В кошмарно състояние се намира една от най-малките улички в идеалния център на Разград „Софроний Врачански“, разположена точно зад Стария театър в града.
Макар и „глуха“ улица без изход, движение по нея има. От двете й страни са разположени частни и бизнес имоти, съобразени с визията на квартал „Варош“ – лечебно-възстановителен център, разкрасително студио и къщи с подходяща за средата архитектура и добре поддържани дворове.
Не може обаче да се каже същото за инфраструктурата, по която и живеещите, и клиентите на предлаганите услуги са принудени да се движат. Улицата прилича на триизмерен пъзел от цимент, асфалт и чакъл, осеяна в десетки кръпки – всяка със собствен наклон, височина и форма. След последните разкопки, направени от Водното, иначе приветливото и с европейски вид, поне откъм строителство, кътче от Разград е заприличало навоенна зона.
Всеки идва, копае, ремонтира си тръбите и кабелите, зарива с каквото реши и си заминава. Ред няма никакъв. Вярно, че улицата е малка, но е в Стария град. На други места в България това са най-поддържаните квартали, превърнати са дори в туристически атракции, а тук вместо да се облагородява, се руши. Ако не заради хората, то поне в името на културно-историческото минало и съхраняване на духа на оставеното ни наследство, Общината трябва да се погрижи за тази улица, смятат собствениците на имоти в района. И се надяват задаващите се поредни избори да катализират реализирането на надеждите им, така че по-скоро улица „Софроний Врачански“ да добие вид какъвто заслужава – не само заради мястото, на което се намира, но и за да носи достойно името на големия български възрожденец.
Такива са били и приоритетите на местната управа, описани в интегрирания план за градско възстановяване и развитие на Разград още през 2013 година, показа проверка на „Екип 7“. В него е посочено, че Общината полага „изключителни усилия“ по поддръжката на сградите във Вароша и на 150-годишния православен храм с цел „запазване на историческата памет на града и създаване на предпоставки за развитие на туризма“. Според описаното в плана, „районът е добре благоустроен и озеленен. Техническата инфраструктура е изградена, включително и газификация. Улиците и тротоарите, независимо от техните габарити, са в добро състояние“.
Добре звучи, но има още какво да се желае, за да отговаря писаното на действителността. Сега тя е такава, че на улица „Софроний Врачански“ най ще й прилича името „Кръпките“.
Мила КЮЛЮМОВА
