Препълнената зала с поети, писатели, общественици, приятели, съратници, колеги и близки в петъчната вечер доказа незаличимата диря, която личността и перото на Иван Дойнов оставиха в Разград. Литературната среща почете паметта на отличимия лирик, който с нестихващата си енергия бе основен двигател на литературния живот в Разград, автор на редица антологии и поетични сборници, редактор на литературната страница „Светлик“ на „Екип 7“, откривател на днешни утвърдени творци и съосновател на литературните петъци в Лудогорието.
Присъствието му в залата бе пресъздадено чрез звук и видеозаписи на негови рецитали. Мила Маринова от Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“, домакин на събитието, вдъхна живот на част от множеството му поетични творби.
Освен на духовното поприще, Иван Дойнов бе всеотдаен и край семейното огнище. Като какъв човек и баща ще го помни синът му проф. Пламен Дойнов, сподели, въпреки напора на сълзите, самият той: „Баща ми беше един от най-чистите лирици на този свят. Не поет, подчертавам! Неговото слово би могло непрекъснато да се пее. Нямаше да е така, ако не беше добър човек. За него поезията беше кауза, по-голяма беше само словото. Вярваше, че чрез него можем да се опитаме да сме безсмъртни, оставайки живи в словото – това, което хората периодично продължават да произнасят в уединение. Знаеше, че част от думите му винаги ще се произнасят. Искаше да научи другите да бъдат заедно с него в братството на живото слово, да привлече и най-безнадеждните. Той беше скромен емисар, в поезията – човек с вкус. Загубата за мен и брат ми надхвърля синовната болка. Той разви у нас силна чувствителност към думите, което е най-трудно да направиш при младите. Беше високо самообразован в областта на лириката, камертон на вкуса в поезията“. Проф. Дойнов подплати думите си с рецитал на стихотворение на баща си от 1975-та година, в което сегашният възмъжал ректор на Нов български университет, тогава невръстно момче, заема главната роля – „Храбър жест“. Като посвещение към поета прочете собственото си „Под дъжда“ от 1992-ра, включено в антологията на баща му „Баща ми в мен“.
Проф. Дойнов сподели и част от общите им истории, запазени в семейните албуми. Слайдовете на стената върнаха лентата към първото посещение на баща му в София, сватбата на родителите му, първия учебен ден на брат му Дойчин, литературните петъци в двора на Дома на дейците на културата, премиерата на първата стихосбирка на Иван, посрещането на Нова година с внуците, традиционното тържествено отбелязване на Ивановден, както и последната проява, в която участва баща му през ноември – представянето на „Посвещения и стихове“ в Островче..
Братът на проф. Дойнов, Дойчин, също подчерта добротата на баща им. „Гореше при организирането на поетичните срещи. Ще ми се този дух, който ни е вдъхнал, да го съхраняваме в себе си. Неговият живот бе добро от началото до края. В моето сърце ще остане добрият баща“, сподели Дойчин Дойнов и призова присъстващите творци да продължат да посещават литературните срещи, които баща му организираше сърцато.
В негово изпълнение прозвуча авторското стихотворение по стихове на баща му – „Съдба на птица“.
Двамата братя подготвят издание с мемоарни и критически текстове за своя баща и в тази връзка приканиха уважилите паметта на поета да споделят писмено своите въжделения за него. Припомняме, че той почина през декември миналата година след кратко боледуване.
В залата на Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ бяха разградски поети и писатели – Пламен Панчев, Иван Димитров, Дачо Господинов, арх. Веселин Крайшников, Иван Радушев, Димитър Петров, Ивета Попова и др. Част от тях се върнаха в своите спомени, за да разкажат за първата си среща с Иван Дойнов и творческият импулс, който им е вдъхвал да се развиват като автори. В негова памет Крайшников и Попова прочетоха вдъхновени от него творби в мерена реч.
„В този забързан интегрален свят той си остана поет и човек“, се обърна арх. Крайшников. Иван Радушев допълни пъзела от разкази със спомените за легендарната чанта, с която поетът крачеше из разградските улици, за традиционния прочит на епиграмите във вестник „Стършел“. „Той бе досаден и неприемлив събеседник за хората, които не се интересуват от литература и духовността не ми е приоритет. Беше последният екземпляр в Разград, които всеотдайно се отдават на музата на поезията“, сподели Радушев. А Пламен Панчев с категоричност внесе ярък лъч надежда, че отново ще се чуят с Дойнов по безжичен телефон.
Изпратените послания на Гюлсер Мазлум, Мариета Илиева – Пигелер, Антоанета Александрова, Станка Николова и Донка Василева съживиха спомените за срещите им с поета.
Безгласно споделеният общ лайтмотив на дълбок поклон и светъл път на поета рамкира литературния петък. В поетично-музикалната програма участваха хор „Железни струни“, Маестро Красен Иванов и Мила Иванова, талантите на Музикална школа „Илия Бърнев Славена и Михаела. Химнът на ПГТС „Христо Смирненски“ по текст на Иван Дойнов изпълни гимназиалната директорка инж. Димитричка Ангелова.
Десислава СТЕФАНОВА
