Все повече двойки в област Разград избират да обвържат живота си официално, слагайки подписите си под удостоверението за граждански брак. 609 са сключените бракове през 2021 година. Сравнено с готовността на влюбените отпреди 12 години, се вижда засилен интерес към официализирането на красивите чувства. През 2010 година на брак са се решили 466 млади семейства, или със 143 по-малко.
Ако направим ретроспективна разходка из склонността на разградчани към създаване на семейство назад във времето, ще установим, че се забелязва ръст в броя на браковете, но не може да става дума за пик, а по-скоро за плавно и не дотам равномерно увеличение. Например, 424 са били бракосъчетанията през 2020, а покачване се наблюдава отново през 2019 с 658 сключени брака. 573 са били през 2018, 598 – през 2017, 535 – за 2016-та, 559 за 2015-та. Няма рязък и категоричен скок, но все пак видими увеличение има. Със сигурност обаче преди 2015-та узаконилите своята любов са по-малко, както следва: 521, 508, 459, 440 съответно за предходните четири години.
Разбира се, трябва да се вземат предвид социално-икономическите и демографските фактори. Важно е, например, през кой период са се родили повече деца, кога се е наблюдавало по-голямо спокойствие по отношение на личните финанси.
Впечатление прави, че живущите в селата повече се насочват към олтара, отколкото гражданите. Този факт може да бъде лесно обясним с уточнението, че последните данни от преброяването на населението изведоха преобладаващо живущи в селата, отколкото в градовете. За сравнение, миналата година заветното „да“ 391 пъти са си казали в по-малките населени места спрямо 218 за градските хора. Разликата през годините достига дори двойни размери, винаги в полза на селата – 411 спрямо 247 през 2020, 347 спрямо 161 през 2013-та са само част от примерите по данни на Националния статистически институт, където може да се направи съпоставка до 2010 година назад.
Друг интересен момент от съвместния живот, който понякога е логично следствие от бракосъчетанията, е броят на разводите. Разгледан за същия времеви отрязък, той също отбелязва същата тенденция – различна е амплитудата му през 12-те години. 179 са били разводите през далечната 2010, 167 – през миналата. На пръв поглед се вижда известно завишение в отказалите се да продължат по съвместния път с доскоро избрания Единствен. Когато погледнем числата в детайли обаче, се вижда, че кривата не върви постоянно надолу – точно както при браковете, но с обратен знак. 167 през 2021, 138 – 2020, 183 – 2019, 178 – 2018, 138 – 2016…
При повторната съпоставка между селата и градовете, съвсем логично има известен превес на броя разводи в по-малките населени места, но който е по-минимален спрямо браковете, често в порядъка на единици. При това не през всички години. 2011 разликата е била значителна, но в полза на градовете – 96 срещу 82, 123 срещу 100 година по-късно , 93 срещу 70 през 2013-та, 73 срещу 65 през 2017-та. Пет години по-късно пък се наблюдава изравняване – 89 двойки са се разделили независимо дали живеят в града, или на село.
Ако трябва да се обобщи – хората по селата се женят повече, но същото не важи с такава степен за бракоразводите, като разликите с гражданите се стопяват.
Любопитна съпоставка е общият брой поводи за празник спрямо този на крайното решение за раздяла. 609 са сключили брак през миналата година, 167 са се развели. 424 са били браковете година по-рано, 138 – разводите. Преди 10 години също броят на младоженците е около три пъти по-голям – 466 младоженци срещу 179 новоразведени, като тенденцията не се променя през разглеждания 10-годишен период.
Зад тези числа стоят реални житейски трепети, вълнения и сълзи – дали от радост или от още по-голяма радост…
Десислава СТЕФАНОВА




