Тези дни в Разград отново се заговори за програмиране. Вероятно доста хора ще се замислят дали да не се запишат на безплатните курсове за компютърна подготовка, за да грабнат най-високите заплати, каквито са тези в IT сектора по последни проучвания. Във всеки случай, най-добрият съвет, който мога да дам на записалите се на програмиране, би бил: Започнете от малки! Разбира се, възрастните вече са изтървали този момент, но пък децата и внуците им не са и затова днес ще ви срещнем с човека, който вече от няколко години обучава именно деца на тези сложни изчислителни науки. Запознайте се с Венелин Николов. Той е на 46 години и преподава програмиране и роботика на най-малките ученици, но също и на по-големи гимназисти. Започнал като официален преподавател и представител в Разград на най-големите в бранша „Училищна Телерик Академия“ в София, Венелин бързо си дава сметка, че методите на софиянци не винаги могат най-успешно да се приложат регионално. Затова в момента води своя собствена IT школа в основно училище „Васил Левски“, където успешно съчетава „чистото програмиране“ с това да учи децата как да сглобяват и програмират роботи, макар и от части на обикновен конструктор LEGO. Говорим с него за новите технологии, за децата, за роботите и за това как точно се осъществява връзката между тях.
Венелин, здравей и благодарим, че откликна на поканата ни за това интервю! Да започнем оттам как ти намираш високите технологии и наистина ли са толкова нужни в нашия живот днес?
Дигиталните технологии и тяхното развитие винаги са ме привличали и се старая постоянно да ги използвам при обучението на моите ученици. Убеден съм, че колкото повече се прилагат те, толкова по-успешен ще бъде учебният процес.
Хората като чуят „програмиране“ си представят човек, седнал пред компютър, но ти, някак си, избягваш от този шаблон. Караш децата да програмират роботи, а после да ги гледат как щъкат по терена, как обработват меденки, как плетат мартеници и други. Защо избра да подходиш нестандартно и кога разбра, че нещата могат да се съчетаят?
В началото водех отделно занятията по програмиране и тези по роботика, но след участието в различни международни конкурси, където моите ученици заеха призови места, осъзнах че нещата имат много допирни точки и са свързани. Затова комбинирах занятията от дигиталните науки и ги приложих към всички ученици, които идват на занятия при мен. В тази връзка още от първи клас с учениците наблягаме върху алгоритмичното мислене – за мен това е най-важното в целия образователен процес. Логиката и мисленето са основата за успешно образование и постигане на резултати по всички предмети.
Разкажи ни първо за най-малките ти ученици? Как програмирането става част от ежедневието им?
С първокласниците и второкласниците започваме в началото с обикновен конструктор LEGO. Тук пресъздаваме обекти и реалности през погледа на най-малкото дете. След това оглеждаме направеното, сравняваме, модифицираме и опитваме да го подобрим. На малко по-късен етап добавяме и двигатели, лампи и колела. Така много лесно у учениците се пробужда интересът към конструирането на нови и различни машини и обекти.
Добре, но нека да чуем за някакъв по-достъпен пример, за да си представим нещата, ако може?
Да, например, ние създадохме от конструктора и в съвсем умален мащаб символите на Разград и пресъздадохме част от археологическия комплекс „Абритус“. Често управляваме роботи с помощта на телефони – състезаваме се с тях. Започваме и работата с компютър. Учениците създават конструкции на 3D модели с помощта на програма – дизайнер от готови LEGO – блокчета. В края на тези занятия винаги разглеждаме какво е конструирал всеки и работата е много вълнуваща!
Какво се случва по-нататък, правят ли си децата свои истински компютърни игри?
Стигаме до третокласниците, с които тренираме логиката с помощта на програмата “Scrach“. Те учат компютърно моделиране като предмет. Тук надграждаме с повече работа с логическите блокчета. Започваме с тях да създаваме и игри, да, точно така! Постепенно игрите започват да се доближават до истинските. Добавяме нива, т.е. покачваме трудността на игрите ни. Отделно включваме и електронната платка – контролер Microbit. Нея също я програмираме със „Scrach“. Залагаме в програмата тя да свети по определен начин. С платката управляваме мини – Microbit роботчета. При тяхното програмиране залагаме различни функции – освен, че се движат ги караме и да рисуват…
Вероятно децата в твоята школа много се забавляват, както ще се убедят и нашите читатели от снимките, които си ни донесъл и ще публикуваме. Всички тези роботи са сякаш излезли от друго измерение! Как реагират на тях учениците, програмират ли ги?
Най-много се забавляват при създаването на фигури или вървенето с оставяне на определена следа с фулмастер върху лист. Паралелно с програмата „Scrach“ учениците от трети клас имат и занятия по роботика. Там в началото строят роботи и ги управляват с телефони, след това започват да създават програми, които правят роботите автономни, като целта е те сами да свършат определена задача или мисия. Тези мисии се случват на предварително начертано от мен поле, по което се движат роботите. Програмите на роботите също са на принципа на плочковото програмиране и има доста прилики със „Scrach“. Голяма забава става при състезания с роботи, програмирани автономно от третокласниците.
Разкажи ни за по-големите деца, дават ли си сметка, че това е една бъдеща професия?
При четвърти клас надграждаме доста това, което се прави в трети клас. Тук игрите вече са много по-добре конструирани, героите и сцените са авторски, създадени с помощта на фигури, а програмите в тях – по-стабилни. С помощта на Microbit – контролера учениците вече управляват двигатели. Използвайки сензорите, извличат и съпоставят информация, управляват устройства и създават игри за този контролер. Четвъртокласниците също имат часове по роботика, където създават и програмират роботи с автономно движение. Тук обаче повечето часове преминават STEM-базирано – работи се по реален проблем, на който децата да намерят решение чрез технология. Така се получават повече знания по физика, механика и информационни технологии. Създават се по-устойчиви механизми и се акцентира върху създаването на автоматизирани машини, наподобяващи съвременните индустриални такива, но пречупени през призмата на децата. Вече имаме машини за изработване на мартеници, за декорация на коледни меденки, автономна машина за преместване на товари, като логиката се управлява с цветове и други такива. Освен с роботика, учениците се запознават и с дигиталните науки и тяхното приложение в съвременния свят. Информират се за професиите на бъдещето. Придобиват представа за тези специалности, които са актуални в момента и тези, които ще са необходими след години. Усвояват техники за учене и запомняне, инструменти за концентрация на паметта. Започват да изучават основните езици – C++ и HTML, като тук създават логически програми и същевременно разработват своя първи сайт – така както си го представят. И малко по малко, програмирането ги увлича и им става истинско призвание.
Какво следва когато ученикът постъпи в гимназията? Тези знания каква насока за творчество и работа му дават?
В прогимназиален етап учениците вече имат едно доста високо ниво на дигитална култура. Създават програми на C++, правят цялостна игри с различни нива на „Scrach“, програмират и управляват различни устройства, извличат информация от сензорите на Microbit – контролер. Сътворяват роботизирани устройства с негова помощ. Създават механизирани LEGO – машини с автономно управление за различни цели и задачи, които се равняват на индустриалните роботи. Работят върху множество механизми за захват и преместване. Правят сайтове на HTML с раздели, в които се съдържа различна по вид информация. Има ученически интерактивни презентации на Powerpoint, програмирани на компютърния език Visual Basic. Създават се игри с помощта на javascript, като тук основно се програмират познатите движения и взаимодействия при съвременните игри. По-големите ученици се запознават с електронните компоненти и тяхното предназначение. Запояват своя първи електрически ключодържател и програматор. Конструират и създават електронни схеми. Потапят се в света на 3D – моделирането, като творят свои моделчета, които после принтират на 3D – принтер. Започват да създават и програмират още по-сложни роботи…
Ти си открил начин да съчетаваш дигиталните науки с роботи и игра. Защо никой друг досега не е започнал да го прави? Какви предимства отчиташ при теб?
Смятам, че в днешно време дигиталните науки трябва задължително да присъстват в учебния процес и без тях е немислимо съвременното образование. LEGO-роботиката е мощен инструмент, с който учениците се увличат по предмети като физика, информатика, математика и информационни технологии. Учениците строят и програмират реални роботи от LEGO с електроника и с тяхна помощ развиват алгоритмичното и програмисткото си мислене. Роботиката и изкуственият интелект намират все повече приложения в редица сфери. Но някой трябва да може да ги конструира и програмира.
И последно – над какво работиш с децата в момента? Сподели нещо от „кухнята“?
В момента заедно с учениците разработваме няколко проекта: автономен робот в помощ на човека; робот, който пренася товар и се движи през труден за преминаване терен; робот, дезинфекциращ помещения и предмети; механизирана LEGO поточна система, управлявана с помощта на пневматика и LEGO двигатели; извличане на свободна енергия за определени нужди; създаване на умна съвременна къща, която се управлява и чрез телефон и променя параметрите си сама в зависимост от метеорологичните условия; слънчев панел, програмиран на „Arduino“, който усвоява най-добрата светлина, за да произведе максимално количество енергия.
Интервюто за „Екип 7“ подготви Дамян ХРИСТОВ
