Иван Господинов е български учител, председател на сдружение „Образование без раници“. Той и колегите му поддържат у нас световната образователната платформа Кан Академия, която е международно валидиран инструмент за учене и преподаване по математика и други природни науки. „Образование без раници“ е партньор на ОУ „Васил Левски“ в проекта „Математиката е за всеки“, който стартира през февруари с учениците от шести клас.
Г-н Господинов, какви са предимствата на дигиталната платформа Кан Академия, които я превърнаха в най-широко използвания днес в света образователен инструмент за учене и преподаване?
Платформата Кан Академия съдържа инструменти и ресурси за учене, но това което я прави уникална, са педагогическите предимства, които има. Тя събира и обработва данните за активността на учениците и отчита личния им напредък. Това помага на учителя като му дава обобщена информация за работата на учениците му, която той иначе трудно би могъл да събере. Това е добавената стойност, която технологиите дават на този продукт.
В образованието днес се използват много инструменти, в основата на които е технологията. Но те обикновено не събират данни и не обобщават информация, която да помогне на учителя да следи целия процес в класа и работата на отделния ученик.
Платформата на Кан Академия дава обратна връзка на преподавателя – колко време е работил един ученик, колко и какви задачи е решил, колко е напреднал. Родителят също има достъп до тези данни, ако се регистрира и се свърже с профила на детето си. Тази автоматична комуникация изхвърля от общуването досадните спорове: „Ама защо детето ми има двойка?“, „Моето дете не заслужава тройка“ и т.н. Това спестява време и нерви и на учителя, който може да се съсредоточи върху подготовката на следващите си уроци. А ученици и родители могат да добият много ясна представа за това какво се е случвало с обучението по математика или друг предмет ден за ден, седмица за седмица, без да занимават учителя с това да рецензира ученическите работи.
В момента платформата на Кан Академия се ползва в над 60 страни в целия свят. Всички водещи университети и добри училища са я включили в педагогическия си инструментариум. Как този продукт на технологичния свят влезе в България, като се има предвид, че ние сме малък пазар и българският език го говорим сравнително малко потребители?
Българите наистина сме малка езикова група и затова много от дигиталните бизнеси и технологии малко по-късно започват да се интегрират у нас. С Кан Академия обаче имахме късмет и започнахме сравнително рано. През 2011 година те обявиха, че планират да преведат платформата на 10-те най-разпространени езици в света. По това време аз бях студент в Германия. Писах им, че съм готов като доброволец да започна да превеждам образователните им ресурси на български и те ми разрешиха.
Кан Академия е уникална платформа, защото тя е напълно безплатна и то не за ограничено време, а завинаги. Така днес учители и ученици в България могат да ползват ресурси на български език и ние се нареждаме между 65-те държави в света, които работят с този дигитален инструмент за обучение. Много хора у нас ползват и английската версия, но нашата организация „Образование без раници“ продължаваме да поддържаме и разширяване съдържанието на български език.
Колко училища и университети у нас използват Кан Академия за учене и преподаване?
Трудно ми е да кажа точни цифри, защото ние не разполагаме с цялата информация. Имаме регистрирани около 114 хиляди потребители месечно. Но колко са учебните заведения – не знам. Някъде има висока концентрация на ученици, както в училище „Васил Левски“ в Разград, на други места учители я ползват по собствена инициатива. Но мащабите за страната в този момент са около тази цифра.
В училище „Васил Левски“ проектът стартира в шести клас, но общо шест преподаватели вече са заявили, че ще работят активно с платформата. Как оценяване тази готовност за нововъведения?
Разбира се, положително. Впечатлението ми е, че училището има готовност да работи с партньори. Това не може да се каже за всички учебни заведение у нас. От една страна, има училища, които не търсят партньорства, а има други, които нямат опит и не знаят как да поддържат сътрудничество с външни експертни организации.
В ОУ „Васил Левски“ това не е така. При Вас ясно личи, че имате добре изградена структура за изпълнението на проекти. Работите целенасочено, търсите финансиране и развивате дейности, които не са самоцелни за включване в някаква проектна програма, а подбирате инструментите, което Ви дават устойчивост и растеж. Знаете защо избирате да работите в някакво направление, ясни са Ви целите, които преследвате.
Прави впечатление, че учителите в това училище споделят добрите практики помежду си и се вдъхновяват един от друг. Това не се случва задължително във всяко училище. Има колективен дух при Вас.
Третото много важно нещо е умението на ръководството да подкрепя и управлява проектните екипи, пред които са поставени ясни и високи критерии. Това е съчетано с добронамереност, с идея за постоянен растеж и развитие. За мен и колегите ми от „Образование без раници“ е вдъхновение да си партнираме и ние с радост ще работим заедно с Вас.
Въпросите зададе: Стела КОВАЧЕВА
Салман Кан започнал проекта си, като обучавал по математика братовчедка си
Салман Кан е американец от индийски произход, станал световноизвестен като вдъхновяващ учител и визионер.
През 2004 година той започнал да дава уроци по математика на братовчедка си Надя, която живеела в друг щат. Започнал да използва чат платформа, а после му хрумнало да запише уроците си на видео и да ги сподели в Ютуб. Бил впечатлен от напредъка на Надя и разбрал, че това е бъдещето на преподаването. Тогава напуснал работа и през 2009 година създал дигиталната платформа Кан Академия. Проектът се финансира от дарения, като сред най-големите донори е фондацията на Бил Гейтс.
Кан смята, че: „Ключовата задача на образованието е да научи децата как да учат. Да ги вдъхнови, да искат да учат. Да подхранва любознателността им, да насърчава удивлението и да възпитава увереност, така че по-късно те да разполагат със средствата, чрез които да намират отговори на многото въпроси, които все още не знаем как да зададем“.
