Неотдавна в Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград Театрално-танцова формация „Пулс“ проведе свой мини спектакъл. Събитието бе открито от художествения ръководител на формацията Катя Лапатова. Танцовият пърформанс е озаглавен „По истински случай“. Идеята на този проект е да обогати културния афиш на библиотеката и града, както и да приобщи децата и младите хора към всички форми на изкуството. Участниците представиха свои танци и разказаха интересни случки. Групата развива своята дейност от 2007 г. Създават авторски мюзикъли, шоу-спектакли, тематични театрални миниатюри, сюжетни танци и предимно танцови спектакли в областта на танцовия театър и пантомимата. Тази година се навършват 15 години от създаването на Формацията и по този повод говорихме с хореографа Катя Лапатова, а и да разберем малко повече за идеята и посланието на този авторски спектакъл.
Госпожо Лапатова, каква е основната цел на днешния пърформанс и посланието зад него?
На първо място искам да благодаря на Национален фонд култура за подкрепата. Специални благодарности и на РБ „Проф. Боян Пенев“, че бяха така любезни да бъдат наши домакини и участваха заедно с нас в този проект, за предоставеното място в отдел „Изкуство“. За мен тази зала е светилище, истински храм. Нашият пърформанс е със заглавие „По истински случай“, а идеята зад него е – всеки от членовете на формацията да разкаже по свой начин реална случка от личния си живот, която го е развълнувала, а тези случки впоследствие ще бъдат събрани на едно място. С помощта на професионален драматург ще напишем сценарий за един истински танцов спектакъл, а композиторът Петър Радевски ще създаде музика. Спектакълът ще бъде готов април месец следващата година и ще го представим на нашия фестивал.
Как започнахте да се занимавате професионално с деца в танцово-театралната сфера?
През далечната 2000 г. започнах да работя с деца в град Кубрат. Дъщерите ми тогава бяха малки, те също идваха с мен, канеха техни приятелки да се присъединят. Впоследствие ме поканиха в едно читалище. Намерих зала, където да провеждаме репетиции и постепенно започнахме активна концертна дейност, посещавахме фестивали, спектакли.
В днешно време се сменят приоритетите на социално-културния живот. Как ще процедирате, за да сте в крак с новото време?
Ние пътуваме често, посещаваме много места, за да може децата да развият повече увереност в себе си, да създават контакти. Много е важно да няма еднообразие в нашите дейности. Стараем се да се развиваме постоянно, да създаваме различни и интересни неща под разнообразна форма. Преди години тук, в тази зала сме правили литературно четене с танци, например. Провокирам участниците със социална отговорност да бъдат активни, да поемат инициативата в свои ръце. Искам да ги накарам да се замислят кое ги вдъхновява истински и да предадат това на своите връстници, съученици. Правим всичко възможно да привличаме нови участници в нашата формация, но според моите наблюдения, не са много младите хора, които имат интерес към този вид изяви.
Какво смятате, че може да се направи, за да се провокира интересът на повече млади хора да участват в подобни дейности, свързани с танци, театър, изкуство?
На първо място се нуждаем от сериозна подкрепа от местната общност. Необходимо е директори и учители в училищата да бъдат съпричастни към това израстване на младите хора, да ги провокират, да им се даде възможност за повече подобни изяви. Иска ми се повече млади хора да имат желание да изразяват себе си чрез театъра, танците, изкуството.
Има ли конкретен спектакъл от Вашата формация, който да е предизвикал особен интерес сред по-малките ученици?
Да. Нашият спектакъл „За хората, земята и хляба“ е един много сериозен спектакъл, изключително вълнуващ. Продължи само 25 минути, но децата от първи и втори клас останаха очаровани. Ние се постарахме да го поднесем с послание, че трудът за хляба е един достоен, истински труд. Хлябът е символ на божественото начало и децата успяха да разберат това. Излязоха от залата щастливи, въодушевени, одухотворени.
С кои постижения на формацията се гордеете най-много?
Ние имаме много награди и медали – индивидуални и общи, в това число и златен медал. Гордеем се с всички наши постижения откъм чисто танцови турнири, ако мога така да ги нарека, но също и откъм театрални. Правим сюжетни идейни танци. Можем да създаваме отделни миниатюри, свързани помежду си, но можем да правим и цели спектакли. Посещавали сме международни турнири в Румъния и Турция. Но най-голямото ни постижение като танцов театър е Националният фестивал на театъра в движение. Ние сме домакини на този фестивал, подбираме участници, има сериозно академично присъствие на студенти от НАТФИЗ и от Благоевградския университет с проф. Анелия Янева – те правят точно танцов театър.
Какво ще пожелаете на читателите на „Екип 7“?
На всички читатели на „Екип 7” пожелавам здраве и смелост, за да се впускат винаги в предизвикателствата на живота. Нека всички да дадем възможност на децата и младите хора да израстват и развиват уникалните си мечти и таланти. А на всички тях /младите хора/ пожелавам да се освободят от обзелата ги летаргия и да предизвикат себе си, да прескочат границите, да не спират да опитват и да изследват – така ще открият своето място и винаги ще се справят с трудностите.
Ванеса ДИМИТРОВА
студентка
