През последните няколко години в „Екип 7“ отдели място на няколко много сериозни изследвания за историята на Градския парк на Разград – за неговото създаване, разширяване, облагородяване, за сегашното му състояние, за благородното дело на Иван Свирачев и сподвижниците му от Дружество „Лес“, сложили началото през 1901 година. С настоящите бележки хвърляме още светлина върху темата за парковете в национален мащаб, от което става ясно, че и по отношение на парковото строителство разградчани са сред пионерите у нас.
Ландшафтната архитектура е обемна и пространствена организация на територията, съчетаваща природни, строителни и архитектурни компоненти в цялостна композиция, която носи определен художествен образ. Подобно на архитектурата и градоустройството, ландшафтната архитектура е форма на пространствено изкуство. Тя е проектиране на външни площи, забележителности и структури за постигане на екологични, социално-поведенчески или естетически резултати.
В историята на ландшафната архитектура трябва да се прави разлика между градски паркове и градски градини.
Паркът е обществена площ с трева и дървета (зелено пространство), обикновено в град, където хората отиват, за да почиват и да се забавляват. Градските паркове могат да бъдат определени като естествени природни зони в градска среда. Смисълът на парковете е да се избяга от градската суматоха, а не да създават по-шумни и активни зони. Във всеки случай нашата дума „парк“ идва от латинската дума : „parricus“, което означава „заграждение“. Паркът е обширна, обикновено над 10-15 хектара, озеленена площ, благоустроена и художествено оформена, която представлява самостоятелен архитектурно организиран комплекс, в който е създадена хигиенична и естетически благоприятна среда за отдих на населението.
Трудно е да се направи точна разлика между парк и градина, но има такава. Градската градина е по правило по-малка от парка (с известни изключения, особено в България), с алеи, цветя, цветни лехи, декоративни храсти. Служи за по-краткосрочна почивка или просто минаване през нея. По начало в градските градини няма колодруми, стадиони и летни театри. На практика термините не се използват непременно толкова ясно, колкото на теория. Важното е, че парковете и градините са силни посланици на културната и природната история.
Северният градски парк в Разград като вид е за дълго време и за пасивен отдих (такъв с ниска интензивност) и приблизително еднакви дължина и ширина (т.е. не е линеен) с приблизително пейзажно-геометрични композиции.
В посочената по-горе разлика между парк и градина хронологията за възникване на паркове в Княжество България и Източна Румелия е затруднена от прерастването на някои градски градини в паркове. Все пак за парковете, тя е следната: Борисовата градина в София от януари 1885 г. Тогава придобива характер на парк (преди това е пепиниера, т.е. разсадник). Парк „Аязмото“ в Стара Загора е от февруари 1895 г., Кьошковете в Шумен – 1897 г.
Малко след това започва залесяване на околностите на Разград. От 1 май 1901 г. новозалесеният участък станал място за разходка и спонтанно започнал да се нарича парк. Така остава и в историята и понастоящем.
Ето как и по отношение на парковете Разград е сред пионерите в страната. В доста градове създаването им е по-късно – например паркът на острова в Марица в Пазарджик е създаден през 1905 г., градският парк в Ямбол – 1905 г. и пр.
Тук е добре да направим едно уточнение. Всички, по-рано и преднамерено създадени залесени площи като тази в Разград, в повечето градове са наричани отначало градини, а някои остават и с това име. Примерите са: Градска градина „Св. Георги“ – Добрич, 1890 г.; Морска градина Варна, 1890 г. (начало), окончателно завършена 1912 г.; Търновска градска градина (на мястото на днешния Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“), от 1892 г.; Морска градина Бургас 1891 г.; Силистренска дунавска градина (парк от 1905 г.) и пр. В разградския парк е открит първият парков колодрум със землена писта. Разградската спортна конфедерация обединява колоездачното дружество и дружество „Делиормански юнак“. Обединението става на 19 февруари 1904 г. Конфедерацията се ръководи от триумвират в състав: председател Др. Данаилов, подпредседател А. Изворов, секретар Г. Ключаров.
Именно конфедерацията успява да склони дружество „Лес“ за колодрума и игрището в средата му. За построяването на колодрума от утъпкана пръст за проекта и изчисленията голяма заслуга има Парашкев Павликянов. Това уникално за времето си съоръжение е строено от 1903 до 1907 г., макар че разрешението е от 1906 г. Без да се притесняват от недовършения строеж, разградските колоездачи провеждат състезание на 12 юли 1904 г., като карат във вътрешния плац на новозаграденото място от 9 декара. На същата дата през 1907 г. е първото неофициално международно състезание на завършения колодрум. Официално той се открива на 15 юни 1908 г.
Що се отнася до колодрумите със землена писта, някои са строени по същото време както в Разград, други – по-късно, но нито един не е в парк. Пръстен колодрум във Варна има от 1902 до 60-те г. на ХХ в. На мястото на стария варненски колодрума е изграден Дворецът на културата и спорта. През 1905 г., тогавашният кмет на Пловдив – Христо Милев, осигурява място за построяване на колодрум край Станимашко шосе. През 1904 г. в Стара Загора е построен землен колодрум с писта с дължина 260 м и ниски виражи. През 1943 г. на същото място в Станционната градина (пред гарата) е построен нов землен колодрум с писта 333 м и сравнително по-стръмни виражи. Върху дарено от Общината място в Габрово (дн. завод „Буря“) през 1906 г. габровското колоездачно дружество започва изграждане на колодрум. Не са намерени данни кога е открит. Виражите му са оформени от насипана и утъпкана глина. Сега е нещо като сметище. Землен колодрум в Сливен има от 1911 г. Първата копка на земления колодрум в София е през 1921 г., а първото състезание е през 1924 г. През 1921 г. Русенска община предоставя за ползване на русенските спортни организации мястото „Керемидарите“. Тогавашното сметище на града е превърнато в удобен колодрум със землена писта, дълга 333, 33 м и широка 9 м. Колодрумът е открит официално на 23 август 1925 г. Землен колодрум в Севлиево има от 1929 г., в Троян от – 1935 г., а в Казанлък – от 1936 г.
А сега няколко думи за летните театри в страната – тук Разград също е сред по-първите в страната.
Първият летен театър у нас е във Варна. Още след Освобождението на мястото на днешната Астрономическа обсерватория „Николай Коперник“ е била изградена малка дъсчена сцена със стотина стола, разположени в няколко редици. Това е бил първият летен театър, където варненски и гастролиращи артисти са изнасяли своите представления. През 1889-1890 г. Варненската община построява в Градската градина часовникова кула и зала за театрални представления, концерти, сказки и събрания, наречена зала „Съединение“. Ето какво е положението в другите градове: Летен театър-градина „Нова Америка“ в София – основател Янко Петров – от началото на ХХ в. до 1914 г.; Летен театър – Пловдив, 1954 г.; Летен театър – Бургас, 1957.
Все пак, първият парков летен театър на Царство България е в Разград.
Работата по него започва през 1923 г., но е прекратена поради редица неудачи. През 1925 г. постройката е предвидена за театрални представления, кинопрожекции, концерти и събрания. Завършена е през 1926 г. Предвидена е и пристройка за парков бюфет, тъй като старият станал негоден за използване. Старият парков салон-бюфет е построен 1905 г. и е един първите в парковете на Княжеството. Не е променял мястото си – където сега е ресторант „Лес“. За сведение: през 1899 г. има казино-бирария в островчето на езерото „Ариана“, разрушена 1972 г. Бюфетът в градската градина на Търново е от 1907 г.
Рондът в парка на Разград е от 1903 г. и може да е един от най-старите в страната. Всъщност значение на думата „ронд“ (ронда) на български не може да се открие. Думата има френски и холандски произход. Може би идва от ротонда (от латински rotundus), която е всяка сграда с кръгъл или цилиндричен план, понякога покрита с купол. Сегашният ронд (ронда) в парка на Разград обаче е с правоъгълна форма.
Рондът в Разград отначало е бил с полусферичен покрив, със сцена за музиканти и хористи. Той и салонът-бюфет са осветени с молебен и „Светая лета“ на 30 април 1906 г. по случай петгодишнината на дружеството „Лес“. На ронда пее хор под ръководството на Максим Стоянов. Освен множеството граждани участват военната музика на 19-ти пехотен полк, юнашкото дружество и колоездачното дружество с трикольорни ленти и знамена. След службата се люшва дълго хоро, а официалните лица отиват в салона-бюфет за банкет с многобройни наздравици.
Летният театър е бил като се застане срещу сегашния „Лес“, вдясно от сградата. Там някога имаше долепен до масите външен бюфет на ресторанта. Рондът и летния театър са съборени в началото на 50-те години на ХХ в. Рондът се застрои наново като правоъгълен със сцена, а новото лятно кино се откри през юни 1956 г на мястото, където сега е ресторант „Лятно кино“.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
Снимки: архив и Фейсбук
