Най-новият роман на белетристът Иван Димитров този път провокира с полисимфоничното звучене, бликащо от „Формата на формата“. Загадъчното заглавие привлича именно с многоликия си символизъм, вплел в своята семантиката философския прочит на житейските пътеки и смислово натоварен с актуални геополитически събития.
Чрез най-новата си литературна рожба авторът „търси да хване търсача на истини“ у читателите, се обръща към четящата публика редакторът – поетът Дачо Господинов. Съдържанието на словоформите, обобщава той, е в „набъбналия корем на младата жена, даващ живот. И най-вече в любовта и надеждата, които изпълват съществуването ни със съдържание.“
„Формата на формата“ препуска през многоликите символни значения на формата във всичките й… форми. Най-отличимото в повествованието си остава специфичният за автора изказ.
Изданието е шестият роман на Иван Димитров. Миналото лято от печат излезе „Пън клуб“, на чиито страници мислите на писателя прелитаха от ковид, през ваксините, та чак до юридическите неуредици около един частен гробищен парк. Година по-рано на бял свят се появи и „Ребро Евино“, чието съдържание бе предадено чрез разсъжденията и постъпките на разпознаваеми лица от разградския делник. „Тунел“, „Котко сладка“ и „Шестата република“ са другите белетристични произведения в авторската библиотека на Димитров, която запълва от 2015-та година насам. Перото му се движи със същата лекота и по извивките на мерената реч. Той е dвтор и на стихосбирките „Преписвани стихове“, „Сръчно притворени очи“, „Азбукарски акротафтограми“ и „Ръкопашни строфи“, създадени в периода от 2002-ра до 2016-та година. Създател е и на „Квинтесенцииди“ – събрани сентенции и афоризми отпреди четири години.
Десислава СТЕФАНОВА
