бал, защото е последен! Е, ако трябва да броя, няма да е до 12, необходимо е повече време.
Освен забавата, няма как да не повдигна и въпроса за матурите. Вашето училище е сред локомотивите, заедно с Математическата. Как стимулирате ученици и учители?
Резултатите от матурите винаги са били над средните за страната, независимо че в някои от годините са били отлични, в други, когато природата си е почивала, не толкова. Винаги казвам на учениците, че те представят себе си и гимназията. Късметът на матурите ще дойде тогава, когато си го заработят! Знам, че ще се справят!
В тази връзка, освен училищен директор, бяхте и началник на Инспектората. Как оценявате развитието на образованието през годините и нивото му в областта в момента? Как да се решат основните проблеми с ниските резултати и отпадането на ученици?
Образованието е динамична система. Промените са неизбежни! В същото време българското образование е съхранило доста от консерватизма като естествена реакция на самозащита от глупави реформи и експерименти. Нивото на образованието в областта е сравнимо с това за страната. И няма как да е друго. Учителите ни са завършили същите университети, както колегите от други региони. Децата ни учат по същите учебници. Материалната база е много добра. За съжаление, резултатите ни нареждат години наред на опашката. Правил съм анализ на това явление и съм стигнал до два извода. Броят на децата, които не знаят добре българския език, тук са много повече от други региони. Ние сме един сравнително беден район и броят на мигриращите навън е значителен/ има изтичане на мозъци/. Това е и причината броят на децата да е намалял с 50%. През 2000 година броят на първокласниците в областта е бил 2000 деца, сега са 1000!
Като какъв директор смятате, че ще останете на страниците на историята?
Нямам претенции да си говоря с историята. Но ако някой си спомня за мен, надявам се да е с добро чувство. Вероятно ще има и такива, с които нямаме добри спомени. Не съм съвършен!
А като какъв искате да бъдете запомнен?
Млад, красив, умен и… скромен! Шегувам се, но паметта е нещо, което с годините избледнява. Няма драма в това да бъдеш забравен!
Как се става любим директор? Къде е границата между приятелското и отговорното отношение и как се постига баланс?
Чувството за справедливост да не бъде унищожавано. Доверието е много силен възпитаващ фактор. Добрият учител е този, който обича децата. Те много бързо го разбират и преценяват. В този смисъл, дори когато ги наказваш, те разбират, че това е за добро. Балансът се постига като се спазват правилата! Идеята, че ще се пенсионирам не е тайна, но когато това стана достояние на учениците, получих в кабинета си една подписка от 520 деца с много мили думи към мен и една огромна молба – да не се пенсионирам! Това ме трогна до сълзи. Винаги съм се стремял да внушавам на учениците, че са много добри, да имат самочувствие. В тази връзка съм канил много известни хора/ артисти, певци, посланици, поети и писатели, предприемачи/ да гостуват и разговарят с децата.
За вас ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ е…?
Моят втори дом!
На какъв човек ще завещаете директорския стол?
Не знам кой ще е той, но силно се надявам да е човек, който ще обича работата си, да милее за гимназията и да продължи да надгражда.
Какво Ви очаква, след като сдадете поста?
Времето, което ми е отредено! Не крия, че гимназията ще ми липсва. Ще ми липсват училищните делници и празници. Тръгвам си удовлетворен от свършеното и спокоен за бъдещето на училището, в което се влюбих. Част от мен остава завинаги тук. Чакат ме нови предизвикателства! Започвам подготовка за подобряване рекордите на дълъг скок без засилване, висок скок от място, 100 метра пенсионерско бягане, мятане на камък!
Десислава СТЕФАНОВА
