Йордан Камджалов: Ако Община Разград ми позволи, къща музей „Димитър Ненов“ ще отвори до два месеца

Преди три години организирахте благотворителни коледни концерти в подкрепа на рушащия се музей „Димитър Ненов“, едноименната родна къща на твореца. Продължават ли опитите Ви да спасите културното наследство, в какав посока?

Ще продължаваме да съдействаме, но тук, на местно равнище трябва хората да са готови за това нещо. Ние няма да дадем нито една стотинка, без да знаем точно къде отиват, точно при кого и точно за какво. Ние можем да съдействаме за два месеца да бъде оправена тази къща. Съвсем сериозно го казвам – отговорните хора от Областта, от Общината да ми се обадят лично мен или на моя екип и ние гарантираме, че къщата ще бъде отворена до Коледа! Ако се обадят на Коледа, къщата се бъде отворена до пролетта. Ние ще го направим! И този, който не се обърне към нас, извършва друго престъпление – на пасивност. Защото ние ще реализираме физически, морално и финансово отварянето на тази къща. Дали Общината иска да участва, няма значение и дали Министерството има пари – също няма значение. Ние, българската общественост и онези, които вярваме и сме убедени, че Ненов е музикален Левски – ние ще го направим! От ръководството на град Разград да се свържат с нас ние да оправим тази къща! Заради паметта на един човек, който не просто принадлежи на Разград, на България, той принадлежи на света. Тук, във вашя град, е роден абсолютен космополит! Не може да си представите колко съм изумен от тази личност. Този човек е невъобразим! Това не е един от моите поредни концерти, един от моите поредни проекти в България или в Европа, или в света. Това е първото нещо, с което толкова емоционално съм свързан от детските си години. Бил съм още малолетен, когато майка ме доведе тук. Когато бях поразен от тези звуци, които чух в тази зала (бел. ав. Става въпрос за зала „Филхармония“), пред която в момента има кафене. Това е потресаващо… Все едно да има кафене в Народния театър „Иван Вазов“. Това е абсолютно невъзможно…

Това не е загадка, нито е феномен, нито е чудо защо е затворена къщата музей. Затворена е, защото едни хора не са си свършили работата. Моля, апелът ми е – позволете ни ние да свършим тази работа! Ще докарам високопрофесионална строителна фирма, която е построила 30 хотела в България, много добре знае как се прави и ремонт, и градеж, и реставрация. За няколко седмици може да бъде отворена. Говорил съм с тези фирми и съм го казал на кмета и неговата администрация още преди години, казал съм го и на Министерството в София, и по БНР, БТВ, БНТ, по националните институции – че ние ще съдействаме. Моля Разград да се свърже с нас! Досега абсолютно никой не го е направил.

Защо, какъв е проблемът?

Винаги има извинителни бележки – процедури, конкурс… Паметник на културата? Да. Точно защото е паметник на културата, може да го оставим да се руши? Супер! Имало тежка процедура? Добре. Хората, които ще отворят този паметник на културата, са на крака пред паметника на културата и няма кой да задвижи някакви елементарни процедури. Предполагам, бюрокрацията също е извинителна бележка. Когато един кмет или министър иска нещо да стане – то ще стане, останалото са извинителни бележки, които не искам да слушам повече. Не ме интересува какво ще кажат, те трябва да се обадят ние да пратим фирмата и това да стане! Става въпрос за едни пари и организация, в крайна сметка. За нищо безпрецедентно не става въпрос. Гневен съм, когато виждам безотговорното отношение, включително от страна на неговите съграждани, към един феномен. Това, че в София всички са безотговорни и че в Брюксел е пълно с безотговорни хора, е факт, но от чиста гордост Разград трябва да станат и това нещо да го направят. А ние ще съдействаме, защото сме фенове и на Разград, и на Ненов. Вие сте благословени, че имате един феномен в биографията на града!

Но май не го оценяваме…

Разбира се… Разбира се… Ако хората, които живеят в града, в който е роден Бенковски ходят с гордост и отговорност по своите тротоари и ги държат чисти само защото Бенковски е ходил там преди 150 години, също ще бъде различно. Ние всички спим! Пропиляваме нашите будители, проспиваме нашите гении, продаваме ги за жълти стотинки. Построиха се хиляди магазини, но не се ремонтира една къща. Това е абсолютно престъпление! Ние ще продължим да работим за фестивала „Димитър Ненов“. Пожелавам си да се случва на всеки две години. Искам да благодаря на всички, които съдействаха на местно ниво заедно да се движим за една наднационална гордост и личност, да се прекланяме пред нещо неизчерпаемо. За никой друг композитор никога не съм говорил и правил повече, отколкото за Димитър Ненов. Тази хиперамплитуда между свръхспособния човек и свръхнеглижирането е нещо шокиращо. Все пак, в Залцбург – градът на Моцарт, има улица „Моцарт“, площад „Моцарт“, хотел „Моцарт“, кафе „Моцарт“, бонбони „Моцарт“, шоколад „Моцарт“, зала „Моцарт“… Пожелавам това нещо в Разград – да има площад „Ненов“, улица, зала, къща, ресторант, кафе, хляб, вода „Ненов“…

Дали това е постижимо?

Абсолютно! Ако аз съм кмет, ще го направя за три месеца.

Миналогодишният Ви коледен концерт с музиката на Димитър Ненов в Зала „България“ не бе уважен от официалните институции…

Институциите винаги спят. Те винаги са назад. Затова сме създали нашата фондация, която 12 години компенсира пасивността на институциите в редица отношения. Институциите са отзад на опашката, а трябва да бъдат локомотив. Когато не са – ние създаваме паралелни локомотиви, за да създаваме неща, които те никога няма да направят. GENESIS ORCHESTRA, Музикална Лаборатория за Човека, Музикалните фестивали „Димитър Ненов и „СТРЕМЕЖ“ в Царски дворец „Врана“ са част от дейността ни в извънинституционалното пространство. Но Димитър Ненов също е един извънинституционален творец. Той не е чакал някой да му каже, да го похвали, да ми плати, за да напише еди-коя си композиция. Той е творял, защото трябва да твори, защото е имал дълг да твори. И ние го правим, защото имаме дълг към тези български феномени, безпрецедентни личности. На нас не ни плаща абсолютно никой, нашият екип работи безвъзмездно. Фестивалът „Димитър Ненов“ беше създаден от екип, който не получи нито една стотинка. Създаваме го, защото сме убедени, че трябва да съществува.

Защо? Има ли потребност публиката от класическа музика?

Това е много лесен въпрос. И гладът, и ситостта са нещо, което може да бъде моделирано. Може да внушим на хората, че трябва да ядат по 10 пъти на ден, може да им внушим, че да ядат по два пъти на седмица, както пише Ботев, че с Левски в Букурещ са ядели по два пъти на седмица, е било успешна седмица… Така че – каква е потребността, е нещо, което ние колективно, като общество трябва да моделираме. Много лесно се гради пропастта между настоящето и бъдещето, взривявайки се мостовете чрез насаждане на самоубийствени за обществото потребности, или съответно липса на потребности. Да, има хора, които нямат потребност да пият вода, но това е самоубийство. Вода трябва да се пие и културата трябва да пие душата.

В края на краищата обаче всичко опира до пари. В момента разградската Филхармония е изправена пред финансов проблем заради крайно оскъдния си бюджет…

Това изобщо не е вярно. Проблемът е много по-сериозен. Ние ще намерим пари, но в Разград няма да се появят 50 топ музиканти, които да направят един прекрасен оркестър. Това просто няма да стане, това е голата истина!

Как тогава може да се реши този проблем?

Неможе да се реши. Той е много по-сериозен, много по-опасен, много по-фатален. И точно за въпроса за потребността – в Музикалната академия кандидатстват 10-20 пъти по-малко хора. Кой ще напълни тези оркестри в цяла България? Има недостиг на хора и във Варна, Бургас, Пловдив, Русе, София… Дългосрочният проблем е свързан с образованието. По-скоро образованието тук също е следствие, цялостната ценностна система на обществото е болна. Хората учат всякакви глупости, а не учат това, защото отново ние, следвайки като общество, като политика една погрешна и болна ценностна система караме музикантите да живеят мизерно. Ако тук се даде на хората по една тройно по-висока заплата и им се предоставят апартаменти, в които да живеят, и Разград привлече 50 прекрасни музиканти, Разград ще има Филхармония. И проблемът не е финансов. А проблемът е свързан с ценностната система. Включително в Италия един футболен отбор струва много повече от един симфоничен оркестър. Това беше изказване на легендарния шеф-диригент Рикардо Мути, който каза, че това е една тревожна тенденция и тя е световна. Всичко е въпрос на ценности. Ние сме предатели на ценностите, които могат да градят едно здраво общество. И в изкуството, и в медиите, и в медицината, и в политиката, и в тези, които правят хляб – в България се произвежда абсолютно, покъртително ужасен хляб. България е извършила предателство също спрямо собствените си критерии за това какво е хляб. В България хлябът никога не е бил толкова зле, колкото е сега. В момента се учим от Германия как да правим хляб. Тоест, на всички нива е извършено едно предателство по отношение на идеал, по отношение на критерия, го наричам аз.

И така, проблемът е, че музикантите получават по-малко от една сервитьорка в България, хората не учат музика и няма кой да напълни оркестрите.

Какво означава това? Че след години няма да има Филхармония в Разград ли?

Това означава. Ако така продължаваме, няма да има и Софийска филхармония. Това е въпрос на време. Затова трябва аварийно да се действа по друг начин. Но като за начало това е много глобална картина. Аз не съм песимист, сигурен съм, че нещата ще бъдат точни. Като за начало – нека ръководството на Разград да се свърже с нас, за да може след броени седмици или месеци къщата на Димитър Ненов да бъде отворена. Нека Разград да даде една заявка, че иска това нещо да съществува. Защото ние от София с моя оркестър, хор и екип ще внасяме, ще присаждаме този фестивал (бел. ав. Музикален фестивал „Димитър Ненов“) всяка година в Разград. Да, защото ние го присаждаме в момента от София – това е тежката истина. Но Разград трябва да каже „Искаме го! Помогнете ни да си го направим!“ Аз ще водя топ музикантите, в GENESIS ORCHESTRA свирят български топ музиканти, това са водачи от Националната опера, филхармония, от оркестъра на БНР. Това е цвят, елит на българските музиканти, които бяха в Разград за новооткрития фестивал. Аз съм оптимист и затова продължаваме да го правим. Не го правим, защото някой ни плаща или ни е помолил. Ние го правим, защото искам да спя спокойно. Искам да сме си изпълнили дълга към един феномен, за който хората в Разград и в България спят.

Десислава СТЕФАНОВА