Почти всеки четвърти жител на Разград е с висше образование, сочи анализ на Института по пазарна икономика /ИПИ/, базиран на резултатите от миналогодишното преброяване. От тях е видно, че делът на висшистите в община Разград е 23.5%. Картината по този показател в останалите шест общини е следната: Исперих – 11.9% имат най-високата образователна степен, Кубрат – 10.9%, Цар Калоян. 9.8%, Завет – 8.5%, Лозница – 8.4% и Самуил – 6%.
Според публикуваните от ИПИ данни най-голям във всички общини в Лудогорието е делът на хората, завършили средно образование. Най-много среднисти има в община Разград – 47.8%, Лозница – 44.8%, Цар Калоян – 40.4%, следвана от Исперих – 39%, Кубрат – 38.5%, Завет – 36.2% и Самуил – 34.9%.
В сегмента основно и по-ниско образование „водач“ е община Самуил, където 59% от населението не е продължило образованието си в гимназия. В Завет делът на тази категория хора е 55.2%, в Кубрат – 50.5%, в Цар Калоян – 49.7%, в Исперих – 49.1%, в Лозница – 46.8% и в Разград – 28.6%.
В изследването на ИПИ е публикувана информация за една категория хора, които са съжаление все още ги има дори в днешния 21-ви век – неграмотните. Според данните от преброяването 4.6% от населението в Самуилска община не може да чете и пише. Това означава, че около 5 човека от общо 100 са неграмотни.
Следващите общини по този неблагоприятен показател са: Завет – 3.2%, Кубрат – 2.9%, Исперих – 1.9%, Лозница – 1.6%, Цар Калоян – 1.2% и Разград – 0.8%.
Данните за образователната структура на общинско ниво са полезни поне в няколко насоки, обобщават от ИПИ. От една страна, те са знак за потенциалните инвеститори на какво равнище на умения могат да разчитат при вземането на решения да се насочат към различните региони на страната. Още по-важно е обаче, че те ясно демонстрират местата, където системите на образование не успяват да проникнат или най-малкото – пропускат значителни части от населението. А това от своя страна означава потребност от насочване на повече ресурси, но и преосмисляне на подхода – както при децата, така и при възрастните.
Сега положението в такива общини на Лудогорието в сравнение отпреди е направо много добро! Само преди 40-50 години в селата, когато бяха живи старите поколения на наборите от втората половина на 19 век и ражданите до около 1920 година, масово знаеха само по две-три думи на български, камо ли да пишат. Те бяха неграмотни и на майчиния си език. Също доста от тях не бяха излизали от селото си, или бяха ходили най-много до съседните им села.