Днес разградският театър поставя премиерата на представлението по българската литературна класика „Преспанските камбани“. Драматизацията на романа на Димитър Талев е дело на режисьора Бойко Илиев и е естествено продължение на работата му по първата част от тетралогията – „Железният светилник“ отново съвместно с местните актьори.
„Героите на Талев от Преспа, Прилеп, Битоля, Солун се сливаха с моите дядо и баба от Кукуш, които с целия род бягат от зверствата и палежите, извършени от гръцката войска…“, споделя режисьорът, за когото работата по заглавието е вдъхновена от личен мотив и му носи завръщане към корените. За „Екип 7“ той коментира с благодарност към Талев, че чрез текста му отново открива своите предци, към чиято история приживе не е изпитвал нужното любопитство и за което продължава да съжалява и днес. При посещението се в Кукуш – родният дом на Гоце Делчев, с болка заварва липсата на съхранена българска следа от онова време. „От Талев разбрах онова, което е усещал, докато пише романа“, разказа режисьорът за вникването му в народопсихологията. Чрез работата си по постановката преживява потиснати емоции и отново заживява с хората, дълбоко скрити в него.
Бойко Илиев определя заглавието като симптоматично, най-силният роман на Димитър Талев, зареден с експлозивна енергия. Тя носи акцента върху преодоляването на себе си и на собствената си егоцентричност в името на един идеал за свободна България, докато камбаните ни извикват за нов живот, връщат ни към нашия език и род. Впечатляващ е стремежът за общност, вниква в посланието режисьорът. На въпроса как се вписва то в съвременността, Бойко Илиев с категоричност отсича: „За съжаление се вписва много ярко. Свободата все още остава мираж за българина, националният идеал – също. Историята стои в нас и продължава да тлее и да ни заболява, често се раждат конфликти, както актуалното поклонение пред Гоце Делчев. Тази рана стои и продължава да ни тормози. Другата е липсата на независимост, свобода и самоопределение в България.“ По негови думи народът остава под похлупак, робувайки на чужди интереси, а ако общността липсва, то се превръщаме в консуматори на определени влияния.
Чрез постановката Бойко Илиев е заложил стремежа си да събуди личности, които са готови да зачеркнат себе си в името на идеала, макар днес да няма основание за тяхното съществуване.
„В „Преспанските камбани“ като че ли самият автор се припознава в ролята на учителя Райко Вардарски. Пристигнал в Преспа направо от Анадола, заточен за четири години от каймаканина на Струмица, той остава с едно око след поредния побой, но това искрящо око реже като нож, влиза в сърцата на хората и разгаря отново жаждата им за свобода и достоен живот. Райко Вардарски става съвест на Лазар Глаушев – той е огледало, което не знае пощада, като прибавим и невъзможната му любов към Ния, идеята му за освобождение със собствени сили и средства става все по-примамлива и безразсъдна. И преди да надене сам въжето на шията си го чуваме да шепне: „Защо така бързо угасна силата в сърцето ми, която ме водеше през целия ми живот…Този страх от гроба – тая немощ на сърцето, тая тъга…Няма връщане назад, няма пробуждане от тоя мъчителен сън…Ще потъна в него, но никой не може да ми отнеме оня сладостен звън на камбаните, когато за пръв път дойдох в Преспа, качих се върху дъсчения под на камбанарията, оплетох около ръцете си дебелите въжета и… замахнах… Разбуди се, граде… Разбуди се ,народе…“, дърпа леко завесите режисьорът.
Сценографията и костюмите са дело на сценографката с разградски корени Жанета Иванова. В ролите влизат Анна Петрова – гост, Мариела Топалова, Петьо Горанов, Яцек Янков, Николай Сяров, Иван Иванов, Габриела Димитрова и Стефан Мараджиев.
Представлението ще се играе днес от 19 часа на сцената на Общинския културен център /Новия театър/. След премиерата на „Преспанските камбани“ на разградска сцена, театралният екип е заложил дати за поставянето му и в други градове.
Десислава СТЕФАНОВА
