Йордан Заимов е роден на 23 април 1921 г. в София. Завършва славянска филология в Софийския университет. През 1950 г. се жени за Василка Тъпкова. Става професор по езикознание в Института по български език при БАН. Занимава се с проучвания в областта на българската, балканската и славянската етимология и ономастика, историята на българския език и славянската епиграфика. Първи разчита и възстановява заедно със съпругата си Василка Тъпкова-Заимова (1924-1918) през 1968 г. текста на Битолския надпис на Йоан (Иван) Владислав от 1015-1016 г. Умира на 11 декември 1987 г. в София.
Ще се запитате каква е връзката? Връзката е, че майката на Йордан Заимов – Райна Йорданова Ненова, по съпруг Заимова (1885-1968) е от Разград. Тя е родена в семейството на разградския нотабил (заможен и виден гражданин) Йордан Ненов. Сестра е на художника Георги Йорданов-Гогата (1892-1967) . Баща на Йордан Заимов и съпруг на Райна е роденият в Габрово учител Димо Димитров Заимов (1873-1954). Димо Заимов като същи възрожденец учителства в различни села на България, докато се установи в училище „Тодор Минков” (сега 20-то иновативно ОУ с ранно чуждоезиково обучение) в София. Там се пенсионира. Получава грамота от Н.В. Борис ІІІ за високо оценена учителска дейност (1921 г.). Известно време Димо се занимава и с рекламна и комисионерска дейност в София. Офисът му се е намирал на ул. „Граф Игнатиев” и ул. „Княз Александър Батенберг”.
Отначало семейство Димо и Райна Заимови живеят под наем на ул. „Цар Самуил”. След 1925 г. то се мести в т.нар. „Горнобанска къща” на ул. „Военен път” (сега бул „Монтевидео”, кв. Овча купел). Тя е двуетажна, построена от двамата брартя Димо и Петър Заимови след закупуване на имот през 1914 г. Не ми беше удобно да питам дъщерята на Йордан Заимов – проф. Рая Заимова, как се пресрещат житейските пътища на Димо и Райна и кога се женят, но това, като че ли не е много важно. Важното е, че те дадоха живот на един голям учен на България. Всъщност Йордан Заимов не е само учен, а поет и скулптор. Освен всичко друго, особено ме впечатли стихотворението му „Майка”, (може би, защото е писано в Разград на 8 август, 1942 г.):.
Идат ли, идат ли, рожбите родни,
Идат ли те от далечна война?
В тихо огнище ги чака смирено
майка прискръбна и млада жена.
Поглед изпит все по чакане пусто
сякаш напразно обръщат назад –
няма ли някой да каже поне че
иде от фронта я син или брат.
– Ще ли се върнеш, о рожбо едничка,
Радост, и грижа, и светла звезда?
Ще ли те видя едничък път още
несполетен от човешка беда?
Чакам те, чуваш ли, скоро върни се
мойте прегръдки за тебе жадуват,
мойте очи са изплакани вече
моите скърби все тебе милуват.
Бащата Димо Заимов е бил запален колоездач, През 1907 г. пътува с велосипед до Лондон, където посещава Балканското изложение и до Санктпетербург (1912). Участва редовно в конгресите на Българското колоездачно дружество, вкл. в Разград през 1936 г. Освен това е свързан с началото на учителското синдикално движение и читалищното дело. Райна си остава домакиня, каквато е традицията по това време. Прибрана и чистница като всяка разградска съпруга от онова време, за Райна Заимова от внучката й Рая е записан следния спомен. „В Горнобанската къща на семейство Димо и Райна Заимови, която беше с девет стаи, е имало германски военни на квартира. Когато получават заповед за оттеглянето си, те си плащат наема, изчистват стаите, в които са живели и си заминават. Тръгва обаче слух, че на тяхно място ще дойдат хора от съветската армия. Тогава майката на Йордан Заимов, Райна, прибира всичката покъщнина, скатава дори и пружините на леглата и оставя въпросните стаи с гол под и стени. На въпроса, отправен от близките ѝ, защо постъпва по този начин, тя отговаря: „Аз помня от мама и баба как са се държали русите по време на руско-турската война, как са безчинствали и приянствали като свине!“. Художникът и брат на Райна – Георги Йорданов е възпитаник на Драган Даниилов, Петко Клисуров, Цено Тодоров и Иван Мърквичка. Бил е учител в Разградската гимназия, Член основател на Групата на севернобългарските художници. Превръща дома си в картинна галерия (1963-1967), кoято завещава на съгражданите си. Скулптурната група на момченцта в градинката пред часовника е дело на покойните разградски художници – Георги Йорданов, Коста Петров и Димитър Арнаудов. Георги Йорданов не прекъсва връзките си със семейство Заимови. Оставил е портрети на Райна Заимова, на Димо Заимов и на Йордан Заимов.
Проф. д-р Пламен РАДЕВ
