Една сутрин телефонът прозвъня необичайно дълго. Бръснеше се в банята, но все пак успя да го вдигне преди да се е събудила жена му.
– Позна ли ме след толкова години? – запита го тя.
– По аромата – пошегува се той.
– Искаш ли да се срещнем?
– Къде?
– На нашето място.
Сега пътуваше по тесния планински път със смъкнат гюрук. Караше бавно, пропускайки тежките товарни камиони, носещи трупи към равнината. Вдъхваше хладния аромат на чам и родопските треви и мислеше за нея. Беше я срещнал на тенис корта, играеше сама, усъвършенствайки сервиза си.
– Подхвърляй по-високо топката – посъветва я той.
– Покажи ми.
Изиграха два-три гейма, като той високо прехвърляше мрежата, а тя отскачаше за смача, при което се виждаха бикините й. Обясни й как да посреща ретура, как да плъзга маратонките си по тревата, без да се контузи, как да бие форхенда. Обещаха си на утрешния ден да продължат играта си. На следващия ден тя се яви с нова туника и прическа ала Катрин Деньов, напръскана с „Шанел“.
– Не е ли твърде скъпичък – беше я запитал той.
– За мен не е. Работя в парфюмериен магазин.
Тъкмо бяха разменили няколко топки и заваля дъжд и тревата бе станала прекалено хлъзгава.
– Знам един ресторант на другата страна на язовира в което правят чудесна пъстърва, предлагам да отидем там.
– С коя машина? – запита той.
– С моргана. Никога не съм карала ретро автомобил.
– Внимавай, скоростите й са на обратно – предупреди я той, подхвърляйки й ключовите на колата.
Но въпреки предупреждението, тя ги бъркаше постоянно, като се смееше. Накрая се отказа, натискаше само амбреажа, а той местеше скоростния лост, като при всяко движение докосваше бедрото й. Дъждът се усили, пътят стана непрогледен и тя отби в дясно и дръпна ръчната, сядайки върху него. Любиха се докато пороят не спря, после лесно намериха ресторанта, кацнал на една скала над язовира с панорама към близкото село и заснежените върхове в далечината. Рибата им сервираха, печена в керемида.
– Ммм, прекрасна е!
– Това е дива пъстърва – поясни му тя – отглеждат я в специални живарници.
Поръчаха си бутилка „Траминер“ и, обядвайки, наблюдаваха две платноходки, които се рееха в язовира. На връщане си купиха килограм манатарки и сладко от боровинки. Любиха се до късно, а на сутринта той я събуди с чаша кафе под носа. Тя направи палачинки с мед и закусваха двамата на терасата, когато му каза:
– Виж тези сладури.
Той погледна нататък, където група въдичари седнали на трикраки столчета, направо във водата разхожда помежду си леген със салата и бутилка ракия.
– От няколко дена ги наблюдавам, риба не хващат, но ритуала спазват – надигат бутилката, бодват от салатата и бутват плаващата радост към следващия.
Техния ден също беше елементарен. Сутрин палачинки с мед или с боровинки за разнообразие, на обяд гъби, вечеря в ресторанта на скалата, през нощта секс на воля; истински релакс…
…В хотела сега пристигна пръв, нае същата стая с огромната тераса. Докато я нямаше, реши да поиграе малко тенис. Тъкмо някакъв младеж си търсеше партньор. Младежът му оказа сериозна съпротива, играеха гейм за гейм. Вече губеше сета, когато се появи тя. Паркира огромния си мерцедес до моргана и увисна на врата му.
– Сдобила си се с нова кола.
– Да, купи я мъжът ми.
– Много е хубава.
– Чакай да се преоблека и ще се включа във играта.
Младежът й преотстъпи ракетата, а той призна, че значително е задобряла. Биеше форхенда с опъната ръка, а смачът й бе неспасяем. Не можеше да откъсне поглед от бедрата й. Изглеждаха по-мускулести, по-сексапилни. След тениса правиха любов във банята и сега лежаха голи в леглото и той я запита:
– Как се сети за мен?
– Мога ли да те забравя… С теб преживях най-хубавите дни от живота си.
Той запали цигара, тя сложи пепелника на гърдите си, така че да ги докосва при всяко движение на ръката си. Пушеше бавно, изпускайки малки кръгчета.
-З а кого се омъжи?
– За Голщайн.
Познаваше го лично, държеше два парфюмерийни магазина, на „Витошка“ и на „Раковска“.
– Не е ли твърде възрастен за теб?
– Обичам го.
„Него или кесията му?“ – въпросът беше на езика му, но се въздържа, следейки кръгчетата, как се разширяват във въздуха и изчезват в пространството. Тя плъзна ръка по корема му и възкликна:
– Отново е готов!
– Като пионерче е, винаги готов.
– Свършвай в мен, стерилна съм.
Отново отиваха с моргана до ресторанта на скалата, отново закусваха с палачинки на терасата и гледаха въдичарите с легена и салатата. В останалото време правиха любов и тя беше казала:
– Знаеш ли, мили, това е раят. Бих останала с тебе цял живот, ако не бе…
– Бизнесът – допълни той…
***
Една сутрин пушеше цигара в леглото, когато се обади тя:
– Честито, татенце, имаме си син.
– Нали беше стерилна?
– Стерилен е мъжът ми.
– Майната ти! – каза той и затвори телефона.
– Кой се обажда, скъпи? – размърда се жена му.
– Беше грешка.
– Ще направиш ли кафе?
– Както винаги…
