Герхард Робел е най-новият почетен гражданин на Разград. Само по себе си най-високото местно звание не прави кой знае какво впечатление, защото доскоро се раздаваше на килограм. Различно е обаче, когато награденият е пълното олицетворение на вложеното значение в наградата – да има наистина значим принос за развитието на града. В името на разградчани е дейността на Робел, с която за последните 10 години слага в малкия си джоб свършеното от сума ти управници накуп до момента. Мъжът е начело на Фондация „Света Филомена“, чрез която от 2012-та насам всяка година от Германия пристигат тирове с десетки тонове дарения за деца и възрастни – от подаръци за малчуганите до специализирана медицинска апаратура за милиони евро.
От германския град Ралбиц-Розентал дарения са получавали детски градини, разградската болница и други нуждаещи се институции. Твърде често през годините с камионите от Германия до Разград са стигали и труднонамиращи се, скъпи и недостъпни за ощетените хора консумативи и апаратури, различни помощни средства за хора с увреждания.
При награждаването си новият почетен гражданин на Разград отбеляза, че неговата общественополезна дейност няма да спре. „С община Разград имаме дългогодишно и сериозно партньорство, създадено благодарение на Милена Вълева. От Разград на фондацията помага сестра й Силвия Вълева, чрез сдружението „Одисея“, което е партньорска организация на германската фондация. Нашата хуманитарна и благотворителна дейност в полза на местни общности, социални институции, деца и уязвими групи не само остава, но се и задълбочава“, каза още Герхард Робел, като поясни, че на Разград, неговата фондация ще продължи да предоставя помощи за уязвими общности в Босна и Херцеговина, Хърватия, Полша и Чехия…
Защо един чужденец ще помага на бедния български народ, е повече от логичен въпрос. Отговорът се крие освен в чисто материалните му възможности, но повече в схващането за мисията на човек по земния му път.
Да помага на хората с проблеми от различно естество, Герхард Робел се е заел преди близо четири десетилетия. Тогава самият той поема живота си в ръце, след като се е борил с алкохолна зависимост. На този пети май ще отбележи 36 години, откакто не е доближавал сладкия алкохолен опиат до устните си. Към уроците на миналото се връща с благодарност, смирение и трезвия извод да се радва на всеки ден, защото утре може отново да попадне в дупката, чийто път е само надолу. В борбата си с алкохолизма намира най-силна опора в любимата жена, която подхожда без укор, обвинения и порицание. Което в Германия, разказват негови познати, е изключителна рядкост. Ключово да спечели битката е и невероятната му религиозна вяра. Казва, че да спре алкохола от раз, навремето му помага невидимата сила на Божията майка, която го посетила като съновидение, с утехата, че тя ще го преведе през тежкия път напред.
Днес Робел продължава да калява своята вяра по различните световни поклоннически маршрути. По идеята се запалва, когато открива в дома на свой роднина прашна картина с изображение на дядо си, който през 1990-та година поел по пътя на свещеното поклонничество към Рим. Актът му на смирение опрощавал и греховете на внука, но не и на неговата съпруга, казва сега, макар и на шега, Робел. Така или иначе, 9 години по-късно, че и той ще тръгне по пътищата към поклонението, за да стигне до изкуплението на греховете и пречистването. Шест седмици по-късно, сам и натоварен с над 20-килограмова раница, католикът достигнал италианската столица. Оттогава на всеки две години мъжът намира време за почивка от работата си като застрахователен агент, за да търси успокоение на душата и мислите си, благослов и опрощение по поклонническите маршрути. 1200 километра е изминал по Камино де Сантяго, вълнуващо разказва Робел. Покорил е още Йерусалим, като за да достигне крайната си точка, първо стигнал Атина с колело, след което прелетял до Синайската планина. Последните пъти пътуването му е по-лесно, защото съпругата му го следва по петите, но с кола. „Зареждам се по този начин и предавам енергията си на околните“, споделя Герхард Робел.
Новият имидж, който си изгражда, му помага да оказва подкрепа на близките по съдба първи приятели на чашката. В подобно на клуб за анонимни алкохолици общество, Робел е най-силното доказателство, че няма невъзможни неща. Което се стреми да предаде на изпадналите в дупката, от която отдавна е излязъл.
Сред добрините, които прави, е редовното посещение по домовете на социално изолирани свои сънародници. Предлага им приятелска ръка за разходка, другар за сутрешното кафе или съдействие в ежедневието. Организира и летен фестивал, а през 2001-ва институционализира благородното си дело под формата на организация с нестопанска цел. Финансирането е от хора за хора и се опира на социалния капитал на обществото. Именно по този начин „Света Филомена“ осигурява тировете с дарения в Разград.
Благородното дело ще продължи и занапред, обещават организаторите. Нещо повече – ще се търсят регионални партньорства за осъществяването на проект за културен обмен.
Житейската си история Робел сподели при посещението в редакцията на „Екип 7“ след удостояването му със званието „Почетен гражданин на Разград“. То бе по предложение на вестника, подкрепено от институции, общественици и граждани. Като благодарност поднесе любопитна книга за уникалната, но малцинствена славянска сорбска общност, към която принадлежи. За подобни малобройни по население групи, сподели любопитен факт Робел, Германия е предвидила дотации. Запазен е техният традиционен лужишки език с два диалекта – близки до полския и чешкия, заради което имената на населените места в родния му край се изписват по два пъти.
„Благодаря!“, на чист български език изрече Робел, преди да се върне обратно у дома, където да сподели впечатленията си от пътуването пред местните журналисти. Ние можем да отвърнем само с безграничното Dankeschön – за нестихващата му подкрепа към настанените в социални институции, като Дома за стари хора, Дневния център за деца и младежи с увреждания, Дома за възрастни хора с деменция, областната болница, детски градини и дори хора в други общини в областта.
Да, спокойно можем да кажем, че Разград има истински посланик в Германия и той се казва Герхард Робел. А ако имаше повече хора като него, със сигурност светът щеше да е по-хубав, по справедлив и по добър…
Десислава СТЕФАНОВА
