Откога се занимавате с музика, как се насочихте към това изкуство?
Николай Маринов, 21 години, Пловдив – Първа награда:
Родителите ми са почитатели на джаз и класическа музика, взимали са ме по концерти. Най-голям спомен ми е останал от концерт на Милчо Левиев, когато съм бил 5-годишен. Всеки петък с приятели се събираха да слушат музика и там имаше пиано, на което започнах да свиря след този концерт. Казали са на майка ми, че свиренето ми има смисъл, не е просто дрънкане. Повтарял съм си „Аз съм Милчо Левиев“. В детската градина свирих на пиано, в първи клас в Музикалното училище „Добрин Петков“ в Пловдив, след това в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ при проф. Борислава Танева, където в момента съм втори курс. Имам над 50 спечелени международни конкурси, поне 30 с първи награди. Изнасям самостоятелни концерти в Европа и Америка. Трикратен лауреат съм на наградата на Министерство на културата за високи творчески поситжения.
Дарина Дикова, 22 години, София – Втора награда:
Музиката е всичко за мен, това е едно божествено изкуство! Откакто се помня чувам музика в съзнанието си, от детското креватче. Когато съм била на една годинка съм повтаряла правилно мелодии, казали са на родителите ми, че ще стана музикант. Музиката ме призовава, винаги съм искала да бъда пианист и композитор. Като малка пеех в детски формации, от 6-годишна свиря на пиано в Национално музикално училище „Любомир Пипков“, което завърших като първенец на випуска с 32 награди от национални и муждународни конкурси. След това постъпих в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ при проф. Борислава Танева. Като студент също имам множество отличия, най-любимото ми е „Студент на годината 2021“ в категория „Изкуства“ за цяла България. Имам самостоятелни концерти в Братислава, София, Шумен, миналата година свирих и свои собствени композиции в Брюксел за разпространение на българската музика.
Карла Сгойфо, 24 години, Верона, Италия – Трета награда:
Започнах да свиря на пиано преди 15 години, след което веднага се насочих към класическата музика. Дипломирах се в Консерваториятта в Перуджа, учих при проф. Акуил Вине в Академията за музика и театър в Страдела. В момента работя с проф. Агате Леймони в Париж. Имам награди от национални и международни конкурси по пиано, изнасяла съм концерти в различни държави, като Австрия, Белгия, Гърция, Италия и Англия.
Андреас Котсиопоилос, 25 години, Гърция:
Започнах да свиря, когато бях на 6 години. Вкъщи имаме пиано, майка ми свиреше, дядо ми беше част от операта. Наскоро завърших Консерваторията в Атина при проф. Агате Леймони. Дипломирах се и в Париж. Приеха ме в австрийски университет, където ще продължа с пианото. Преминал съм през редица майсторски класове с утвърдили се професори от международни академии по пиано. Имам концертни участия в Националната опера в Гърция, концертната зала в Атина и другаде.
С какви нагласи и очаквания дойдохте в Разград?
Николай Маринов:
Никога не съм ходил по конкурси с идеята, че ще бъда победител. Опитът е наистина много важно нещо. Една от моите мечти е да свиря с оркестър. Това е неповторимо преживяване. Около 15 пъти съм имал честта да свиря със симфонични оркестри и когато имам тази възможност, винаги се опитвам да се възползвам от нея. Това е една от основните ми цели, които успях да сбъдна.
Дарина Дикова:
С огромно желание дойдох, не за да се състезавам, а само заради музиката. Чрез нас Димитър Ненов продължава да живее, щастлива съм, че имам честта да свиря негови произведения, както и рядко изпълнявания „Български концерт“ на Веселин Стоянов. За мен най-важни от конкурса са две награди – опитът и приятелството с нови колеги. В никакъв случай не е важно съперничеството, важно е изкуството. Не се състезаваме с другите, трябва да надмогнем себе си, както би казал Ницше. Изкуството, музиката – това е свръхсъзнание отвъд всичко материално.
Карла Сгойфо:
Никога не бях чувала за Димитър Ненов. Исках да опитам да свиря със симфоничния оркестър и съм щастлива, че съм финалист.
Андреас Котсиопоилос:
Нямахме достатъчно време да опознаем града. Дойдох с надеждата да свиря с оркестъра и съм щастлив, че се осъществи.
Какъв спомен ще отнесете от Лудогорието и от конкурса?
Николай Маринов:
За първи път съм в Разград и останах с наистина прекрасни впечатления, залата носи духа на Димитър Ненов. Много приятно бях изненадан от рояла „Стейнуей“, който разбрах, че е един от първите, пристигнали в България, и който е в прекрасно състояние.
Дарина Дикова:
Във вторник се паднах да свиря точно когато започна слънчевото затъмнение. Казах си, че това е огромен късмет. В началото изтеглих от жребия за поредност на участниците числото 6. Видях, че то символизира хармонията и духовността. Страшно много се зарадвах, че има много знаци, които ми показват, че всичко ще бъде успешно. Голям спомен ще бъде точно това – че съм свирила с оркестър, а винаги съм мечтала да изпълня „Български концерт“ с оркестър.
Карла Сгойфо:
Усилието, което положих в подготовката за този конкурс и шансът да свиря с оркестъра.
Андреас Котсиопоилос:
Ще запомня как работи оркестърът, за да съм по-добре подготвен следващия път. Вече знам, че трябва да комуникираме с диригента, да слушаме оркестъра… Беше много полезен опит.
Какво място заема този конкурс в професионалната Ви кариера и какво Ви предстои оттук нататък?
Николай Маринов:
Оттук нататък продължава това, което винаги съм правил – трупам материал, опитвам да надграждам все повече и повече с познания, свирене на нови произведения. Надявам се чрез този конкурс да се появят покани за други концерти.
Дарина Дикова:
Ще продължа напред с нови подвизи, нови концерти, конкурси. Ще продължа да се занимавам с пиано, орган и композиция. Иска ми се да продължа с академично израстване, да бъда преподавател, до професор, плюс концертираща дейност. И разбира се, да композирам симфонична музика.
Карла Сгойфо:
Този конкурс беше възможността да предизвикам себе си. Това е много важна крачка в моята кариера.
Андреас Котсиопоилос:
Преди да дойда, не бях чувал за Димитър Ненов. Конкурсът като опит е голямо израстване, защото не съм свирил с толкова голям оркестър като този. Все още не знам какво точно ми предстои, но се надявам конкурси, които да са по-успешни от този.
Десислава СТЕФАНОВА
