Първи ноември – Ден на народните будители, празник, посветен на просветителите, на борците за национално освобождение, на учителите, книжовниците, писателите – на всеки, който с делото и творчеството си е оставил трайна следа в българското самосъзнание, в нашата литература и култура. Такъв е и Димитър Петров – директор на Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“. Той е и автор на книги и множество разкази, редактор на литературни и исторически книги, поет, белетрист, носител на престижни награди, които са доказателство за значимите му постижения и приноса в развитието на културата на града, литературата, в областта на визуалните изкуства, публицистиката. За мен е чест, че на този ден имам възможността да се докосна до един истински съвременен народен будител, както и до неговото творчество.
Г-н Петров, имате богата творческа биография и обществен живот в областта на културата. Наричат Ви съвременен будител. Как се постига всичко това?
Всеки има път, по който върви. Най-напред е възпитанието в семейството, училището и социалната среда. Човек натрупва познание и усещане за света и после се изразява чрез словото. Материализира мисълта, емоциите, чувствата и опита като мъдрост. При мен се получават книжки. Те съдържат стихове, разкази, статии, изследвания за родове и села, биографии на личности, исторически изследвания, етнографски изследвания, приказки за деца, митове и легенди. И когато човек узрее и стане сам ковач на съдбата си – се постигат определени резултати. А какво остава в очите и мнението на хората – само те могат да кажат като критика, или някаква оценка. Съвременният човек е длъжен да живее в сегашния заобикалящ ни свят и да е адекватен на него.
Как приема глобализацията съвременният будител?
Първи ноември е денят, в който отдаваме почит на будителите, с чиито дела и духовност сме закърмени още от детството и ученичеството. В преклонение сме към паметта и традицията на тези, които са работили в полза на нашата съдба на народ, история, територия на етнически граници и държавност. И днес има будители. Възхищавам се и се радвам на млади хора с енергия за творене на история в този дух – будителския. Освен родина, род и отечество има и съвременни каузи като дарителство, доброволчество, милосърдие, опазване на природата. Много важно е съхраняването и развитието в общественото пространство на демократични граждански взаимоотношения. Да не забравяме, че са важни културата, приносът към науката и модерните технологии. Съвременният будител трябва да е в крак с интернет пространството и да е на ниво, наред с представителите на други народи, в социалните мрежи. Да устоява, защитава и предава на поколенията българското като неповторима даденост и уникалност, в същото време да е и човек на света, човек без граници. Да съумее да съхрани българската си идентичност, независимо от новите предизвикателства. Искам да кажа, че е имало народи с голяма история, но са се загубили. Например саки, масагети, шумери, перси, акадци, вавилонци, хети, елини, траки, хуни и още много. От нас зависи дали ще останем в историята на света по-нататък.
Какво ще кажете на онези, които са се самопровъзгласили за писатели и разни други творци, без да се интересуват от оценката на времето и хората?
Не трябва да смятат себе си за писатели и да самохвалстват. Нека казват, че са пишещи, рисуващи, пеещи, танцуващи, но хората да ги оценят и признаят. А и днес това, че петима ръкопляскат около теб или пък стотина те „лайкват“ в социалните мрежи, не означава, че си вече зрял творец, а по-скоро показва, че си с голямо его и самозван авторитет. Нека сравнението с базата на съвременната ценностна система и битуването в творческото пространство само те направи творец на определено ниво?
Денят на народните будители не звучи ли вече някак демоде?
Свидетели сме на подмяна на определени ценности с нови, в контекста на съвремието и историческото динамично статукво като геополитика, енергийни ресурси, световно пренареждане на равновесията, пазарите и технологиите. Свидетели сме на зараждането на нов световен ред, който ще се отрази на ценностите. Може да сменяме дати, празници и последователност на исторически линии, но не трябва да сменяме кода си на българи. Българският календар има голямо многообразие от празници, обичаи и обреди. В тях виждаме богатството на нашата народна култура и народопсихология, съчетаващи древни традиции и вярвания.
Какво означава всъщност да бъдеш будител?
Означава да си, преди всичко, обичащ хората. Да умееш да виждаш – имам предвид да виждаш, а не само да гледаш. Да виждаш другия, отсрещния, различния. Да приемаш, че не всичко трябва да е както ти се иска. Да можеш да правиш компромиси в името на доброто в живота. Но от друга страна, да имаш енергия и да защитаваш ценностите на обществото и живота въобще. Върши си работата в името на българщината, на хората с увреждания, на възрастните хора, на децата, на социалния и културен живот, на природата. И още: имай култура към здравето, образованието и динамиката да се впишеш в бъдещето – заедно с народа си, без да отричаш глобалния свят.
Как ще коментирате периода на пандемията?
Беше период за преосмисляне на ценностите като общество и лично всеки за себе си. Мнозина останаха насаме със себе си и това ги накара да променят виждането си. Всеки може да изпадне в нужда и самота. Нека не бъдем егоисти и отчуждени един от друг. Пандемията напомни за втората заповед от десетте божии заповеди: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Ако не я спазваме, оттам нататък влизаме в новотехнологичната цивилизация на роботизиране. А можем да продължим като съхраним и човешките си ценности. Трябва разбиране и усилие на волята и желание на сърцето.
Какво ще кажете за войната?
Войни е имало винаги, локални и големи. Когато светът достигне до невъзможност да носи определено равновесие, се разклаща и влиза в криза дотогава, докато е нужно за ново равновесие или промяна. В случая върви преразпределение на влиянието за ползване на енергийните природни ресурси и минаването към нови източници като водород, слънце, вятър и прочие… Когато помъдреят хората от поредния световен конфликт и надделеят разумните – отново ще влезем в равновесие, но светът вече ще е друг. Става въпрос за ресурс като хора, енергии, дигитален свят, космически технологии и роботизация на живота във всички сфери.
Какво искате да пожелаете на читателите на вестник „Екип 7“?
Ще дам образно следния пример. Като хвърлиш камъче във вода, стават концентрични кръгове по повърхността. Нека всеки е „хвърленото камъче“ от Съдбата в морето на живота и нека прави концентрични кръгове за мир и за добро, за хората и бъдещето. Всеки със свой принос – колкото и да е малък, е безценен. Това прави и вестник „Екип 7“ – вестник Будител. Очаквам един нов свят. Пожелавам на читателите здраве с надежда и вяра в доброто бъдеще!
Честит празник!
Ванеса ДИМИТРОВА
студентка
