В края на април предстои четвъртото издание на първото по рода си събитие в България, което събира на едно място професионални таланти, отдали се на изкуството на музите – музиканти, лютиери, звукозаписни студия и др. Българската музикална работилница отново предоставя сцена и на пазителя на съкровищницата на гъдулката от Разград – Деян Денчев. Тя ще приветства над 20 професионалисти от страната на 29 април в столицата. Форумът се разраства, в началото интерес проявяват едва десетима, а днес заявките се множат. „Важно е да има нужда у публиката“, категоричен е Деян.
Стожерът на трудоемкото изкуство взима участие във всяко издание на форума. Сега е планирал да покаже не само възможностите, тънкостите и красотата на гъдулка, с която е известен в цялата страна, но още майсторството на кавала и тамбурата. С изработването на последната се захвана отскоро, като миналото лято се похвали, че има две лимитирани изделия. Впечатляващото е, че с едното печели първа награда, а второто е предоставил на драматурга и актьор Камен Донев. Именно с неговата тамбура ще се яви на изложението. Самият й притежател също се очаква да присъства сред специалните гости на събитието.
На изданието преди две години Деян Денчев излезе пред публиката с презентация за гъдулката, в която обясни, че тайни при направата на струнно-лъковия инструмент няма, иска се само знание. Освен качественото звучене, за което залага на дървесните видове явор, дива круша и клен, от съществено значение за световните сцени е и достойната визия. Да покаже как звучи творението, излязло изпод ръцете на майстора, на изложението през 2021-ва година засвири Пейо Пеев. Назад в годините Деян също е свирил на своите инструменти, но сега е замислил представянето на камерна формация в симбиоза на гъдулка, кавал и тамбура.
През предстоящата учебна година Министерство на образованието и науката включи професията „Лютиер“ в списъка на защитените от държавата специалности, които се предлагат в единични заведения в страната. Според майстора от Разград обаче нишката се къса много назад в годините, държавата не проявява отношение към изкуството и заради това няма желаещи младежи да изучават тънкостите на гъдулката. През настоящата година, например, в Музикална школа „Илия Бърнев“, на която Денчев е директор, няма нито един ученик в класа по гъдулка. „Преди Възраждането майсторите на народни инструменти са били неуки, специалистите са се подготвяли в Западна Европа. Паралелката за лютиери в Котел просъществува твърде кратко. Дълъг процес е, всичко рефлектира в годините и сега виждаме крайния продукт – децата не започват да се занимават отрано с инструмента. Няма работни места, възнагражденията са ниски – това е държавна политика. Нужда от млади попълнения има, но няма интерес“, коментира проблемите в своята сфера майсторът лютиер.
Десислава СТЕФАНОВА
