Исперихската болница продължава да привлича млади и амбициозни кадри. Напук на всеобщата каша, която властва в родното здравеопазване и отдръпва обещаващите лекари от кариера у дома. И на фона на все по-голямото им желание да заминат за чужбина. Заради това звучи абсурдно, но е факт: най-новото попълнение на лечебницата в Исперих е поредното доказателство, че градът не спира да се развива като притегателен център за силно търсените лекари.


Тя е родом от Балчик. Млада, в разцвета на своите най-слънчеви дни, упорита и решена да бъде в помощ на исперихчани. Времето, прекарано с д-р Елиз Селимова, бе крайно недостатъчно да я опозная като лекар и още по-кратко, за да създам неин достоверен профил отвъд бялата ѝ престилка. Заради това, нека говорят нейните пациенти. „Много добър специалист, лекар и най-вече „ЧОВЕК“, „Много добър специалист много съм доволна от нея, благодаря ѝ за лечението ми“, „Респект!“, „Браво!“… Десетки други в същата стилистика са коментарите на тези, които я познават. Пожеланията за успех, късмет и съхранение на човещината валят под информацията на болницата във фейсбук страницата ѝ за новоназначението миналата година.
Д-р Селимова казва, че най-важното за нея е да погледне към проблемите на хората, които я търсят заради своите болежки, отвъд чисто медицинската консултация. Да ги заговори за тревогите им, притесненията и страховете. И най-вече – просто да ги изслуша. Дефицитно сред колегите й, както разбира от пациентите си.

Ако вече си мислите, че д-р Селимова е психолог, психиатър или друг професионалист по раздаване на универсални житейски съвети, тук грешите. 33-годишната любителка на разходките сред природата практикува гастроентерология. В приемния си кабинет обаче често ѝ се налага да разголи душата на физически болните, за да облекчи емоционалния им товар. И не ѝ тежи. За седемте години професионален стаж в добричката болница, вече се е научила, че работата трябва да остане зад гърба ѝ в мига, когато прекрачи вратата на болницата.
Как се случва така, че сравнително малката общинска исперихска болница привлича млади лекари в условията на несигурно бъдеще, нископлатен и неуважаван труд? С отношение! До този извод стигнахме с гастроентероложката, която е живият пример, че провинцията може да не бъде обречена, загиваща пустиня. Елиз предпочита да работи в Лудогорието, при все че получава предложения за доста по-перспективни и високозаплатени длъжности във Варна и Силистра. И ето, че вече почти година е част от колектива на МБАЛ-Исперих. Тук получава подкрепа за професионалното си развитие, съпричастност, съобразителност, спокойна работна атмосфера сред сговорчив колектив и свободата да лекува с неограничен достъп до апаратура. Благодарна е за протегната ръка от колегите и директора на здравното заведение д-р Иван Гайдаров, защото ясно осъзнава, че да прокопсаш в по-големите болници, е по-сложно и бавно.
За първи път пресича табелата на лудогорския град миналия септември. С предварителната подготовка и нагласа, че населението в малкото градче има „друго мислене“. Дотогава разкази за болничното заведение слуша от съгражданина си от Балчик д-р Парсек Салбашян. За американския Дон Кихот в бяла престилка Ви разказахме през лятото на 2021 година. Условията, които ѝ предлага д-р Гайдаров, се оказват достатъчно приемливи за нея, за да може днес с категоричност да заяви, че това е нейното място. Вкъщи, край брега, се прибира през няколко дни, а близо двучасовото пътуване до морето все още не ѝ е дотежало. Точно тава завръщане е едно от изискванията на младата жена, когато решава да смени коридорите на болницата в Добрич. Получава примамливи предложения от университетската болница в морската ни столица, но големите играчи не са склонни на компромиси. Все пак, те са търсени за работа и определено не „плачат“ за кадри.
С назначението на тесния специалист, в Исперих вече заработи сектор по гастроентерология към Вътрешно отделение. Официалното му стартиране бе в петък, когато обнадеждаващата новина сподели лично д-р Селимова. До момента за болните с коремни оплаквания се е грижил само д-р Стефанов от Хирургията, но предимно диагностично. Тези пациенти вече имат своето място в здравното заведение. А исперихчани – своя лекар и нов приятел.
Името на д-р Селимова обиколи интернет изданията през лятото на 2020 година покрай ковид кризата и недостатъчния персонал в добричката болница. Тогава върху нея и още няколко нейни колеги пада тежестта да се справят с неизвестното ново зло. Без яснота какво представлява и как да се преборят с него, без пулмолози или инфекционисти. Налага се да редуват своите 24-часови дежурства в ковид отделението. Останалите си пациенти започват да препращат към Варна. По-възрастните лекари отказват да се подложат на риск от заразяване. „Бях на прага да се откажа. Беше много тежко! Страх винаги е имало. За първи път се сблъскахме с нещо толкова смъртоносно“, Елиз си спомня престоя в изолатора. Месеците, прекарани там, за нея са голям урок, обучение и дори цяла школа. Докато вирусът взима живота на нейни млади колеги, най-голямата ѝ тревога е да не зарази своята майка.
Днес може да си отдъхне, че тежкият период вече е зад гърба ѝ. И да насочи вниманието си към Исперих. Че няма да остави бялата престилка – е сигурно. Самата тя го знае от първото си стъпване в болницата в Балчик. Тогава е ученичка и се примолва да проследи работния ден в лечебницата, за да реши дали иска да кандидатства медицина. Натам я насочват преподаватели й, защото виждат интереса ѝ към химията и биологията. Допълнителен тласък за професионалния ѝ избор ѝ дават разговорите с пациентите, които намира по стаите им, благодарни за закрепеното им здраве. Не съжалява за поетия път. Както и днес, когато дойде да работи в Исперих. Споделя, че хората тук оценяват труда на пътуващата лекарка. Благодарността им получава под формата на любимия си подарък – цветя. По възможност, орхидеи. Често приема такива от своите пациенти. Винаги в саксии, за да си спомня за всеки един от тях и доброто, което им е направила. А те, когато се върнат за преглед, не забравят да се позаинтересоват грижи ли се за растенията.
Свободните си следобеди Елиз прекарва из исперихските улици, където я чакат приятелски разговори с местните. Тогава не я притесняват с оплакванията си, а дори ѝ предлагат маршрути за туристическите й авантюри. Сега колегите ѝ от болницата са решили да я научат да кара колело. За да заздравят колектива с разходки на две гуми.
Натовареността в новия сектор по гастроентерология все още не е високо интензивна и д-р Селимова е далеч от burnout синдрома /професионално прегряване/. Лятото не е сезонът на болестите, пациентите имат други ангажименти, шеговито вметва лекарката. Заради това сега е моментът да отдели повече време на своята страст – пътешествията. Обикаля България, следвайки старата максима „Опознай Родината, за да я обикнеш“. Или чете книги – фен е на Стивън Кинг. Като че ли ужасите в здравеопазването ни не са недостатъчно… Но подобни примери като д-р Елиз Селимова са светлият лъч надежда, от който всички имаме нужда, за да повярваме, че не сме обречени.
Десислава СТЕФАНОВА





Прекрасен човек и много добър лекар❤
Боклука да
Прекрасен човек и специалист! Дано живота ме среща с повече лекари като нея!