„Керчев е изключителен талант , който притежава комплeкс от качества на ярък концертиращ артист – освен музикалност и блясък – интелектуален капацитет‘‘ – това са думите на проф. Жени Захариева за младия пианист, започнал кариерата си от Разград – Фидоси Керчев. Ние, репортерите от Център за ученическо техническо и научно творчество, винаги се интересуваме от талантите на нашия град, които го прославят в страната и по света. Един от тези таланти е пианистът Фидоси Керчев. Той много радостно прие поканата ни за среща, която се превърна в приятелски задушевен разговор. Бяхме много впечатлени от Фидоси – един много талантлив, скромен и отзивчив млад човек. Дори се съгласи да ни посвири.
Фидоси Керчев е български пианист, роден през 1998 г. Понастоящем се обучава в магистърска степен на Кралската консерватория в Брюксел, в класа по пиано на проф. Йохан Шмидт. Страстта му по музиката се заражда в Музикална школа „Илия Бърнев“, а негова преподавателка е Галина Героева. Завършва Музикално училище „Любомир Пипков“ в София през 2017 г. и продължава образованието си в Музикалната консерватория CRR – Париж.
22-годишният пианист е лауреат на множество престижни, национални и международни конкурси. Сред най-значимите му постижения са наградите от Конкурс „Breughel “ – Брюксел – Първа награда (2019 г.); Девети международен конкурс „Алберт Русел“ – София – Първа награда; Шести международен конкурс „Й.С.Бах“ – Япония – Първа награда; XXIV – Международен конкурс „Музиката и Земята“ – София – Grand prix; Втори международен конкурс „La Musique et la Terre“ – Париж – Grand prix; негово високо отличие през 2014 г. е „Diplome Superior“, през 2015 г. – „Diplome de Virtuosite“, а през 2017 г. „Diplome de concert“ от известната La Scolla Cantorum – Париж. Изнасял е ярки клавирни рецитали в Българско посолство в Токио, Български културен център- Париж, Зала „Flagey“- Брюксел. Участвал е в българските фестивали „Новогодишен музикален фестивал „ – София, „Салон на изкуствата“, „Варненско лято“ и „Софийски музикални седмици“. Номиниран е за „Кристална лира“ в категория „Млад изпълнител“. В творческата му биография са: Концерт за пиано и оркестър No 1 на П.И. Чайковски; Концерт за пиано и оркестър на Р.Шуман в Ла минор; Концерт за пиано и оркестър No 2 на Йоханес Брамс; Концерт за пиано и оркестър No 18 на В.А.Моцарт. През 2019 г. солира на Ensemble Orchestral de Bruxelles с Концерт No 18 за пиано и оркестър на В.А.Моцарт, с диригент Jacques VANHERENTHALS, под патронажа на принц и принцеса Amaury de Merode в Кралския музей на изящните изкуства, а през февруари 2020 г. е избран да представи Кралската консерватория в Брюксел на концерт пред кралицата на Белгия.
Разкажи ни как започна всичко в Разград. С какво те привлече пианото и някога вълнувал ли си се от други музикални инструменти?
Всичко започна, когато бях на седем години. Първата ми среща с пианото беше в МШ „Илия Бърнев“ в родния ми град. Не съм се интересувал от други инструменти, още от малък проявявах голям интерес към пианото, което можем да наречем „инструмент-оркестър“, тъй като е с най-големи възможности.
Едно пиано, пръсти, неуморно препускащи по клавишите и ти – това ли бе детската ти мечта?
Да, това беше детската ми мечта, която с времето се превърна в реалност.
Какво ти дава музиката? Смяташ ли, че е възможно да се опише с думи чувството, което те завладява, когато пръстите ти започнат да танцуват по клавишите?
Музиката не може да се опише с думи, тя се чувства и пресъздава на публиката от музиканта. Учи ме на дисциплина, постоянство и упорит труд . Позволява ми свободно да се изразявам и да споделям емоциите си.
Имало ли е моменти, в които си искал да се откажеш от музиката и да се посветиш на друго начинание?
През годините съм имал трудни моменти, които са изисквали много търпение, упоритост и подкрепа от близките ми. Никога не съм мислел да се откажа от музиката, напротив всяко едно „препятствие“, през което съм преминал, е урок за мен.
Трудно ли е да прекосиш пределите на малкия град, за да се установиш на голямата сцена. Колко дълъг е пътят, който извървя?
Пътят е дълъг и труден, но амбицията ми е голяма. Преминах през различни етапи на образование – София, Париж, Брюксел. Работих с много професори от целия свят, който ми помогнаха да се усъвършенствам. Така успях да си изградя ясна представа за целите, които трябва да си поставям и начина, по който мога да ги постигна. Когато си изцяло отдаден на музиката, пътят е безкраен.
Има ли нужда от популяризация на класическата музика сред младите хора? Могат ли социалните мрежи да се използват за тази цел?
Има нужда от популяризация, но младите хора гледат на социалните мрежи като място за забавления и запознанства. Според мен популяризирането зависи от желанието на всеки човек да се информира, образова и да уважава класическата музика.
Като публична личност вероятно често ти се налага да се сблъскваш с критика от страна на публиката. Как се справяш с нея? Мотивация или обезкуражаване?
Критиката идва основно от музикалните критици и преподавателите, която в повечето случаи е градивна.
Смяташ ли себе си за успял човек?
Смятам себе си за успял човек, тъй като правя това, което обичам, постигнал съм това, което съм искал като малък и продължавам да си поставям нови цели в търсене на още по-голям успех .
Знаем, че си имал възможността да свириш на редица чуждестранни сцени и сме убедени, че си оставял частица от себе си на всяка от тях, къде обаче остана сърцето ти – някъде по света или в родната България?
Да, наистина съм свирил на много места. Ще спомена някои зали – Зала „Flagey“ в Брюксел, залата на Кралската консерватория, залата на Кралската филхармония в Лиеж (Белгия) и много други… Разбира се, сърцето ми остава в България.. тя е моята родина и винаги намирам възможност да свиря пред българска публика.
Как би коментирал твърдението „Музиката е универсалният език на човечеството“?
Съгласен съм с твърдението донякъде. В частност за класическата музика искам да кажа, че чрез нея се пресъздават всякакви емоции . И както е казал Виктор Юго, „музиката дава израз на онова, за което не могат да бъдат открити думи, но не може и да остане премълчано“.
Как и къде виждаш себе си след 10 години? Поглеждаш в огледалото, виждаш ли човека, в когото си мечтал да се превърнеш?
Виждам себе си като усъвършенствал се и успял пианист. А като се погледна в огледалото? Виждам увереност и усмивка на лицето си…
Интервю на Колийн Господинова, Сияна Димитрова, Андрея Ангелова, Божидара Пеева, Мартина Пеева, Данаила Дианова от Клуб „Репортери“
