Разградският творец на писаното слово Иван Димитров представи своите два последни романа. „Ребро Евино“ и „Пън клуб“ излизат под неговото перо през последните две години, но премиерата им бе съвместна заради доскорошните коронавирусни мерки. Уважаваният писател събра приятели, колеги, съмишленици, за да дискутират философското начало в творенията му. Стъклената зала на Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ се изпълни и с действителни личности от града, които дават основата на художествените му герои, сред които правнучката на Никола Икономов – Теменуга Иванова.
Макар писани отделно и с месеци разлика, двете заглавия формират своеобразно начало и край на житейския път на човека от създаването на света. А край под формата на финална точка, читателят няма да открие, той е само условен и остава отворен, поставяйки повече въпроси, отколкото отговори. Това очерта редакторът Дачо Господинов, който отдаде внимание на стегнатия и кратък стил на писателя, в който няма излишни неща. Самият той не намира за необходимо творчеството на Иван Димитров да бъде коригирано, заради което се захваща с оформлението и оставя изказа на автора в суров вид, запазвайки начина му на мислене и „ивандимитровското“ звучене. Независимо дали в поезията, или в прозата – във всяко негово произведение се извежда философското зрънце – загатнато или ясно изведено.
„Нека този, който няма чувство за хумор, да не чете романите на Иван Димитров!“, призова Дачо Господинов. Текстовете трябва да се приемат с лека ирония и усмивка, без излишни илюзии, допълни редакторът.
Как поставя началото на романите си – самият автор не може да де конкретен отговор. „Предварително знам края, целта ми е да стигна до него“, обясни той. На обратна връзка от читател, че текстът е твърде сложен, Димитров обясни, че е създаден, за да провокира размисъл. Като доказателство прочете подбрани „усукани“ откъси от двата романа.
Текстовете буквално излизат изпод перото на Димитров, защото, както авторът сподели със своята публика – творческият процес при него е старомоден, на ръка, без компютри. „Понеже ги пиша като последния изпаднал, назадничав… Изключително много ми е помогнала Галя Ралева“, се обърна той към доскорошния библиотекар, който прави възможно полетът на творческата мисъл да достигне до читателите под формата на книга. Тя е и първият читател на текстовете, до които се докосва, докато ги печата. „Как може да напише такова нещо?!“, сподели първоначалната си реакция, преди да разбере, че цялото преживяване се оказва „тотална провокация“.
Иван Димитров изказа своите благодарности към всички, които са съдействали за това „Ребро Евино“ и „Пън клуб“ да видят бял свят.
Оля Недкова, също дала началото на художествен образ, бе подготвила за автора тематичен и символичен подарък – ръчно ушито от нея облекло за книги с пафта. „Изчетох я на един дъх, заслужава си, има и хумор, и много истини, най-вече любов към Разград“, сподели тя за „Ребро Евино“.
По традиция, Чавдар Крайнов – Чарлито, прочете свое поетично вдъхновение – „Вятърът – дърво“, посветено на Иван Димитров.
След монолога на автора за проблематичния съвременен думооборот, литературната среща продължи с обмяна на творчески мисли и автографи.
Десислава СТЕФАНОВА
