
Ефектно, динамично, впечатляващо, вдъхновяващо, колоритно и запомнящо се бе тазгодишното издание на „Белите нощи на Разград“. Кулминацията предизвика взрив от емоции чрез възпламеняващия сетивата танцов спектакъл на Ансамбъл „Чинари“ – „Мистичен ритъм“. Атмосферата из руините на древния „Абритус“ затрептя в унисон с ритъма на професионалните изпълнители. Забързаните тактове на народния фолклор събудиха любовта към корените и българщината. Публиката съпреживя приказката за вечната битка между доброто и злото, разказана от вековния чинар. Белите и черните кукери пренесоха в горния и долния свят, за да може накрая истинската любов да победи по пътя на надеждата.

С този вълнуващ музикален концерт приключи Фестивалът на материалното и нематериално културно наследство. В последната му вечер в петък археологическият резерват „Абритус“ за поредна година се оживи от любопитни към праисторията в Разградско. Голям интерес и вълнения предизвика тракийското Боровско съкровище от IV в. пр.н.е. Експозицията, предоставена на Разград само за петъчния ден от Регионален исторически музей-Русе, съдържаше 5 красиви сребърни съда с позлата – три ритона, каничка-ритон и разлата купа.

Интерактивният музей домакинства наш съгражданин на 7 хиляди години. Скелетът от каменно-медната епоха, открит в Каменово през 2016 година, бе изложен за първи път. В гроба на мъжа, който държи в ръце бойна каменна брадва-чук, е намерен и спондилус – мида, използвана преди хилядолетия за изработка на накити.

На официална церемония насред вила „Урбана“ бе връчена наградата от първия Национален конкурс за драматургия „Антон Страшимиров” – новият елемент във Фестивала. Плакетът и паричната награда получи столичанинът Банко Банков за творбата си „Недописана страница”.

Празникът на сетивата по традиция започна предишния ден, в четвъртък, с нощна разходка из къщите музеи във възрожденския квартал „Вароша“. Символични домакини в четирите пазители на (не)материалното ни наследство бяха различни културни институции. По традиция, във всеки музеx гостите бяха посрещани с бяло сладко и ароматен пелин. Ефектно пресъздаване на древните обичаи и традиции около мистичния Еньовден пресъздадоха изпълнителите от Капанския ансамбъл и самодейците от НЧ „Напредък 1901” – колектив за изворен фолклор и Детска танцова студия „Капанче” с ръководители Илонка Занкова и Илиян Илиев. Посетителите в Етнографския музей преминаха под арката от лековити растения, които се изпълват с чудодейни сили в празника на лечебните билки – Еньовден. Малки и големи получиха по китка еньовче, който да сложат под възглавницата си и да гадаят своите сънища, както и наричания за сполука с червено конче за здраве. Малките моми от „Капанче“ пресъздадоха обреда „Еньова буля“, в който се предрича коя девойка за какъв момък ще се сгоди. Ръка за ръка, публиката се изви на дълга нишка около буйния огън в двора на музея, отнесе със себе си и въгленче за здраве.

Турският фолклор в културното и духовно наследство на Разград огласи музей „Димитър Ненов“ чрез песенното и танцовото изкуство на симфониците от Филхармонията и артистите от сцена „Назъм Хикмет“. Между паузите от турско-български ритми, те припомниха исторически бележки от миналото на Разград, в което се преплитат български и турски герои – за шейх Бедреддин, строителят на църквата в Балкански – Мидхат паша, както и емблематичната легенда за Майстор Манол и Ибрахим паша.

Театралното творчество на Младежката формация за театър „Импулс“ към НЧ „Развитие 1869“ разкри таланта на прохождащите сценични дарования. В духа на театрото от онова време през 18 век, дебютантите Яна и Мартин накараха публиката в „Анание Явашов“ да се смее заедно с героите им Мунчо и Карамфилка, без изобщо да личи, че са новаци. Дворът на къщата музей се изпълни с бурни ръкопляскания след изпълнението им на интермедията /едноактно изпълнение/ на пиесата на Панчо Панчев „Има ли смисъл да убиваме мечка“. Театралната трупа представи и най-новия си спектакъл – „Добродушните смокове“ по пиесата на Йордан Радичков. Насред стените на родната къща на акад. Анание Явашов, ръководителят им Веселин Керемедчиев отново припомни биографията му на един от видните представители на родолюбивото поколение не само в Разград. Образованието си придобива освен в лудогорския град, в Бесарабия, Белград и Прага. През 1930 излиза студията му за родния дом. Публиката направи кратка разходка из миналото на Разград чрез пътепис от неизвестен автор, поместен в пловдивски вестник през 1891 година. Връщането в миналото очерта „градеца“ в първобитно състояние, с развален калдъръм, но с оживени улици и развиваща се търговия. Разказана бе и историята на културния му живот през 1883 година, в който акцент е бил затворническият театър от 1926-1929 година. По това време председател на читалището и бил именно Анание Явашов.

В къщата музей можеше да се разгледа и изложбата от находки – кремъчни отломъци, изделия, пластини, мъниста, идоли и бойни брадви, „Кремъчна работилница и некропол от село Каменово“.

По-рано през деня своето творчество, повдигащо завесата за образите на българката в родната литература и история, представи Неда Антонова. Срещата с писателката от Търговище, чийто домакин бе Регионалната библиотека, премина под наслов „Силните жени в историята и духовния живот на българите“. Представена бе новата й книга „Жените в българската история“. Авторът на 24 книги запозна присъстващите в къщата музей „Станка и Никола Икономови“ с любопитни сведения за ролята на три женски имена в облика на българското – княгиня Тамара Мария Шишман – съпруга на султан Мурад I, Венета Ботева – скъпата любов на Христо Ботев и епичен надлитературен образ и Людмила Живкова. Своето място сред заслужилите жени на сцената на непреходността намери и Станка Николица Спасо-Еленина. Малка частица от нейната съдба достигна до посетителите чрез разказа на нейната правнучка Теменуга Иванова. А на място бе и праправнучката й Ана Иванова, чийто живот преминава сред книжните рафтове на книжарница „Хеликон“.
Начало на „Белите нощи“ постави изложбата от последното издание на пленера „Мистика и реалност“ в Художествена галерия „Проф. Илия Петров“, която е със статут на музей. Магията на детския танц и песен внесе допълнително артистично настроение чрез изпълненията на Жанет-Мари Кръстева от класа по поп пеене с педагог Свилена Дечева и девойките на Емилия Борисова от Градския мажоретен състав към Центъра за работа с деца, които буквално запалиха сцената с огнения си танц.
Десислава СТЕФАНОВА




