Вероятно поради спецификата на дейността, работата на клиничните лаборанти остава някак „скрита“. Техният труд, част от общата медицинска грижа за здравето на нацията обаче, никак не е за подценяване и заслужава внимание.
Себахат Якубова от 49 години работи в кубратската болница и с пълно право може да се определи като „лицето“ на местната лаборатория. Първата в семейството, която практикува тази професия, днес тя е благодарна на съдбата за избора си.
С бързи, отработени и прецизни движения „взима кръв“, но и с отношение и чувство за хумор предразполага тези, които изпитват страх от иглата. Обича работата си. Не я намира за скучна, а за много отговорна и престижна. Ползва се с уважението и доверието на пациентите.
Извън болницата най-добре се чувства със семейството. Специално време отделя на внука си Берен, който учи в СУ „Христо Ботев“ и не спира да я изненадва с високите си образователни успехи в училище и извън него. От скоро Себахат се радва на още едно внуче и чака с нетърпение срещите с него.
Госпожо Якубова, какво помните от първия си работен ден и колко са 49 години, прекарани в лаборатория?
Като че ли беше вчера. Помня всичко от този ден, който си остава един много топъл спомен. На 1 август 1973 година прекрачих за първи път прага на лабораторията, която се намираше в старата болница в града. Беше едно мъничко звено – кажи го стая и половина. Там започнах да се развивам като професионалист и така вече 49 години. Изглеждат може би много, но за мен минаха като миг. Години, изпълнени с много и различни ситуации и предизвикателства. Благодарна съм за тях, защото израснах не само като професионалист, но и укрепнах житейски.
Манипулацията по взимане на кръв буди страх у доста пациенти. Как ги предразполагате?
На всеки лаборант се случва да срещне по-уязвими пациенти – било деца, било възрастни. Как се неутрализира страха им? С много търпение, с малко хумор за разсейване и така, докато им отклоним вниманието и осъществим манипулацията. За това би помогнала и превенцията, която трябва да се прави в училище и у дома и да не плашат непослушните деца с „чичо доктор „ и боцкането с игла“. Трябва да се формира отрано положително отношение към работещите в лечебните заведения.
Медицинският лаборант освен специални знания, вероятно трябва да притежава и много други качества. Кои са те според Вас?
На първо място бих посочила търпението – развиеш ли го, развиваш и други качества като толерантност, човечност, състрадание, милосърдие. В нашата работа те са изключително важни, защото всеки пациент изисква индивидуален подход. С едни е по-трудно, с други по-лесно и тук помагат много различни техники, които научаваме от практиката.
Има дни, в които лабораториите са доста натоварени, пациентите изнервени, особено в последните 2 години покрай ковид кризата? Как се справяте в такива моменти?
Натоварените моменти са вид тест и за работещите, и за пациентите. Изисква се взаимно търпение, разбиране и уважение, иначе се стига и до неприятни ситуации, от които никой не печели, а само се натоварваме емоционално. В интерес на работата трябва да запазим хладнокръвие и самообладание. В зависимост от натовареността сме принудени да бъдем и по-гъвкави, постига се с времето и опита. Сега има много съвременна високотехнологична апаратура, която ни улеснява.
Здравната ни култура е слаба, не отдаваме достатъчно значение на профилактичните прегледи. Какво ни куца?
Липсва добрата образователна превенция. Практиката красноречиво говори – търсим лекар, често когато вече сме пред фатален край. А колко хубаво би било, сами да инициираме посещение при лекар, без да се налага. Но не го правим за съжаление…
Понякога резултатите от изследванията не са благоприятни. Може да касаят близки и познати. Какво изпитвате в такива моменти и как постъпвате?
Това се едни от най-трудните моменти и за лекарите, и за нас в лабораторията, които първи виждаме и се ориентираме в получените резултати. Особено когато става дума за деца и млади хора, няма как да останеш безразличен, но както изисква медицинската етика оставяме в ръцете на лекарите да запознаят и подготвят пациентите за това, което предстои. В такива моменти ти се свива сърцето, но това е част от работата ни.
Какво най-често съветвате младите си колеги?
Съвременното поколение не е от най-приемащото съвети. Но сред него има хора, които търсят подкрепа от по-опитните и това се превръща в един споделен момент. Който иска – пита и се учи, който не иска – не иска, подхождам с разбиране към всеки.
Какво си казвате най-често в края на работния ден?
Още един ден, в който бях полезна и се прибирам със сладката умора. Човек, който обича работата си, не забелязва умората и трудностите, приема като дар.
Госпожо Якубова, какво научихте от живота?
Независимо пред какви обстоятелства ни поставя живота, трябва да бъдем себе си. Не приех и ми е трудно да толерирам лицемерието и фалша в отношенията. Трябва да бъдем градивни и постоянни в проявата на доброта.
Бялата престилка е символ на …
Наближава 7 април – Денят на здравния работник. Какво ще пожелаете на себе си и Вашите колеги?
Преди всичко здраве! Всички вече разбрахме колко голяма ценност е – имаш ли го, имаш всичко.
Нади КАРАГЬОЗОВА
