Последният ден на октомври отново разпалва враждата между националисти и проатлантически настроените. Не става въпрос за цветното шествие на изповядващите различна сексуална ориентация. А за тиквения фестивал на фенери за Хелоуин, който традиционно се празнува на 31 октомври. Тази година в Езиковата гимназия отново си спретнаха подобаващо парти начело с кореняк американец, който да въведе разградските деца в тамошните „призрачни“ традиции.

Андреа Чайлдс е поредното американско попълнение към учителския гимназиален колектив по линия на Българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт“. 23-годишната девойка е родом от градчето North Liberty в щата Айова. Населението му е по-малко дори от излезлия от параметрите на „среден град“ Разград – почти 20 000 души. Младата педагожка казва, че тук сбъдва своята мечта – да преподава английски език и литература извън границата на родното си място. Защото, разказва Андреа, повечето от хората там знаят само майчиния си език, което не им позволява да пътуват и да общуват с чужди народи. Заради което поемат по последния си житейски път без някога да са излизали от градчето. Да напусне пределите му, е най-голямото желание и на семейството й.

В Разград пристига малко преди да удари първият училищен звънец миналия месец. А вече е част от състава на „Железни струни“, с хористите са разучили две песни на английски. Андреа посещава репетициите понеделник и четвъртък, докато се готвят за предстоящо концертно участие през декември, като не е изключено самата тя да излезе на сцената.

Творческа натура е – обича да пее, да пише стихове, да чете криминални романи и фентъзита, в тази стилистика е замислила и дебютната си книга. „Хари Потър“ е едно от любимите й заглавия. Дори нещо повече – от сюжета разбира за съществуването на България, което оказва решаващо значение при избора й на страна по програмата „ Фулбрайт“.
Впечатлява я народната ни фолклорна музика, вече се е пробвала да се хване на кръшно хоро. Усмивката не слиза от лицето й, докато разказва за преживяванията си у нас и независимо с какви трудности се сблъсква приема престоя си в Лудогорието като приключение и сбъдната мечта. Заради това думата разочарование изобщо не присъства в разказа й.
През свободното си време се разхожда из града, където среща повече хора, отколкото по улиците на North Liberty. Пешеходните обиколки са нещо крайно непривично за навиците й в Америка. В North Liberty дистанциите между хранителния багазин и банката са много по-големи, заради което там винаги се пътува с кола. Оказва се, че в щата Айова няма като тукашните междруградски автобуси. Заради това на Андреа й е прелюбопитно да се вози на градски транспорт в България, а и може на чист български да си поръча „един билет за София“. „Пия мляко“, „Искам един хляб“ са само част от изразите, които американката вече е усвоила на нашия език. Той е третият, с който обогатява речта си. И с който сбъдва друг свой стремеж – да бъде полиглот. Когато е на 14 години, решава, че иска да усвои красотата на изтънчения френски език. В родния й град на езика на любовта говорят имигрантите от френскоезични страни. Признава, че произношението е по-трудно, но пък българската азбука й създава повече спънки.
Докато учи в гимназия, взима и друг съдбовен избор – че иска да преподава английски език. Пример взима от собствения си ученически живот – стреми се да избяга от профила на скучен педагог, който затрупва съзнанието на юношите само с граматика. А да ги приучи никога да не се предават пред трудностите и да продължават след всеки провал – бил той в класната стая или житейски. Често се забравя, че тийнейджърите имат свой, много по-различен начин на живот и схващания от по-възрастното поколение, смята Андреа, заради което не всички преподаватели успяват да достигнат до своите възпитаници. В това отношение тя е късметлийка, което е и основният й мотиватор – да следва примера на учителите си вдъхновители.
В програмата й в ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“ е залегнала английската литература. Вече втори месец с гимназистите изучават „Хамлет“, а в клас задължително ще прозвучи и любимият й „Хари Потър“. За да не е прекалено труден архаичният език на Шекспир, Андреа превръща литературата в артистично вдъхновение за тийнейджърите, като им поставя задачата да изразят емоциите от прочетеното.
Гимназистите в Разград не са първото предизвикателство пред Андреа, която през май тази година се е дипломирала от Университета на Айова. Водила е летните занимания на седмокласници в родния си град. Казва, че разликите мижду тамошните и нашите младежи са предимно в социално отношение. Разградските тийнейджъри търсят много по-близък контакт с нея, споделят своите тревоги и вълнения. Много по-възпитани са – когато закъснеят за час, стоят до вратата, докато не им се разреши да седнат на чина. Докато в Америка нахлуват директно и си сядат на мястото, без дори да погледнат преподавателя.
Тази седмица Андреа стартира още една дейност в разградската гимназия – творчески клуб за писане. Красотата на поезията американката открива съвсем наскоро. Преди време е била твърдо убедена, че перото й далеч не е подходящо за литературно творчество. „Бях категорична, че се справях ужасно, бях нервна.“, споделя девойката. Към клуба й интерес са проявили деветокласници и десетокласници, а Андреа си е поставила за цел да ги окуражи да вярват в себе си и да бъдат уверени в заложбите си.
Освен задължителните фактологични уроци, американката запознава учениците с културата, навиците и празниците на своята страна. Сама тя пък знае в детайли българската история – от Кирил и Методий, през руско-турската война до социализма. За Хелоуин бе замислила истински арт купон – с писането на страшни истории, празнични премени и танцово парти, благотворителна продажба на сладки изкушения.
Няма как да не зачекнем и темата за българската кулинария – различната кухня, която винаги прави впечатление на чужденците. Такова нещо като баница в Америка си нямат, но Андреа остава крайно учудена от друго – когато под наименованието „салата“ в менюто й сервират суров домат с плочка сирене. „Много странно, при нас под салата се разбира множество съставки“, разказва младата педагожка с присъщата си духовитост и весело настроение.
Андреа ще остане в Разград до идното лято. Дотогова има време да реши дали иска да кандидатства за още една година като лудогорски учител. Но дори и само за остатъка от настоящите два срока ще се придържа към главната цел, която си е поставила – да убеди тийнейсжърите, че светът ги очаква без ограничения, а те не са сами в него.
Десислава СТЕФАНОВА




