Велико Тодоров Христов /Гачев/ Домусчиоглу (1827–1902) е роден в с. Недялковци, Тревненско. Понастоящем селото няма жители.
Бащата Тодор Христов се премества със семейството си в Разград още в ранното детство на Велико и започва търговска дейност. След преместването, началното си образование Велико Христов получава при гръцкия епископ Неофит IV Червенски, т. е. на Червенската епария (1832-1840) със седалище в Русчук, където научава писмено и говоримо гръцки и турски език. Заедно с баща си продължава търговията и постепенно придобива авторитета на виден и заможен гражданин на Разград, който активно участва в обществения живот на града – църковни, училищни и благотворителни дела.
Текстове, оставени ни от Анание Явашов илюстрират факта, че Велико Христов е сред дейните участници в най-важните обществени и стопански дела в района през петдесетте и шейсетте години на 19-ти век:
– Спомоществуватели и граждани на Разград на книгата „Земеделие” на Никола Икономов от 1853 г. Титулован е „славнейший господин (Сл. г.)“;
– Имена и подписи в писмо за смяна на пазарния ден от неделя във вторник от бакалския еснаф в Разград;
– Имена и подписи на разградски граждани в писмо от 15 януари, 1860 г. за смяна на пазарния ден от неделя във вторник до селяните и свещениците на село Ташчикьой (Каменар);
– Решение от 7 февруари (стар стил) 1860 г. на граждани еснафските сдружения за строеж на новата църква „Св. Никола“;
– Пълномощно за помощи за строежа на църквата. Подписано от разградски граждани;
– Състав на новоообразуваната Разградска община, основана на 22 януари, 1861 г.;
– Приемане на отчета на Георги А. Попов за разходите по строежа на църквата;
– Спомоществуватели на „Словарь француско-българско-турски за най-употребителните думи“ от 1868 г. и разградски граждани и разградски ученици.
Велико Христов има трима синове. Първите двама – Авраам и Белисарий, са родени в Разград. Белисарий е кръстен на един от най-великите военачалници на Източната Римска империя Флавий Белисариус (ок. 505-565). Името му става известно по бъгарските заеми с превода от котленеца Захария Сименов (от гръцки) и Атанас Кипиловски (от немски) през 1844 г. на драмата „Белисарий“. Третият син Венчан е роден във Варна.
След 1868 г. Велико Христов се установява в Каспичан и разширява обхвата на дейността си. Открива търговски кантори във Варна, Пловдив и Истанбул.
Избран е за представител за Църковно-народния събор, заседавал от 23 февруари до 24 юли 1871 г. в Цариград, от Преславска епархия с център Шумен. На 12 януари 1871 г. шуменските общински лидери изпращат до своя избраник писмо по нарочен куриер. В него те настояват да прекъсне временно търговските си дела в Каспичан и веднага да се отзове в епархиалния център за изпълнение на отговорната обществена мисия. Ето го и писмото:
Г(господине) Величко,
В епархиалното събрание, което стана днес в митрополията, вий ся избрахте за представител в Цариградското събрание, което ще ся събере на 15 януария. Прибързайте прочее щом приемете туй писмо да дойдете тази нощ с Маджара, когото нарочно пращаме да Ви доведе. Османпазарският представител и Джумайският ще си вървят утре, за то прибързайте да дойдете без друго тази нощ, за да Ви дадат горните господиновци своите наставления. Очакваме Ви непременно и сме Ваши съграждани.
Шумен, 12 януария 1871.
За обществото: следват 4 подписа
В средата на август 1871 г. Велико Христов се завръща в Шумен. След това той възстановява търговската си дейност и я разширява в Истанбул.
След Освобождението (1878) се установява и утвърждава в политическия живот на Варна. Назначен е за председател на Варненския съдебен съвет. Велико Христов е личност, възприемана и уважавана еднакво добре от всички етноси в града. Става първи избран кмет на града след назначения Петър Атанасов Попов (1832-1894), който е с 2-месечен мандат от октомври 1878 до ноември 1878 г. Той също е разградчанин, брат е на първия разградски кмет Георги А.Попов.
Велико Христов кметува от ноември 1878 до 29 ноември 1879 г. Първият въпрос, с който се занимава, е благоустрояването на града. По това време Варна е типичен ориенталски град, с тесни и криви улици, без канализация, осветление и нормално водоснабдяване. Велико Христов назначава първия инженер, на когото се възлага изработването на „основен план“ на Варна. Започва поставянето на калдъръми по улиците, слагат се 200 фенера на по-централните места, назначава се първият градски лекар с оглед подобряване на санитарния надзор, определя се място за градско сметище, издава се заповед за метене на улиците.
С името на Велико Христов се свързват и сформирането на първата пожарна команда и уреждането на пощата. Той съдейства за отпускане на средства за училищното настоятелство. Въвеждат се правила за търговията в града и за определяне цените на хранителните стоки от първа необходимост. На определени места се създават пазари за сключване на сделките с цел ликвидиране на спекулата.
След края на мандата си през 1879 г. открил кантора в Англия. Величко Христов доставил от Англия медните листове за покрива на новостроящия се храм „Успение Бохородично“. Оттам били докарани и две подемни машини за вдигане на тежките каменни блокове.
Той е един от основателите на Българското параходно дружество „Постоянство“ през 1893 г. През 1894 г. чрез кантората от Лондон от корабостроителницата в Нюкасъл са закупени корабите „Борис“ и „България“. Съучредител е на Варненската търговска камара и неин председател в периода 1896-1899 г.
Занимава се с благотворителност. Завещава 4000 лева на Девическата гимназия, от лихвите на които да се издържат годишно по две ученички.
По данни от 1891 г. в Англия вече са се настанили нови търговци. Един от тях е Велизар (Белисарий) Великов Христов, По това време той вече е британски поданик и живее с две прислужници в лондонския квартал Излингтън. По данни от 1901 г. Велизар е семеен. Съпругата му също е българка, като имат три деца (две от които са родени в Англия). Семейството на Велизар е пример за цяло българско домакинство в Лондон от началото на ХХ в. Велизар основава клон на семейната търговска къща там. „Велико Христов и Синове. Варна-Лондон“ се занимава с търговия с желязо, мед, кокс, кафе и пипер, транспортирани от Азия до Малта, Гърция, Турция, Бразилия и България.
В края на XIX в. на Острова се намира и по-малкият брат на Велизар – Венчан, който е роден през 1873 г. Той пристига много млад в Англия (вероятно на 16 години) и завършва колежа Денстън (Denstone College). След това придобива бакалавърска през 1894 г. и магистърска степен през 1898 г. от Кеймбриджския университет, След завършването на университета в Кеймбридж, Венчан става член на Варненската търговска камара и на Българско търговско параходно дружество (БТПД). Той е и щедър дарител за учредяване на фонд за строеж на сграда на средно търговско училище във Варна като дарението задължава директора на училището да проучи опита на подобни учебни заведения в Западна Европа и сградите, в които са настанени.
През 1890 г. тримата братя Велизар, Венчан и Авраам, синове на Велико Христов построяват „Тройната къща“ във Варна. Бащата умира в нея.
Проф. д.п.н Пламен РАДЕВ
Ползвани източници:
Маева, М. Българските емигранти в Англия – минало и съвременност
Бонева, В. Устройване на екзархийските и епархиалните структури
