Област Разград е сред най-лошите примери по отношение на достъп до качествено здравеопазване на национално равнище. Това се затвърждава за пореден път, сега от правителствената национална карта на дългосрочните нужди от здравни услуги. Анализът е изготвен от Министерство на здравеопазването, Регионалната здравна инспекция и Националния център по обществено здраве.
Още първите редове на документа поставят Разград на последното място. Регионът е позициониран в т.н. трето ниво според редица показатели – демографски, образователни, културни, икономически и най-вече здравни. Компания на дъното му правят Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Силистра, Добрич, Сливен и още 16 града. Разград е дефиниран като „проблемна периферна територия“ и тук държавата е заложила на осигуряване с базови болнични услуги. Като например психиатричната помощ, която се предлага единствено в областната болница. За разлика от други градове, в които са разкрити не само специализирани звена, но и високоспециализирани.
Районът е показателен за хроничната липса на лекари, недостатъчния капацитет на болниците, както и за липсата на съвременно медицинско оборудване. В Разград трудностите, които усещат пациентите в страната, са в пъти по-опасни за здравето. Същевременно, жителите в областта са на предпоследно място по здравно осигуряване – плащат малко над 90 000. Най-малко са осигурените във Велико Търново, в Търговище също спестяват от здраве повече от разградчани.
След отчайващото начало следва още по-отрезвяваща разбивка по различни медицински сектори. Област Разград е на последно място по осигуреност с лични лекари. Или, през 2021-ва един общопрактикуващ медик се е грижил за 2522 пациенти, а година по-рано – за 2676. Според председателя на Сдружението на общопрактикуващите лекари в областта д-р Селиме Карагьозова има достатъчно лекари, а статистиката за броя население трябва да изключи неосигурените и тези с двойно гражданство, които живеят извън страната. Реално живущите в областта, според сметките й на база пациентите й в детска възраст, са около 50 000 души. Близо 50 са личните лекари в региона, допълва д-р Карагьозова. Проблем е липсата на достатъчно разкрити бройки за специализация на млади лекари, което пречи на желаещите да започнат работа. Проблем си остава и липсата на медици в малките населени места, като ниското заплащане ги отказва да помагат на малкото останали в обезлюдените райони.
Лекари обаче, сочат числата и практиката – са недостатъчни във всички направления. Броят на груповите и индивидуалните практики формира едва 13 на сто от всички в Северния централен район, тук един лекар се грижи за 363 пациенти, а зъболекарят преглежда 1 796 устни кохини. Съотношението е с над 50 на сто по-лошо от средното за страната.
Минималният необходим брой специалисти в първичната извънболнична медицинска помощ /обща медицина, педиатри, акушер-гинеколози, лекари по спешна медицина, стоматолози/ е 72 за 2022 година и се очаква да спадне до 67 до 2030-та. При зъболекарите тенденцията е от 108 минимумът да достигне 101, като в Разградско работят едва 10 на сто от всички в Северния район. Специалистите по здравни грижи се предполага от 83 да намалеят до 77. Причината за очаквания спад се крие в населението, което също се очаква да оредее с около 7 хиляди – от 107 764 до 100 551. Каква е реалността по отношение на здравните специалисти: 47 са общопрактикуващите лекари в края на 2021-ва година, 60 са зъболекарите, 16 са акушерите, 539 – специалистите по здравни грижи /фелдшери, акушери, медицински сестри, лаборанти, зъботехници/. Сравнено с изискуемия минимум, реално грижещите се за здравето на разградчани са в пъти по-малко.
Според анализа дефицит на лекари няма по отношение на акушери /19/, кардиолози /19/ и педиатри /22/. На обратния полюс са едва двамата със специалност спешна медицина, единственият съдебен медик и липсата на каквито и да било с нуклеарна медицина и лъчелечение.
По показателя осигуреност на медици в болниците Разград е под средното за страната. По-трагично е положението в извънболничната помощ, където цифрите са два пъти по-ниски от националните.
Специалистите в Спешната медицинска помощ се състоят от 7 екипа. По-малко – 6, са само в Търговище. Същевременно, обслужените пациенти не са драстично по-малко, отколкото в градовете с повече лекари. Тоест, тук медиците са в пъти по-натоварени. Според анализа, с оглед на населението, екипите трябва да се увеличат само с още един.
Разград може да се „похвали“ и с друго постижение – тук достъпът до аптеки е най-ограничен в Северния централен район, към който спадаме. В Самуил, например, няма нито една разкрита аптека.
По отношение на болничните легла се наблюдава обратната тенденция – на излишък. В повече от необходимото са местата в повечето от направленията, но недостиг има за продължително лечение. За лъчелечение, неврохихургия, съдова хирургия, детска психиатрия и палиативни грижи /облекчават симптомите на неизлечимо болните/ няма нито едно предвидено място.
Разград е единствената област в страната, заедно с Търговище, без център по инвазивна кардиология. Това означава, че пациентите със сърдечни проблеми са принудени да търрсят лекарска помощ в съседните градове. Такъв може да се изгради, но само при заявен инвестиционен интерес, пише в документа.
Липсата на достъп до качествено здравеопазване няма как да не сложи черен отпечатък върху умиранията. 21 407 са починалите в областта от 2010 до 2020 година, като двоен ръст бележи последната, ковидна година. 14 935 от тях са починали заради болести на кръвообращението, 2689 – от новообразувания, 902 – на дихателната система, 628 – на храносмилателната система. Казано по друг начин, идна от последните диагнози е довела до смъртта на 19 154 души в областта.
Десислава СТЕФАНОВА
