Разградчани се изкачват сред първите места в страната по здравно осигуряване. Областта се нарежда на пето място след Кърджали, Габрово, Кюстендил и Смолян. Данните за броя здравноосигурени лица са публикувани в краткия преглед на достъпа и ефективността на здравеопазването, изготвен от Института за пазарна икономика. Числата са от Националната здравноосигурителна каса и се отнасят за 2020 година. В следващите редове става ясно защо са релевантни и днес.
Водещата позиция по този показател далеч не означава, че разградчани са най-примерните при внасянето на здравните си осигуровки. То тогава ще прозвучи абсурдно, че едни от най-големите градове като Бургас, Варна, Велико Търново са на опашката. Столицата също е сред последните места. Този феномен всъщност може да се обясни много лесно. В основата е демографията на регионите. В това отношение Разград е обезлюдяващ и застаряващ район. Пенсионерите се осигуряват задължително от държавата, което повишава броя здравоосигурени лица. Сега е лесно да се разчете подредбата, в която след Лудогорието се нареждат Враца и Видин, а областите с младо население имат нисък дял на здравноосигурени пациенти.
След като стана ясно, че новината Разград да е сред водещите места все пак не е толкова радостна, а отново повтаря трагичната демографска картинка, то по редица други показатели областта доказано се отличава като лошия пример за действието на здравната система у нас.
В Разградско са едни от най-ниските разходи за първична и специализирана извънболнична помощ, както и за болничната такава. Причината е от ясна по-ясна – в областта има само три здравни заведения. С по-малко болници отколкото в Лудогорието – две, е само Видин. За да онагледим ситуацията, разликата в разходите за болнична помощ на човек от населението между Видин и Пловдив е 5 пъти! Сходно е сравнението и за Разград.
Заради това и сключените договори за клинични пътеки в Лудогорието са значително малко спрямо тези във всички останали градове. По този показател регионът е на последните места, следват само Перник и Видин. На този фон броят пациенти, преминали през областната болница, е значителен, което поставя областта сред първите 10 региона. Това обаче не означава печалба за здравното заведение, защото по заплатени клинични пътеки Разград е пета на опашката.
Що се отнася до териториалното разпределение на болнични заведения се забелязва значителен контраст. В столицата има 66 болници, в Пловдив са 34, но във всички останали градове са значително по-малко, в порядъка на десетина. Разбира се, това пак се дължи на обезлюдяването.
Разград е на първо място, но както обикновено щом стане дума за здравеопазване – отзад напред, по брой лекари по обща медицина. Общопрактикуващите лекари тук трябва да полагат грижи за стотици пациенти. Колкото и благодатно да звучи таксата от 2.20 лева за всеки записан човек при личен лекар, остава острият въпрос за тежестта, която пада върху джипитата и релевантният въпрос за качеството на предоставяните грижи. Регионът е трети след Кърджали и Търговище по брой население, за което отговаря едно джипи. Същевременно областта стои по средата що се отнася до извършени профилактични прегледи. За сметка на неглижирането на навременната консултация, то инцидентните посещения са нараснали десетократно само за година. В това отношение Разград е прецедент и най-вероятната причина е пандемията от коронавирус, заради която се извиваха опашки от пациенти пред кабинетите на личните лекари.
След като се изясни причината областта да е на първо място по здравоосигурени лица, то пирамидата се обръща, когато става въпрос за предоставяните грижи. Неразривно свързано с това е броят население, което се пада на един лекар специалист. Разград застава на 13-то място сред 29-те региона в страната. Сходна на лудогорската картина е ситуацията във Видин и Търговище, а най-голям достъп до здравни грижи имат в големите градове. Лекарите може и да са малко, но пък издаваните от тях направления, както изглежда, не са. По този показател областта е много по-напред в класацията и заема 11-тото място след големи градове като Плевен, Велико Търново, Варна и столицата.
След поредния анализ на трагичното състояние на здравеопазването в Лудогорието, интересно е какво мислят самите пациенти за здравните грижи, които получават. Преобладаващото мнение е, че всъщност… нямат нужда от такива! Отговорът е преповторен по въпроси, касаещи възможността за посещение на лекар, зъболекар, лекарства, неудовлетвореност заради отдалеченост или дълго изчакване. Добрата самооценка на здравословното състояние на разградчани е водеща, като значително малко са тези, които изпадат в крайностите много добро или, съответно, много лошо.
Десислава СТЕФАНОВА
