Ива и Карло бяха гаджета от три дни и той я покани на кратка разходка до остров Свети Тома. Когато пристигаха, установиха, че мястото за лагеруване е заето от голяма палатка. Издигнаха своята в сянката на дърветата. Тя включи хладилника на газ и сложи няколко бири да се охлаждат. Той скочи в морето за миди и раци. Гмуркаше се по една отвесна скала, където мидите бяха далеч от пясъка, а раците бяха само павури. Напълни два кепа и Ива ги сложи да се варят. Раците – само с копър, мидите – пълнени с ориз. Тъкмо мидите бяха готови, и от морето излязоха двама младежи; момчето изтегли гумената лодката на брега, а момичето заизкачва скалистия бряг, понесло кошница кактуси с червени, сини и розови цветове.
– Прекрасни са – възкликна Ива, – откъде ги набрахте?
– От острова. Местните говорят, че лично цар Борис ги донесъл от Малта – обясни младежът.
– Утре непременно ще си наберем.
– Предупреждавам ви, че островът е пълен със змии. Не са отровни, но все пак змии.
– Влечуги, не ги понасям. Изтръпвам само при вида им.
Вечеряха завити с одеялото, да се пазят от комарите, които кръжаха на облаци над тях и Карло почувства нечии пръсти да се движат по крака му, по-нагоре и по-нагоре; девойката до него едва доловимо се усмихваше.
– Как ги приготвяте мидите – запита младежът, – много са вкусни.
– Магията е девисилът – отговори му Ива, неоткъсвайки поглед от него.
До раците не достигнаха, допиха бирите, заспаха под оркестъра на щурците.
На сутринта пиха кафе, младежът се запъти към Аркутино за нова пиячка, девойката влезе да плува.
– Време е да тръгваш, времето се разваля – подкани го Ива, – набери от всички видове, много са красиви.
Той провери понтоните на надувната лодка, вятърът наистина се беше усилил и с мъка преодоляваше вълните, търсейки удобно място да пристане. Намери малък залив от подветрената страна, плъзна лодката по една наклонена скала. На върха на скалата лежеше девойката, чисто гола.
– Признавам си, уморих се – усмихваше се тя.
– Да, източното време е доста опасно.
– Съблечи банския си. Тук сме сами. Едва ли в това бурно море някой ще доплува до острова.
Усети топлия вятър в слабините си, духаше приятно. Тя крачеше пред него, предизвикателно полюлявайки дългия си ханш, елегантно приклякаше до някой кактус, вдъхваше аромата на нежния му цвят и констатираше: „Този не става. Тези не ги докосвай, нека се любят на спокойствие, тук пчели не достигат, за да ги опрашат“. Избираха най-големите цветове, като внимателно ги поставяха в кошницата.
– А тези какви са? – запита я той.
– Това са плодовете им, опитай ги.
Сдъвка няколко с големината на сливи, имаха вкуса на зрели смокини.
– Божествени!
– Ела, ще ти покажа нещо наистина божествено.
Отведе го до една розова скала излъскана от вълните.
– Това е ложето на Афродита, според легендата тук се съчетавала с Нептун. Седни, да усетиш магията му.
Седна, а тя се намести върху него. Водата ги обливаше, катоприятно се стичаше по гениталиrте им. Той посегна да я помилва, но тя го спря: „Не, докосвай ме само с устни… По-възбуждащо е…“. Стояха почти неподвижни, останалото вършеше морето. Двамата изригнаха едновременно. После, движейки се към лодката, тя го запита:
– Откога се познавате с Ива?
– От няколко дни.
– А вие?
– Ние сме само секс партньори, привърженици сме на свободната любов.
На връщане плаваха лесно, тласкани от източния вятър. В една от палатките се чуваха съмнителни стонове, а сетне съвсем тихо прозвуча: „Докосвай ме само с устни“…
