Фотоизложба с уникални кадри от стария Разград бе показана в следобедните часове през последните дни на миналата седмица в центъра на града, близо до паметника на Майстор Манол. Автор на изложбата е 65-годишният Младен Цонев, който е родом от Разград, но от дълги години живее в Бистрица. Снимките са от негова колекция пощенски картички от периода 1901-1939 година.
Изложбата „Стариятъ Разградъ“ предизвика много голям интерес – по-старите с носталгия си спомняха за миналото, а по-младите с любопитство разглеждаха старите сгради и улици и сравняваха някогашното и сегашно състояние.
Показаните кадри са част от включените стари снимки в издаден албум с великолепно полиграфическо качество, който Младен Цонев и дъщерите му подаряваха на минувачите, спрели са да разгледат изложбата.

Десетки черно-бели снимки от някогашен Разград контрастираха на модерния му съвременен лик, изложени току в централната част на лудогорския град. За да се види нагледно колко се е променило родното ни място през последните над 120 години. Старите сгради с едновремешната архитектура, главната улица с чешмата, дюкянчетата около Часовниковата кула надничаха от стативи, разположени на фона на крилете на Майстор Манол.

Деца, тийнейджъри и по-възрастни се спираха, за да разгледат и сравнят пейзажите. Много от възрастните, връщаха лентата назад, за да си спомнят детските години.
Ретроспекцията направи Младен Цонев. „Дядо Младен“ – така ми се представи лъчезарният мъж с широкополата шапка. Видях го отдалеч, нямаше как да остане скрит в центъра на множеството. В ръка държеше книжка, която подаряваше на минувачите. А те се спираха и без изрична покана. Майки с бебета на ръце, ученици, баби и дядовци с любопитство хвърляха по един поглед към архивните кадри, около които се заформиха дълги диалози. Какво е било тогава, къде ли се намират сградите от снимките, повечето от които отдавна разрушени… Около Младен се въртеше едната му внучка Елица, която му помагаше с раздаването на книжките. И така в продължение на три дни за по два-три часа в късните следобеди.

65-годишният Младен Цонев подари изживяването на своите съграждани напълно безвъзмездно. „Защо?“, го попитах аз. „Защо да има нещо в замяна?“, ми отвърна пазителят на миналото. Преди време решава да търси стари изгледи на родния дом. Случайно намира цяла колекция от стотици пощенски картички, събирана в продължение на 30-40 години! Решава да я изкупи. За да се помни. И я събира в луксозен каталог – поне част от нея, около една трета. Кадрите са заснети между 1901 и 1939-та. Него издава със семейството си – Минко, Калина, Ралица, Елица, Пламен, Момчил, Матей и Недка Славова.„Заслужава си градът да си припомни какво е било“, казва Младен. Личните му спомени опират до ранните му детски години, към които се връща с любопитство. Точно този интерес го подтиква да се зарови из архивите.

„Градът беше много хубав, прекрасен, хората живееха задружно, не си спомням да е имало междуличностни конфликти, помагаха си много, нямаше разделение българи – турци, живял съм и съм играл с тях, баба ми им даваше козунаци за Великден, турците раздаваха баклави… Беше весело!“, спомня си мъжът с топла усмивка.
Не всички обаче помнят „онова“ време. Именно за тях Младен Цонев изтупва праха от миналото. Насред събралото се заинтригувано множество снимките обсъждаха и три 14/15-годишни девойки. Те бяха слушали разкази за годините, запечатани на фотосите, от своите баби. „Много различно е. Тогава е било по-хубаво, било е по-свободно. По-семпло е.“, коментираха Виктория, Владислава и Мартина.

Колкото интересни са архивните кадри на стария Разград, още по-прелюбопитни са автентичните писма на гърба на пощенските картички.
„Щастлива се чувствамь, че следь дълги молби можахь да се завърна въ родния си градь и радвамь че съмъ съ тия, които съ нетърпение очаквам. По тоя случай азь искамь да споделя настояшата радость и съ Васъ и поздравя съ родния си градь, който също очаквам и поздравявам сь „добре дошла“.
Надежда
21.VIII 1942 г.“
Това гласи съобщението с изглед от Разград през далечната 1936-та с някогашния хотел „Централ“, където днес се намира централното кръгово кръстовище. Съобщението е достигнало до семейство Петъръ Куртевъ в село Карата.
Своите разкази до различни точки из страната са изпращали служещи в тукашните казарми, чиновници в командировка, театрални артисти, банкери… Най-често пощенските картички, досущ като съвременни sms-и, са адресирани до столицата.
Младен обаче си има една любима. На нея е запазен родният му дом. Къщата, която се е намирала близо до сегашната Езикова гимназия, тогава Окръжната мъжка, вече съществува само на свидната снимка.
Мъжът често се връща в Разград. А се връща, защото от 50 години живее в столицата. Напуска Лудогорието след гимназията. Последващият му професионален път е повече от интригуващ. „Дядо Младен“ е кадър на Института по космически изследвания към БАН. Другата седмица предстои да се събере с бившите си съученици от първия випуск на Математическата, за да отпразнуват половинвековния юбилей от завършването.
Помощ при организацията на своеобразната изложба му оказала Дарина Узунова, също бивша съученичка, но от Основно училище „Васил Коларов“, днешното „Никола Икономов“. „Ама как! Това е толкова приятно за мен и важно, за да се покаже на разградлии“, отговаря тя на въпроса защо се включва в начинанието. Нейните спомени също пазят картини: от ресторант „Русия“, Детмаг на мястото срещу Новия театър, автобусните спирки около джамията /там през началото на 60-те е била автогарата, наричана тогава „агенцията“/. Безкористната частна инициатива се осъществява и със съдействието на Община Разград, от която обаче остава и лек горчив спомен. „Разрешението го чаках 6 месеца, 18 пъти се обаждах, стана ужасно бавно. Срамота наистина!“, споделя Младен Цонев, който все пак е доволен, че в крайна сметка изложбата си е състояла, а и стотици разградчани са успели да получат фотоалбума с великолепно полиграфическо качество.
Така благодарение на мецената хиляди разградчани се върнаха към „някогашното“ – забравено, а за мнозина и незнайно.
Десислава СТЕФАНОВА




