Където и по света да отиде човек да живее, да работи, да гради кариера, да завързва приятелства и връзки, идва ден, в който разбира, че земният му път е към края си и му се приисква да се върне у дома, за да остави костите си завинаги на родна земя. Понякога обаче не успява.
Наясно с това присъщо на всеки човек разбиране, 54-годишният Менсур Шабан от Разград намерил празна търговска и вече близо пет години прибира и транспортира телата на починали нашенци от цяла Европа до родните им села и градове. Той е единственият засега лицензиран превозвач в Лудогорието и затова няма и ден почивка, а все на път.
За тази своя нетрадиционна дейност той закупил почти нов лекотоварен „Мерцедес Ванео“, достатъчно широк да прибере ковчег. Типично по нашенски обаче, Менсур приспособил в автомобила още един етаж, така че да побира два ковчега наведнъж, ако се наложи.

Има и друга съществена причина, която спира българите в Европа да погребват роднините си там и това е цената, разказва Менсур. Един гроб в Германия, например, струвал на близките на покойника 10 000 евро и то за 8 години право на ползване. След това, ако пожелаят могат да оставят тленните му останки на същото място, но трябва да доплащат още такси. Имало и друго – за разлика от България, в чужбина никакви надгробни камъни в стил „мутробарок“, скулптури, заграждения, бетонни и мраморни отливки не са позволени. На гроба на покойника се поставя единствено плочка с имената му, датата на раждане и на смъртта му. Дали причината е, че на осмата година би могло там да се положи друго тяло, или просто за да са по-спретнати и подредени гробищните паркове, не е ясно. Всички тези условия и баснословната цена обаче, възпирали гурбетчиите ни да правят погребенията в чужбина. Затова и Менсур не остава без работа. Казва, че повечето германци са прагматични и изгарят в крематориум своите близки за по 1000 евро, след което вземат праха им, българинът обаче си държи на традицията.
Менсур е раздал визитни картички на стотици емигранти от Лудогорието и при нужда от подобен транспорт хората му звънят, а той се отзовава на адреса. Понякога получавал нови поръчки още докато пътува обратно към България. Така, веднага след като изпълни задачата, тръгвал отново за чужбина. И ако допреди няколко години по границите и митниците не му правели спънки, а го пускали с предимство заради специфичния „товар“, който пренася, откак е тръгнала вълната от мигранти от Сирия и Афганистан ситуацията определено се е усложнила.
„Налага се да доказвам какво возя в ковчега, колкото и куриозно да звучи. Но няма как, хората си вършат своята работа“, казва с разбиране Менсур, докато се готви да поеме на поредния курс.
Шенол АХМЕДОВ





Аз като умра да ме хвърлят там на кучетата и пак не искам някой да харчи и стотинка за моя гроб