Божидарка Златарева е краевед. Миналия месец в Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“ бе представена най-новата й книга – „Разград и автентичната сага на времето“. Ентусиазъм, трудолюбие, изкусно боравене със словото – това са качествата, благодарение на които Златарева има успехи в краеведкото и журналистическото поприще – изготвя първите три краеведски библиографии, публикува много краеведски статии, написва три книги. А който познава Божидарка Златарева по-отблизо, знае, че тя съчетава високия професионализъм с изключителна човечност и скромност, винаги е готова да помогне и даде съвети на този, който има нужда; да оцени достойнствата на другия.
„Без познание за миналото няма настояще и бъдеще“ – изтъква често краеведът Божидарка Златарева. И действително, в трите си книги и многото си краеведски статии тя се стреми да изтъкне ценности от миналото и да ги съхрани в настоящето и бъдещето. Неслучайно е носител на наградата на Община Разград „Златен Пегас“ – за значим принос в развитието на културата в града, и на наградата „Никола Икономов“. Разговаряхме с нея за мисията й на краевед, за за корените на нейните интереси към краезнанието, за проучванията й през годините.
Може ли да се каже, че наченките в интереса ти към краеведството сe коренят още в детството ти?
Когато бяхме малки, със сестра ми нямахме кукли, освен парцалени. Играехме си с два войнишки кръста със светлосиня лентичка отгоре. Бяха ни казали, че тези кръстове са на дядо ни по бащина линия за храброст във войните –Балканската и Първата световна война. Измисляхме си разни игри и която победеше, й закачахме за награда кръст. Имаше един учебник със стар правопис с много интересни четива. Спомням си това за Баба Тонка. Така тези четива ме възпитаха не в любов към краезнанието, а към майката, към родината, към българщината, за което цял живот съм им благодарна.
А как започна отношението ти към краезнанието?
Отдалече. За моя град знаех твърде малко. Обичах го, но някак между другото. Не можех да забравя, че отне майка ми. Бях съвсем малка. Не можаха да я спасят лекарите. И когато отидох на гости на сестра си в ГДР, видях Ваймар. Ваймар на Гьоте и Шилер. И написах в първия си публикуван разказ, че любимият ми град е Ваймар.
Как стана краевед? Сподели за първите ти стъпки в краезнанието!
На 21 години постъпих в Библиотечния институт. След това – в Окръжна библиотека в Разград. Какво видя в мене директорът на библиотеката Веска Розова, не знам, но тя ме назначи за методист и същевременно да бъда и краевед. Като методист обикалях селищата в окръга и се запознавах със съвременния живот и съвременните хора. Четях стари и нови вестници и книги и разбрах какво богато средище на културен, политически, просветен живот е бил Разград, какви личности е имал. Така обикнах Разград. Тръгнах от знанието, за да стигна до голямата любов към Разград. В библиотеката съставях и библиографии, като с това поставих основата на краезнанието като дейност на библиотеката.
От първите си стъпки в библиотекарството и краеведството едновременно се запознавах със съвременници и съвременния живот и с миналото и личности от миналото
Значи оттогава живееш в два паралелни свята. И кой от тези свята – на съвременността и на миналото, е по-предпочитан от теб?
И двата свята си имат своите преимущества и своите несъвършенства и мога да кажа, че всеки от тях е предпочитан от мен. Но те са неизменно свързани. Без познанието за миналото няма настояще и бъдеще. Така че щастлива съм, че живея в два свята- на миналото и съвременността – така животът е по-богат и по-интересен.
А как с една дума би могла да определиш какво е краезнанието за теб?
Краезнанието за мен е любов.
Сподели за интересни случки, които са ти направили впечатление в краеведските ти проучвания!
Може ли например да забравя как в края на 19 век противниците на разградския вестник „Напредък“ в кръчмата изяждат един брой вместо мезе към ракията си? Или как вестникът, който се бори против областния управител, го изпраща на жп гарата, след като е уволнен и даван под съд, с дрънкане на звънци и тенекии и викове „Долу!“. На изпращането са били 250 души. Или пък един любопитен случай с вестник „Разградско слово“. По 9-ти септември, когато дошли съветските войски, някой наклеветил редактора му – Григор Попов, че е буржоазен журналист. Когато войници отишли в квартирата му, видели, че в стаята му имало само връзки вестници, получавани на разменни начала от колеги от страната, пригодени за легло. Един от тях казал: „Какъв ти буржоа, това е пролетарий“. Този вестник по същото време е бил изгарян на клади, въпреки че е бил независим
Би ли споделила кои личности са те впечатлили най-силно?
Имах един приятел, който не е жив, който ми беше казал: „Ти имаш много приятели – не само тези, с които общуваш, но и много личности от миналото, за които пишеш“. Приятели, малко силно казано, не зная дали те биха ме приели за приятел. Но че са станали близки на сърцето ми тия личности, чийто живот проучвах, е самата истина. Това, мисля, личи и от написаното за тях. Та много личности са ме впечатлили. Ето някои от тях: Никола Икономов, Станка Николица Спасо-Еленина и синът им Григор Попов, Анание и Анна Явашови, проф. Боян Пенев, д-р Георги Панов и доста други.
Когато стана журналистка, продължи ли краеведската си дейност?
Наред с журналистическата си дейност участвах в списването на краеведски сборници. Пишех доста краеведски статии. И постепенно стигнах до мисълта, че журналистите са своего рода краеведи. Журналистите списват събитията и хората на текущия ден. Не минава време и текущият ден става история. В този смисъл журналистите са своего рода краеведи.
Ти си духовна кръстница на Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“. Как ти дойде идеята за това предложение?
През 1991 година писах статия, че трябва да получат гласност чрез училища и други институции имената на Никола Икономов, Станка Николица Спасо-Еленина и други бележити личности. Там бях написала, че библиотеката трябва да носи името на Боян Пенев. Не казвам, че аз съм инициаторка на всички тези предложения. Може би просто съм уловила мислите, които се носеха в общественото пространство. Така се стигна и до училища с имената на двамата възрожденци. За името на библиотеката тогавашната директорка Цанка Георгиева ме попита за мнението ми. Казах й, че името на Антон Страшимиров е вече заето от театъра и й предложих Боян Пенев, като се обосновах.
Кое е новото, което казваш на читателите с най-новата си книга?
„Разград и автентичната сага на времето“ се състои от две части. В първата – „Далечната светлина на дните“, писана по време на пандемията и публикувана във вестник „Екип 7“ има текстове, които звучат актуално. Те казват, че разградчани винаги са били по-силни от природните стихии, от болестите, от всички трудности, които им поднася животът. Втората част – „Новини от старите вестници“ е своеобразен календар. Тя съдържа събития и размисли, за които са писали някогашните разградски вестници за всеки ден от 1 януари до 31 декември от различни години. Чрез такъв подход, в известен смисъл, се дава ярка представа за богатото съдържание на вестниците и същевременно за моменти от живота на хората. Това е новото, което искам да поднеса на нашите съвременници.
Бих искала да благодаря на вестник „Екип 7“, че дава поле и кръгозор на историците и краеведите на страниците си.
Кое е твоето послание, което искаш да стигне до читателя? Какви са ти бъдещите планове, свързани с краеведството и краезнанието?
Чрез краеведската си дейност, която за мен, както казах, е любов, бих искала повече люде, особено младите, да обикнат Разград, да научат нови и непознати неща за него, да посветят силите и възможностите си си за неговия по-нататъшен просперитет. Посланието, което отправям с всички свои книги е: без познание за миналото няма настояще и бъдеще! Защото днешният ни живот е започнал вчера и завчера. А също така вчера и днес започва бъдещето. А бъдещето е младежта. Затова трябва да направим много младите хора да останат в Разград. Необходимо е възпитание в местен патриотизъм.
А оттук нататък? Какво следва?
Живот и здраве, пак същото – нови търсения и нови открития за моя любим град Разград и неговите люде. Това е мисията на краеведа. А погледнато накратко, бих искала най-сетне да напиша книга за периодичния печат в Разград. Това ще бъде много интересна книга, макар че като се каже периодичен печат, понятието се смята сухо и безинтересно. И други неща бих искала да напиша, само не знам дали ще ми стигне времето.
Веселина ЙОТОВА
