
Като разпердушинена изглежда гората край пътя за Недоклан, след извършена миналата година законна гола сеч от общинското предприятие „Разградлес“.
Според съобщение, което все още виси на едно от малкото пощадени дървета край пътя, срокът за извършване на възобновителната сеч и извозването на дървесината от обекта е бил от 19 септември до 31 декември 2022 г. Към днешна дата обаче от оголените декари площ са извозени само трупите, а земята – докъдето ти око стига, е отрупана с камари вършини. За това алармира „Екип 7“ разградчанинът Цветалин Цонев, който живее в къща в Недоклан. Освен че е неугледно, оставени по този начин, клоните вероятно ще възпрепятстват растежа на акацията, която предстои да избие на пролет от дънерите. Зеленината ще се оплете в мрежата им и до там, а мястото ще стане непроходимо – такива притеснения сподели пред екипа ни мъжът. По негови думи вече повече от месец районът изглеждат така и няма никакви изгледи някой да планира разчистването му. Подобно отношение е несериозно, предвид че става дума за общинска гора и общинско предприятие с предмет на дейност – управление, стопанисване, възпроизводство и опазване на тази собственост, смята Цонев.
В петък потърсихме за коментар директорът на ОП „Разградлес“ инж. Свилен Йорданов.
За „Екип 7“ той заяви, че по правило големите трупи се извозват от сечището, а вършините се оставят на място. Чрез кметовете населението се уведомява, че всеки който желае да си купи от тях може да го направи по съответния ред. В конкретния случай този процес вече е приключил и останалите количества ще бъдат оставени на място, където ще загният.
„Това не са го измислили в Разград, такава е практиката. Клоните са събрани на ленти, спазени са определени технологични изисквания и те по никакъв начин няма да възпрепятстват растежа на новата акация. Ще видите в рамките на две години каква хубава зелена гора ще израсте там, разбира се, с някои подпомагащи мероприятия от наша страна“, обясни инж. Йорданов.
Може и така да е, но се сещам за една скорошна случка от братска Германия, където гостувах по празниците със семейството си. Един ден, докато пътувахме по идеалния междуградски път към съседния Равенсбург и се наслаждавахме на гледката, дъщеря ми възкликна: „На тези германци дори дърветата им са подредени!“. И да, право беше детето – от двете страни на шосето гора, трупи и вършини след сеч, ама подредени като аптека и под права линия. А наоколо ниско подстригани зелени поляни.
Ами това е положението, драги читателю! Няма да ги стигнем германците!
Мила КЮЛЮМОВА
П.п. Провокирани от видяното в Германия и у нас, както и от думите на инж. Йорданов, че по правило клоните така бивало да останат в сечището, направихме един експеримент. Сравнихме какво пише по този повод в нашия Закон за горите /и по-точно в правилника за приложението му/ и в аналогичните законови документи за експлоатацията на горите в Германия и Франция. Интересна работа! И в нашия, и в техните закони са изброени почти едни и същи изисквания за почистването на сечищата от клони, вършини и други отпадъци. На книга разлика няма, но на практика е съвсем различно – не в наша полза обаче. Уж една и съща работа, но очевидно има значение къде и от кого се върши /или не се върши/.




