Христо Петров, по-известен с професионалния си псевдоним Ицо Хазарта, е български рап изпълнител, член и основател на групата „Ъпсурт“. Изключително популярен, особено сред младите хора, заради песните си, повечето от които са с нетрадиционни и много бунтарски текстове.
Роден е на 19 декември 1979 г. в София. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“. Кандидатства в Нов български университет и е приет в специалността „Публична администрация“, но след 2 години прекъсва следването си заради музикалните си занимания.
Той е ключовата фигура в една от най-популярните български рап групи – „Ъпсурт“. Автор на повечето текстове е Ицо Хазарта. Първите си записи „Ъпсурт“ прави през януари 1996 г.
Текстовете на Ицо Хазарта се превръщат и в тема на академичните изследователи. През 2004 – 2005 г. на теоретичния семинар на департамент Нова българистика при НБУ, озаглавен „Литературата в края на краищата“, се провеждат и първите академични дискусии за българската рап култура – с фокус върху „Ъпсурт“.
На третите парламентарни избори през 2021 г. Ицо Хазарта се кандидатира за депутат като водач на листата на „Продължаваме промяната“ в 25 МИР-София. Водената от него листа побеждава тази на ГЕРБ, оглавявана от партийния лидер и бивш министър-председател Бойко Борисов, както и листата на БСП, начело с партийната лидерка Корнелия Нинова.
На предстоящите избори Христо Петров е водач на листата на коалиция „Продължаваме промяната-Демократична България“ в 25-ти район в София. В Разград дойде, за да се срещне с граждани и да помогне на колегите си от местната листа на коалицията. Появата му из града предизвика голям интерес – някои искаха да говорят с Депутата Христо, за други пък по-важна бе срещата с рапъра Ицо Хазарта…
Успял човек си в сферата на шоубизнеса. Защо ти трябваше да се захващаш с политика, това своеобразен бунт ли е, и кое отчиташ като свой успех от първия си мандат като депутат?
От няколко години насам изпитвам чувството, че не помагам достатъчно на средата и на хората около себе си. Просто се чувствам кофти, че не давам достатъчно. През годините се опитвам по някакъв начин да го правя, но виждам че с песни не става, със статуси не става във фейсбук и с интервюта. Получих една покана, отидох да й откажа – на поканата на Кирил Петков и Асен Василев. След като излязох от този разговор, си дадох сметка че дори и да откажа, после цял живот ще съжалявам за това, че е имало някакъв начин да помогна, а аз съм предпочел да играя на сигурно. В първите месец ми беше много трудно. След това, може би случайно, може би не толкова, започна дейността ми с децата в центровете за настаняване от семеен тип, домовете дето им викаме. Оказа се, че тази популярност може да бъде използвана по някакъв готин начин, в смисъл – те се радват от срещите ни, говорим си нормално за проблемите им, за всичко това, което ги вълнува. Мотивирам ги по някакъв начин – със спорта, с изкуство, с музика, с културен и социален живот и така нататък.
В началото си бях решил, че парите които взимам от депутатската си заплата, ще ги дам за нещо друго. Не искам да взимам пари от държавата докато бизнесът ми върви. Аз съм успял за двайсет и няколко години така да си направя нещата, че да изкарвам добри пари от музика. И моя начин беше просто инициативите, които правя за тези деца, да си ги финансирам сам, да не чакам от държавата, да не я товаря по този начин. Тези инициативи вече дават резултати. В няколко от домовете, след като съм се запознал с децата, с техните възпитатели и учители, съм разбрал какви проблеми имат. На някои места са имали нужда от учители по български език, на други по английски, намерил съм. Вече в пет такива центъра съм осигурил преподаватели, което дава резултати. В един от тях учителката по български направи така, че всички деца си вдигнаха успеха – по всичко, не само по български. И от онова, което видях през тази година и нещо, разбрах че има конкретни мерки, които могат да се вземат, има механизъм по който на тия деца могат да им бъдат вдигнати джобните, защото в момента са лев и петдесет на ден. Те са с тежка съдба и обикновено момичетата, в голям процент от случаите, стават проститутки, момчетата стават престъпници…И много малко всъщност трябва, за да се насочи тяхната съдба в някакъв друг път. Държавата преви немалко за тях – дава им покрив, образование, дава им храна, но дотам. А те имат нужда от едно друго внимание, от културен живот, от повече социален живот. И това е нещо, което аз се стремя да им го подсигуря. Когато се вижда, че има някой, който прави подобни неща с искреното желание да помогне, повлича последователи. Изненадах се колко много хора се оказа, че са готови да се присъединят към тези каузи и да помагат също. Мисля дори и факта, че конкурентите и опонентите в политиката не ме критикуват за това, което правя, говори много, защото то е хубаво, няма как да го критикуват. Единствената критика е, че не точно това е работата на депутата, което на прост език преведено какво значи – махай се, ти не си за тук! Точно за там съм! И смятам, че трябва да има повече такива хора, които по някакъв начин да дават знак, че политиката не е за хора, решили да работят единствено за себе си и за облагодетелстване, а нещо да свършат реално. Носи ми удовлетворение просто.
Пееш в песните си лоши неща за парламента и депутатите. Какво видя като влезе вътре – такова ли е положението или е още по-лошо?
Проблемът е, че аз цял живот съм се ползвал от облагите на тази известност, която идва предимно от такива песни, в които обяснявам политиците какви боклуци са. Това, което осъзнах вече, от позицията на тези мои 43 години е, че такъв тип песни и въобще такова отношение към политиката помагат на най-лошите хора в политиката, защото лошите не могат вече да убедят никого, че те са добри. Това, което те правят е друго – те успяват да убедят всеки от нас, че политиците са едни и същи и са боклуци. Това отвращава хората и ги кара да не се интересуват. И е много лесно – по-лесно е да накараш някой да не прави нищо, отколкото да го накараш да направи нещо. Убедили са хората, че няма значение дали ще гласуват, накарали са ги да са апатични и, да, това върши работа на най-некачествените хора, които са в българската политика. Промяната е нещо, което няма да се случи от днес за утре в тази посока, но тя ще се случи, рано или късно. Просто само няма да стане. Това е което аз съм осъзнал, затова съм решил да си наруша своя комфорт. Давам си сметка, че огромната част от хората не ми вярват за това. Аз самият съм бил цял живот в тази позиция – в момента, в който един депутат или какъвто и да било политик започне да ти говори нещо, винаги си с едно наум, винаги вярваш, че той има някаква схема, че той има някакъв начин, по който се облагодетелства. И ще трябва доста време, за да се убеди народа, че това се променя и има един друг тип хора, които навлизат в политиката. Има много такива, които казват: „Абе, аз тоя Ицо много го харесвах преди, обаче откак се хвана с тая политика нещо не е както трябва“. И мен не ме обиждат тия хора, защото аз имам време да ги убедя. Обижда ме едно друго нещо – тези, които ми казват: „Абе, ти си много готин, ти си честен, ти не си за там…“. Буквално ме взривяват такива хора, всеки от тях питам: „Добре, като не искаш такива хора да са там, как очакваш че нещо нормално и добро ще се случи за тази страна?“. Но и на тях се надявам да успея да променя мнението.
Като човек, който с музиката си осмива пороците на обществото ни – шуробаджанащината, ояждането с власт, как смяташ да противодействаш като народен представител? Тези, които нямат човек в КАТ, в НАП и т.н., ще намерят ли в твое лице човек, който да защитава интересите им?
Не само в мое лице! Идеята на нашия отбор на „Продължаваме промяната“ е точно такава. Ние нямаме претенцията, че сме опитни по простата причина, че нашият опит е в друга сфера. Политиката обаче не е наука за извънземни. Тя е нещо, което вършат човешките същества, политиката е сложна дейност, но в нея опит се придобива. Въпросът е че почтеност не се придобива, след като веднъж тя е изгубена. И ако имаме тази възможност и достатъчно подкрепа, за да видят, че наистина сме хора, събрали се не за да се облагодетелстват, а за да свършат нещо за тази страна, то тогава, рано или късно, резултатите ще дойдат. Има как да стане, но скоростта е по-бавна от тази, която ние всички искаме.
Умееш да отправяш силни послания, да активираш гражданското общество, дори и позаспалата част от него. Какво би казал на хората, за да ги мотивираш да отидат до урните на 2 април, за пети пореден път за две години?
Много интересно, че тези, които имат нужда да бъдат мотивирани – те не чуват. Тези, които ще чуят какво казвам, така или иначе ще отидат да гласуват. Аз давам много често пример с купуването на гласове, понеже това е един много печален български патент. Ако това не успява да убеди хората, то не знам… Това че толкова пари се дават за купуване на гласове, това че толкова хора си продават гласовете, означава че изборите имат значение. И гласуването всъщност е единствената възможност по някакъв начин ти да влияеш. Най-лесното е да си кажеш: „Тая неделя, на 2 април, абе, дай да си намеря някаква друга работа, дай да си свърша нещо по-важно“. И така си идеален, идеален си за лошите. Защото, когато спреш да се интересуваш от политиката, политиката не спира да се интересува от теб. Напротив, така си перфектен, защото мръсната машина си има достатъчно хора, които да заведе пред урните по време на изборите. И нейната игра не е да убеди хората, че са страхотни, достатъчно е да ги убеди да са пасивни и да не свършат нищо в неделя, а да отидат да си почиват.
Познаваш ли хората от разградската листа и защо реши да дойдеш да им помогнеш?
Познавам няколко души от хората в разградската листа, както от „Продължаваме промяната“, така и от „Демократична България“. Има неща, които ни обединяват и аз смятам, че трябва да гледаме към тях. Ако се взираме в това, което ни прави единни, има много голям шанс да го постигнем. Със сигурност има как да се случат нещата, стига хората да разберат, че всеки човек е важен – и това да гласуваш, и това да убедиш някой твой близък или приятел да го направи е съдбоносно важно.
Публикувахме скоро една карикатура, чиито герои са популярни български персонажи – Каскета, Зеления чорап и Тиквата. Би ли написал песен за тия герои или ще им кажеш какво мислиш за тях от трибуната на парламента?
Аз бих направил много неща, но това което съм преценил, че е добре да спазвам като линия на поведение е да имаме едно уважително отношение. Защото аз много лесно мога да продължа да наричам тези хора с техните прякори, да им се подигравам, те заслужават даже много повече от подигравка, но това не е начинът да се свърши работата. Дори изречението, че заслужават повече от подигравка може би е емоционална реакция, която не би следвало да допусна. Но се уча. И не, защото е неправилно да изпитваме тая емоция, след като знаем каква е истината, държавата ни е малка и всички знаем каква е истината. Въпросът, е че сме в ситуация, в която наистина можем да свършим някаква работа. Там, където има как да има мнозинства и да гледаме в една и съща посока, нека поне това да свършим. Защото той животът си мина, докато обясняваме кой е по-по-най-.
Мила КЮЛЮМОВА
Който е тръгнал от Разград, човек е станал, Ицо Хазарта също!
Вече никой в България не си спомня как така Ицо Хазарта и „Ъпсурт“ са станали номер 1 в българската рап музика, но нали пък на „Екип 7“ това му е работата – да съхранява историята и да вади разни цветни петна от прашните ѝ страници!
Възходът на „Ъпсурт“ и на неговия талантлив, колоритен и предизвикателен фронтмен започна през ноември 1997 г., когато групата спечели първото място на един популярен навремето рап фестивал в Разград в съревнование с 26 групи от цяла България.
Този национален фестивал на двадесет рап-групи и шест брейк-формации се проведе на 1-2 ноември 1997 година, като това бе неговото трето издание. Организатори бяха някогашният Младежки дом и местното музикално студио „KCN“. Ицо Хазарта – тогава 18-годишен, и групата му бяха класирани единодушно на първо място, втори останаха разградските „Алигатори, а трети се класираха „Кварталните братя“ от Варна.
Следа в български шоу бизнес оставиха само Хазарта и „Ъпсурт“.
Двадесет и шест години по-късно Христо Петров отново дойде в Разград – като кандидат-депутат. Да се надяваме, че и сега ще остави добра следа – този път в политиката!
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
Срамно и противно е с това продажно и малоумно лайно да развращавате децата…