Разград е тачел много цар Борис III

Имаше времена, когато наричаха царя демагог заради отношението му към обикновените хора от народа. По-вероятно е това отношение да се е дължало на непосредствеността и непринудеността в обноските му. За това свидетелстват много примери от живота на царя. А той е посещавал често Разградския край. Може би заради приятелството си с бившия си адютант Иван Багрянов или поради факта, че е обичал да пътува много. Винаги Борис III е бил посрещан твърде радушно от поданиците си.

Първото посещение е било в съвсем младенческа възраст. С хляб и сол на сребърна табла, с почетен караул, дефилиране на военни и т.н. е било съпроводено посрещането на княз Фердинанд на жп гара Разград на 7 септември 1894 г. Монархът е идвал от Русе на път за Варна. С него са били съпругата му княгиня Мария-Луиза, майка му княгиня Клементина и престолонаследникът Борис. Това съобщава вестник „Разград“ на 10 септември 1894 г.

Разградчани устроили бляскаво и „въодушевително“ посрещане на царските особи. Имало такава голяма навалица, че съществувала опасност специалният царски „трен“ да смаже някого от посрещачите.

Вестник „Разградска камбана“ пише на 15 януари 1921 г. как е бил посрещнат цар Борис III в Разград. Той е бил отседнал в текето Махзар паша /сега Воден/, а в града – в дома на Иван Багрянов. Навсякъде, където е минавал по време на пътуването си, е бил посрещан твърде радушно от хората. В Разград той е бил поздравен от представители на читалище „Развитие“. Борис III се заинтересувал за живота на този културен институт и подарил 500 лв. на фонда „Постройка на нов читалищен салон“.

Интересна случка е разказана на 24 ноември 1925 г. във вестник „Разградско слово“. В текето Махзар паша царят и Багрянов срещнали случайно разградския художник Коста Петров, който рисувал пейзаж. Царят се запознал с художника, разговаряли и пожелал да притежава негова картина за спомен. Скоро след това картината „Турски мохабет на панаира“ била изпратена в двореца Евксиноград.

Даровитият и крайно скромен художник получил благодарствено писмо от канцеларията на двореца 5000 лева.

След една разходка до Рилския и Преображенския манастир в края на януари 1926 г. царят отново споходил един от любимите си кътове за отдих – текето Махзар паша. На път за Попово той минал през Разград, придружен от княгиня Евдокия, Багрянов, писателя Елин Пелин и част от свитата си. На гара Разград, както и в селата Острово и Побит камък той е бил посрещнат и изпратен най-радушно.

В с.Батенберг /Благоево/,

където пътниците спрели за почивка, хората масово се стекли да посрещнат царя си. Свещеник Димитър Бакалов произнесъл приветствена реч, на която Борис III отговорил: „… Благодаря ви задушевно и изпитвам истинска радост, чее имах щастието да посетя един кът на майка България, където живее един трудолюбив, просветен и миролюбив народ… Аз съм стар приятел на с.Батенберг, имал съм честта и друг път да посетя вашето село… Изказвам от сърце моите благопожелания, щото Всеблагия Господ да чуе молитвите на светата ни майка Църква и ниспосли своята щедра благодат над вас, България и целия български народ…“. Това може да се прочете в „Разградско слово“ от 27 януари 1926 г.

На 21 август същата година царят минал със специален царски влак през гара Разград, след като на русенското пристанище посрещнал брат си Кирил, сестра си Надежда и нейния съпруг херцог Мекленбургски. На гарата разговарял с търговците М.Семов и Стефан Енчев, интересувал се казва е реколтата в нашия край и какво правели добре познати нему селяни от Побит камък.

Да се черкува в храма „Св.Николай“ в Разград е пристигнал от текето монархът на 28 ноември с.г. Храмът и дворът били препълнени от богомолци. Посрещнал с продължително „ура“ от гражданството, Борис III поздравил след края на службата частите от гарнизона, запасните офицери и подофицери и учениците и бурно акламиран от народа, препълнил улиците, пак поел към текето. След няколко дни той направил визита в гарнизона и 19-та дружина, разговарял с офицери и подофицери, в някои от които познал бойни другари от войните. След церемониалния марш войниците го вдигнали на ръце и под непрестанно „ура“ го отнесли до автомобила му. После монархът направил преглед в артилерийското отделение и заминал за София.

Любопитен период от живота на царя

намираме в броя от 5 януари 1927 г. на „Разградско слово“. При това гостуване и черкуване в Разград цар Борис III се простудил и бил принуден да остане една седмица при приятеля си Иван Багрянов в текето. Лекували го разградските военни лекари д-р Н.Ангелов и д-р Лободовски. След като оздравял, от София царят благодарил на двамата и дарил на д-р Ангелов златен часовник, носещ неговия вензел, а на д-р Лободовски – сребърна табакера, позлатена, също с вензела му.

През 1927 г., на 27 юни, царят посетил заедно с археолозите проф. Гаврил Кацаров и проф. Богдан Филов Демир баба теке и Свещарската могила във връзка с разкопките там. В Разград те разгледали археологическия музей. Заобиколени били от хиляди любопитни хора от града и околията, понеже било пазарен ден. Борис III заел мястото на шофьора в автомобила си и поели към Плиска и Мадара, изпратени с акламации от множеството.

През април 1928 година монархът е изпратил на председателя на църковното настоятелство в с.Батенберг свещеник Д.Бакалов 5000 лв. помощ за реставриране на църквата, чието кубе било полуразрушено от гръмотевичен удар през 1910 г.

„Царят и княз Кирил в Разград“ четем на 20 август 1930 г.- в „Разградско слово“. На 14-ти техническият персонал и работниците на каптажа по водоснабдяването на града посрещнали царя и придружаващите го лица, които били на гости на текето Махзар паша. Борис III преглеждал плановете по каптирането и тръгнал по протежение на каптажния канал, като поздравявал всички. До един изровен стар римски кладенец той се спрял и почнал да се ръкува с всички работници. След разглеждането на канала той се разделил с работниците, които го изпратили с мощно „ура“.

Много подробно „Разградско слово“ отбелязва царската сватба през октомври 1930 г. Делегация от града е отпътувала за София да поднесе честитки и благопожелания на царската двойка от името на общинския съвет и гражданството. В броя от 21 октомври са публикувани на уводно място разменените телеграми от кмета Бончо Чобанов и гражданството и от името на царя за височайшото събитие. Общинският съвет е решил вместо да се поднесе подарък на царската двойка, да се дадат помощи за 13 хиляди4 лева на крайно бедните граждани, а на учениците да се раздадат бонбони. Също – улица „Главна“ да се преименува „Царица Йоанна“.

Два дни са продължили тържествата в града по случай царската венчавка. На 31 октомври 1930 г. е бил отслужен молебен за здравето на царя и царицата. За значението на височайшия брак е държал реч директорът на гимназията Иван Попов. Тържеството завършило с хора. На другия ден – празникът на народните будители и имения ден на нейно величество – е бил отслужен молебен за здравето й, играли са се народни хора,, а вечерта се е състояло импозантно факелно шествие из улиците на града.

Голям празник за разградчани е и рождението на престолонаследника.

На това е посветена цялата първа страница на „Разградско слово“ от 19 юни 1937 г. Вестникът списва събитието много подробно и прочувствено. С камбанен звън, с гърмежи от пушки и картечници започнал паметният ден. От 9 часа разградчани се тълпели пред високоговорителите. На площад „Цар Освободител“ в присъствието на хиляден народ, войниците от 8-ми конен полк и 19-а пехотна дружина и официалните лица е бил отслужен тържествен молебен. Народните веселия са продължили три дни. За първия ден вестникът пише: „Разград преживя един ден на истинска буйна радост. Това беше един непринуден изблик на топли и сърдечни чувства, които мъчно се поддават на описание…“. А заради своите подвизи по бранните полета 19-ти пехотен полк7 е бил удостоен с шефството на новородения Симеон, княз Търновски.

За едно минаване през Разград на път от Варна за Попово съобщава „Разградско слово“ на 29 септември 1937 г. Минаването на царя е било на 26 септември. Познат от гражданите, Борис III е бил възторжено акламиран.

На 3 октомври 1938 г. са се навършили 20 години от възшествието на Борис III на престола. По този повод „Разградско слово“ излиза със специален брой на 2 октомври. О.з. Полковникът Иван Казанаклиев е написал уводната статия „Негово величество Цар Борис III”. С вълнение се чете откъсът „Аз България не напускам“ от книгата „Цар Борис III като воин“.

Интерес предизвиква на втора страница статията на Крум Денев „1918-1938“, посветена на посещенията на царя в нашия край, който по няколко пъти в годината през периода 1919-1928 г. навестявал държавната гора Махзар паша, за да сподели мисли със своя приятел Иван Багрянов. При тези пътувания между народа хората не са раболепничели пред него, а искрено го уважавали и адмирирали. А авторът пише: „Няма по-голям подвиг от това да завладееш душите и сърцата на един народ“.

В редовната рубрика на вестника „Силуети на знайни и незнайни нашенци“ е поместен материал пак на Крум Денев /под псевдонима Бомбардир/. Той е посветен на „най-знайния между незнайните“ – на царя. Тази рубрика обикновено е хумористична, но този път е напълно сериозна. Ето малък откъс: „Цели двадесет години той, най-знайният между незнайните, живее между нас с съдбата на народа. Няма колиба, села или град да не се е вестявал, не за да парадира, а да обнадеждава, да се осведомява и да напътствува в силата на трудолюбието и здравия дух. Затова в сърдцето на всеки българин той има завоювано по едно местенце, което съхранява чувствата на гореща привързаност, благородно приятелство и смело пожертвувание“.

20-годишнината от възшествието на престола е било отбелязано в Разград

с молебен и парад на войсковите части. И както на всички паметни дати – рождения и имения ден на царя, християнски и официални празници, са били изпратени и получавани поздравителни или благодарствени телеграми.

Неочаквано идва денят 28 август 1943 г., когато земният път на царя внезапно секва. На смъртта на Борис III е посветен целият брой 742 от 8 септември 1943 г. на „Разградско слово“. „25 години в служба на род и родина“ е озаглавена уводната статия, подписана „Разградско слово“. „Царят Обединител почина“ е следващата статия, разказваща за скръбта на разградчани.

На 29 август на площад „Цар Освободител“ са били отслужени заупокойна молитва за царя и благодарствен молебен по случай възшествието на цар Симеон II. Трогателно слово е произнесъл архиерейският наместник Ангел Хубанчев. Последвало полагане на клетва за вярност на новия цар от войсковите части.

На втора страница на вестника може а се прочете пространна статия за всенародната скръб в София и поклонението пред тленните останки на Борис III. На 4 септември и в деня на погребението на царя са били отслужени панихиди. Църквата се оказала тясна да побере дошлите богомолци. В деня на погребението след панихидата всички се отправили към площад „Цар Освободител“, за да слушат пред читалището предаването на Радио София за погребението. „Очите на всички бяха изпълнени с сълзи и над площада се носеха въздишки и вопли“ – пише „Разградско слово“.

Панихиди за починалия цар са били отслужени и на 26 февруари и 28 август 1944 г. Но идват нови времена… През септември 1946 г. след проведения референдум /смятан от някои автори за незаконен/ България е обявена за република. Царското семейство напуска страната…

Като завършек може би е достатъчно да се сподели един епизод, станал някъде из нашия край. Царят пътувал с автомобила си за Русе и настигнал по шосето прегърбен старец. Поканил го да пътува с него, но селянинът казал, че няма пари за возенето. Царят го взел, в разговора станало ясно, че човекът имал двама сина, убити на фронта. Монархът го утешил, старецът се ободрил и запитал събеседника си виждал ли е царя и скоро ли ще се жени. Царят запазил анонимността си. Когато наближили Русе, царският автомобил бил заобиколен от посрещачи и тогава старецът разбрал с кого е пътувал. Просълзил се и благодарил Богу, че е бил участник в тази среща. След няколко дни човекът е бил повикан в общината, където му съобщили, че от двореца са му изпратили чувствителна парична сума. Такива епизоди са били твърде характерни за монарха.

Божидарка ЗЛАТАРЕВА